Фьодоровски заяви, че в кулоарите на Кремъл се заговаря за падането на стената през пролетта на 1989 година. ГДР започва да предупреждава за това в началото на същата година. В СССР по това време има два лагера, които се застъпват за различни решения на проблема. Служителите на КГБ и военните настояват за военна намеса в ГДР, докато съветникът на Горбачов Александър Яковлев и министърът на външните работи на СССР Едуард Шеварнадзе са против, заяви Фьодоровски.
Западът в този момент, според бившия дипломат, се държи "изключително колебливо": френският президент Франсоа Митеран не иска обединението на Германия, а британският премиер Маргарет Тачър изпраща телеграми до Горбачов.
Решението идва, след като Яковлев решава да представи своето виждане за проблема пред съпругата на генералния секретар Раиса Горбачова.
“Яковлев заяви: ако въведем войски, ние ще станем заложници на КГБ и Перестройката ще приключи”, а Раиса продължи мисълта му в частна обстановка. На следващата сутрин Горбачов се завърна. Решено беше да не се въвеждат войски”, заяви Фьодоровски.
През юни 1989 г., според него, Горбачов отива в Бон, “и просто продава ГДР на Хелмут Кол”. Това се случва на официална вечеря, на която има много алкохол.
“Горбачов, подобно на Саркози, не може да понася алкохола, докато Кол вече беше изпил двете си бутилки вино. Кол излезе (той беше на “ти” с Горбачов) и каза: „Михаил, знаеш ли, обединението на Германия е поток като Рейн - не може да бъде спрян.“ В този момент той замълча и изрече съдбовна фраза: „Освен това ние сме готови да платим“. Следва миг мълчание, след което Горбачов, поставяйки точка по въпроса, попита: „Колко?”, спомня си Фьодоровски.
Превод: В.Сергеев
