Изминаха седем години от терористичния акт, при който загинаха 77 души, извършен от Андерс Брейвик в знак на протест срещу ислямизацията на Европа, но междуетническото и религиозно напрежение в норвежкото общество не изчезна. Миналата седмица в град Кристиансанд се проведе акция на движението “Да спрем ислямизацията на Норвегия” (с многозначителната абревиатура SION).
Лидерът на движението Ларс Торсен публично подпали свещената книга на мюсюлманите и след това, когато тя не изгоря, я хвърли в контейнер за боклук. Акцията предизвика възмущение на местните мюсюлмани, двама от които се опитаха да попречат на Торсен, а след последвалата разправия един от тях беше задържан от полицията. В социалните мрежи се установи неговата самоличност. А за освобождаването на човека на име Иляс, защитник на Корана, започна масова кампания.
„Хората може да не са съгласни с исляма или дори да го критикуват, но ако някой конкретно унижава или обижда нашата свещена книга, ние няма да се примирим с нея. Няма как мюсюлманите спокойно да гледат на това. Следователно това, което направи, е много естествено. "
Петиция с искане за освобождаването му вече е подписана от хиляди хора. Но основната реакция дойде от Пакистан, втората по големина мюсюлманска държава в света. В най-големия пакистански град Карачи се проведе демонстрация, по време на която бяха изгорени знамената на Норвегия и Съединените щати, а пакистанското външно министерство се обади на норвежкия посланик, за да подчертае, че „Пакистан осъжда това действие, което наранява чувствата на 1,3 милиарда мюсюлмани по света, включително на пакистанците. Освен това подобни действия не трябва да се оправдават със свободата на изразяване. “
Норвежкият посланик в Пакистан написа, че „правителството на Норвегия остро осъжда изгарянето на Корана при десните демонстрации в Кристиансанд. Полицията спря демонстрацията от съображения за сигурност. В Норвегия всеки има право на свобода на словото и практикува религията си без потисничество. "
Това не е първата подобна акция в Европа, периодично се провеждат демонстрации с изгарянето на Корана. Веднага след като станат известни, в ислямския свят има бурна реакция с протести на правителства и демонстрации на възмутени мюсюлмани. Дейността на Пакистан не е случайна - тя е не само една от най-големите ислямски страни, но и родината на милиони „нови европейци“, тоест емигранти, мигрирали в Европа през последните години и десетилетия. В Норвегия именно пакистанците са най-голямата част от местната мюсюлманска общност.
И въпреки че в Норвегия има само 150 хиляди мюсюлмани, тоест около три процента от населението, за пет милионна страна това все пак е забележимо число.
Освен това местните пакистанци, сомалийци и араби не само се наричат мюсюлмани, но и активно практикуват исляма. За разлика от местните норвежци, които се смятат за християни (главно лутеранската църква), а едва около два процента от населението редовно посещават църква, което е по-малко от броя на религиозните мюсюлмани.
Възмущението на норвежките мюсюлмани при вида на злоупотреба със светата им книга е разбираемо. Но е важно да разберем защо точно така норвежците изразяват протеста си и наистина ли са недоволни единствено от исляма? Всъщност основната причина, както на настоящия случай, така и на ужасната терористична атака на Брейвик, не е единствено ислямофобията, а страхът и протеста срещу промяната в самото норвежко общество. Норвегия е не само страна на победилия феминизъм, но и една от най-толерантните и мултикултурни държави в Европа, ако погледнете цялата политика на нейните власти.
Миналата година тя беше на 8-мо място в света сред „най-добрите държави за атеисти“, а насърчаването на преселването на мигранти от Близкия изток и Азия беше важна част от политиката на управляващата Работническа партия в страната (чийто младежки актив беше застрелян от официалния масон на остров Утоя ). Въпреки че Работническата партия не е на власт през последните години, няма фундаментални промени в политиката: управляващите десни също смятат за свой дълг да се борят, преди всичко, с враждебността към мюсюлманските мигранти.
И тази враждебност само нараства и преди няколко месеца, след нападение срещу една от джамиите, норвежкият премиер Ерна Солберг излезе с план за борба с расизма и дискриминацията. В същото време анкетите показват, че около 40 процента от норвежците вярват, че мюсюлманите представляват заплаха за норвежката култура, повече от 30 процента са съгласни, че „искат да завладеят Европа“, а почти половината са убедени, че „мюсюлманите носят по-голямата част от вината за нарастващата омраза към тях “.
Тоест в норвежкото общество има напрежение между стари и нови граждани. Но правителството отменя закона за богохулството и го направи точно след историята в Париж с убийството на карикатуристите на списание „Шарли Ебдо“, което публикува карикатури на пророка Мохамед. През 2015 г. Норвегия прекрати този закон, той не се прилага от 1933 г., а първият опит за отмяната му беше направен още през 2009 г. Още тогава норвежкият парламент гласува за премахване на този закон, като вместо това въведе закон за борба с расизма. Отмяната на законите за богохулството и кощунство стана в цяла Европа, след като Съветът на Европа обяви богохулството за проявление на свободната воля на човек и отказа да го класифицира като незаконно. Видите ли, богохулството не е обида за религиозните чувства, а просто израз на свободата на словото.
Оказва се, че Норвегия, подобно на други държави в Европа, насърчава преселването на мигранти от мюсюлмански страни, които в абсолютното си мнозинство са вярващи мюсюлмани. В същото време техните собствени европейски християни губят позицията си в обществото и държавата всяка година (въпреки че в Норвегия църквата се отдели от държавата съвсем наскоро, само преди седем години). Те не трябва публично да осъждат различни грехове (например содомия), като се позовават на християнските заповеди. Това ще се счита за екстремизъм и подбуждане към омраза.
Но ако местните християни вече са се примирили с тази ситуация и отделни огнища като Брейвик или настоящите действия се обявяват от властите за действия на луди екстремисти и виждат в тях повод да засилят разяснителната работа за ползите от толерантността, то новопристигналите мюсюлмани не смятат норвежкото и като цяло европейското общество за достойно за уважение. Те не виждат в него нито защитата на традиционния начин на живот, нито защитата на семейството, нито защитата на вярата и го смятат за умиращо, слабо, заминаващо си. Оттук и всички призиви за ислямизация на Европа от най-откровените европейски имами: ако местната вяра е умряла, тогава тя ще бъде заменена с живата ислямска.
Възраженията на обикновените европейци, недоволни от миграцията, почти никъде (с изключение на страни като Италия и Унгария) не се взема предвид от управляващите елити.
Просто им се казва, че не са достатъчно толерантни към новопристигналите, че трябва да влязат в положението им, че постепенно всички ще се научат да живеят заедно. Постоянното нарастване на популярността на антимигрантските партии в цяла Европа, включително в Скандинавия, се обяснява с популизма, екстремизма и често дори с машинациите на Русия, вместо да се изправят срещу това и честно да си признаят, че не могат да организират представителите на различни цивилизации. Или поне да признаят, че в крайна сметка всички са недоволни - и местните, и посетителите.
Те могат, разбира се, да продължат да крият главата си в пясъка, но тогава не трябва да се изненадват, че белите европейци и гостуващите мюсюлмани ще стават все по-радикални. Докато откровените расисти не дойдат на власт, елитите няма да се вслушат в обикновените европейци.
Превод: В.Сергеев
