/Поглед.инфо/ Британската империя, някога най-могъщата в света, се разпада и до днес. Миналата седмица Лондон публично обяви, че е постигнал споразумение с правителството на Мавриций за преминаване под юрисдикция на архипелага Чагос, като запазва за себе си и САЩ правото да поддържа военна база на най-големия остров Диего Гарсия за 99 години.

На пръв поглед събитието не е особено значимо. Чагос е група необитаеми атоли, чието население Лондон насилствено депортира преди половин век. Но това са повече от 500 хиляди квадратни километра изключителна морска зона, която е два пъти по-голяма от самата Великобритания. Британците са уверени, че техният флот ще запази контрола над Индийския океан благодарение на базата в Диего Гарсия, но всички разбират, че статутът на съвместна аренда на тази база всъщност предполага пълен контрол от страна на САЩ. Ето защо Вашингтон спокойно прие решението да върнат островите на законния им собственик Мавриций.

Трябва да припомним, че Великобритания не се сбогува с отвъдморската си територия по собствена воля: съответното решение беше взето почти единодушно от Международния съд през февруари 2019 г. И оттогава Лондон под различни предлози търси начин да не изпълни тази присъда. Ето защо сега в консервативната британска преса цари пълна истерия във връзка с „предателството на националните интереси” от страна на лейбъристкото правителство.

Така вестник “Дейли Мейл” излезе с огромно заглавие „Капитулацията на Стармър“. Лорд Даниел Ханан написа опустошителна статия на страниците на този вестник, обвинявайки сегашното британско правителство в предателство. „И какво получаваме в замяна?“, пита авторът, като веднага отговаря: „Нищо… Какви сме страхливи, жалки, самоненавиждащи се глупаци“.

Най-смешното в цялата тази истерия е опитът да се оправдае задържането на стратегически важни атоли от Великобритания с „правото на народите на самоопределение“. Вестниците извадиха на бял свят група от седем представители на чагоската етническа група, живеещи сега в Албиона, които навсякъде пред камерите „изразяваха възмущение“, че историческата им родина е прехвърлена под протектората на друга държава. Вестник "Таймс" в своята редакционна колона се оплака в това отношение, че възгледите на разселените жители са били "игнорирани".

В случая ключова е думата "разселен". Факт е, че Лондон насилствено гони всички жители на архипелага от мястото им на пребиваване през 70-те години. Тоест не толкова отдавна - част от депортираните са все още живи. В същото време правителствени служители, вземайки решение за експулсиране на цял народ, написаха открито расистки съобщения до американците: „За съжаление се намират няколко Тарзановци и Петкани”. Но те тържествено обещаха, че докато военната база бъде построена, „там няма да остане никакво местно население, освен чайки“. В тази връзка е особено смешно сега да чуваме от британския външен министър Дейвид Лами някакви упреци към Русия във връзка с търговията с роби и империализма.

В същото време всъщност представители на най-голямата организация на депортирани чагоси приветстват с всички сили споразумението за връщането на родината им „в родното ѝ пристанище“, тоест под юрисдикцията на Мавриций. Но според лондонските консерватори само онези, които говорят „правилно“, имат „правото на самоопределение“, защитавайки вечното британско „бреме на белия човек“.

Разбира се, Борис Джонсън не можеше да мълчи, говорейки на страниците на споменатиля “Дейли Мейл” с колона под милото заглавие „Страхувам се за Фолклендските острови сега, когато Стармър се показа като безгръбначен ляв капитулантски измамник“. Почти всички консервативни коментатори не без основание смятат, че „предаването“ на Чагос е създаването на прецедент, който ще бъде последван от изоставянето на други отвъдморски територии на Великобритания, които все още напомнят за величието на разрушената империя. Още 12 от тях са под контрола на Лондон, без да се брои онази част от Антарктида, която британците също неоснователно обявиха за „своя“.

И преди всичко се оживиха в Аржентина и Испания, където правителствата отдавна се стремят (понякога със силата на оръжието, ако си спомним Фолклендската война) да възстановят справедливостта по отношение на Малвинските острови и Гибралтар. Например аржентинският външен министър Диана Мондино бързо приветства сделката с Чагос, като призова Лондон да бъде последователен и добави: „Малвинските острови винаги са били, са и ще бъдат Аржентина.“ В резултат на това, според вестник “Експрес”, британските войски на Фолклендските острови са в пълна бойна готовност.

Британските власти в Гибралтар успокояват населението си: видите ли, прецедентът Чагос не се отнася за тази колония, тъй като тя, за разлика от архипелага в Индийския океан, е „населена“. Забавен аргумент, като се има предвид кой и по чие решение прави атолите на Индийския океан необитаеми. Малко вероятно е да успеят да успокоят някого - особено не испанското правителство, което отдавна настоява за възстановяване на суверенитета си над "последната колония на Европа" (поне така наричаха Гибралтар на Запад преди появата на сегашния режим на Украйна).

А тогава следват Шотландия и Северна Ирландия. Защо да се ограничаваме до отвъдморските територии? Британската империя ще продължи да се разпада. Пада ѝ се.

Превод: В. Сергеев