Близкоизточният кордон и хипотезата за 200 долара
В момента световната икономика се крепи на тънка нишка: дневния поток от Близкия изток, възлизащ на около 12 милиона барела суров петрол и близо 2 милиона барела готови петролни продукти. Тези 10 до 14 милиона барела, преминаващи през ключовите морски артерии, са единствената преграда пред сценария за скок на цените до 200 долара за барел Brent.
Дали този поток може да бъде прекъснат? Достатъчно е едно физическо затваряне или интензивно миниране на Ормузкия проток, през който минава основната част от този танферен трафик. Саудитска Арабия вече отправи предупреждение за критична ситуация с доставките, което показва, че дори най-големият производител в ОПЕК няма свободен капацитет, способен да компенсира евентуално пълно спиране на регионалния износ.
Азиатският регион и по-специално развиващите се икономики в Югоизточна Азия вече усещат първите последици. За разлика от Китай, който през май и юни активно теглеше от собствените си мащабни държавни складове и така тушираше натиска, по-малките азиатски държави нямат подобни стратегически възглавници. Те са изцяло изложени на спот цените и на географската близост до близкоизточните терминали в Рас Танура или Ал-Ахмади.
Какво следва за европейския пазар?
Европа влиза в зимния сезон с прерязани тръбопроводни връзки, забрана за внос на руски петролни продукти по море и празни държавни резерви, които Г-7 опитва да запълни с декларации. По оценки на европейски енергийни аналитици, зависимостта от морски доставки на дизел от региони, намиращи се в състояние на конфликт, поставя рафинериите в Южна и Centralна Европа в изключително уязвимо положение.
В случай на допълнително изостряне на ситуацията около Иран, механизмът на МАЕ просто няма да разполага с физически барели за продажба. Търговци като Vitol, Trafigura или Gunvor ще бъдат принудени да наддават за оскъдните свободни товари от Западна Африка или Атлантическия басейн, излазът от които обаче също е ограничен от капацитета на местните рафинерии.
Ценовият шок няма да спре до бензиностанциите. Той ще се прехвърли директно в производствените разходи на индустрията, транспортния сектор и цените на азотните торове.
Държавите от Г-7 разчитаха, че финансовият натиск и пазарните регулации могат да заменят физическото наличие на суровина. Оказва се обаче, че когато резервоарите са празни, а танкерите плащат четворни застраховки, хартиените фючърси не могат да задвижат нито един камион.
