По публикации на чуждестранни финансови и аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката за тока винаги идва след борсовия фойерверк
На 5 ноември електронното табло на „Насдак“ светна в червено с минус 5,52 процента, а общата пазарна оценка на компаниите от индекса „Ес енд Пи 500“ олекна с приблизително 3 трилиона долара в рамките на една-единствена търговска сесия. Акциите на „Енвидиа“ загубиха над 9 процента, докато при прекия конкурент Ей Ем Ди сривът достигна 17 процента. По оценка на борсови наблюдатели тук не става дума за техническа корекция, а за сблъсък между счетоводните баланси и обещанията на маркетинговите отдели.
Когато дадена компания се търгува на цена, надвишаваща над сто пъти годишната й печалба, какъвто беше случаят с Ей Ем Ди в навечерието на разпродажбите, всеки намек за забавяне на поръчките действа като спусък. Големите институционални фондове започнаха тихо да разтоварват позиции още през октомври. През ноември в капана влязоха дребните и средните спекуланти, купували книжа с пари назаем (така наречената маржин търговия), чиито принудителни разпродажби за покриване на кредитите превърнаха отстъплението в паническо бягство.
Капиталовата дупка в балансите на гигантите
Проблемът на индустрията с изкуствен интелект не е, че никой не ползва софтуера, а че строителството на бетонни халета, трафопостове и охладителни системи гълта пари по-бързо, отколкото алгоритмите могат да ги изкарат. Данните от финансовите отчети за последните дванадесет месеца показват отчетлива диспропорция при „Амазон“. Корпорацията е генерирала 168 милиарда долара оперативни приходи, но е вложила около 211 милиарда долара в строителство и оборудване, принуждавайки се да покрива недостига от 42 милиарда долара чрез външни източници и резерви.
Подобна картина се наблюдава и при „Мета“, където капиталовите разходи за третото тримесечие надхвърлиха оперативните парични потоци. Въпреки че облачното подразделение на „Амазон“ отчита близо 40 процента ръст на тримесечните приходи, а „Алфабет“ и „Мета“ подобряват рекламната си ефективност, вътрешният оборот в сектора започва да прилича на затворен кръг. Софтуерните корпорации купуват графични ускорители от производителите на чипове, които от своя страна разширяват заводите си с тези същите пари. Къде е крайният платец извън технологичния балон? Засега обикновените потребители и средният бизнес плащат твърде малко, за да оправдаят инвестиции от стотици милиарди.
Азиатският цех поема удара на сутринта
На 6 ноември финансовата вълна прекоси Тихия океан и удари местата, където всъщност се лее силицият. В Сеул автоматичните предпазители спряха търговията, след като индексът КОСПИ се срина с близо 9 процента, затваряйки деня със загуба от около 6 процента. Подобен спад отчете японският „Никей“, а борсата в Тайпе падна с 4,5 процента, с което трите азиатски пазара изтриха общо почти 900 милиарда долара.
Причината за тази синхронна реакция е в разделението на труда. Американските фирми само чертаят архитектурата на чиповете, но физическото производство е концентрирано в Източна Азия. Тайванската „Ти Ес Ем Си“ произвежда самите пластини, южнокорейските „Ес Кей Хайникс“ и „Самсунг“ доставят високоскоростната памет, а японските „Токио Електрон“ и „Адвантест“ осигуряват литографските и тестовите машини. На 6 ноември акциите на „Ес Кей Хайникс“ паднаха с над 10 процента, а на „Самсунг“ с повече от 6 процента, макар че на 10 ноември „Ти Ес Ем Си“ отчете близо 60 процента ръст на октомврийските си приходи на годишна база. Инвеститорите не продават заради днешните празни цехове, а заради страха, че утре американските поръчки ще секнат.
Защо Шанхай и Шънджън останаха спокойни
На фона на борсовата треска в Ню Йорк и Токио, китайските фондови площадки реагираха с хладнокръвие. Американските експортни ограничения върху най-модерните полупроводници, налагани последователно през последните години, принудиха Пекин да изгражда затворена вътрешна екосистема за чипове и невронни мрежи.
Когато основният инвеститор е държавният бюджет или свързани с него фондове за развитие, изискването за бърза тримесечна възвръщаемост отпада. Китайските проекти не са имунизирани срещу технологични затруднения и липса на достъп до най-новата западна литография, но липсата на пряка капиталова връзка с настроението на спекулантите от Уолстрийт им осигурява буфер при пазарни сривове.
