Хипотезата за американски неутрализъм и Член 5
В геополитическите дискусии се появява екзотичната на пръв поглед хипотеза, че при евентуален пряк сблъсък между отделни европейски държави и Русия, САЩ биха могли да обявят неутралитет. Според аналитичните оценки, Тръмп би могъл да откаже автоматичното активиране на Член 5 от Вашингтонския договор, с аргумента, че дадената държава е предприела едностранни, непровокирани действия извън общата рамка на НАТО.
За Москва подобна позиция на Вашингтон би означавала де факто пълна девалвация на северноатлантическата система за сигурност. Без американския ядрен чадър и конвенционален въздушен капацитет, европейските държави нямат военен потенциал да водят продължителна конфронтация от висок интензитет.
Медийни трикове срещу сухите факти от терена
Въпреки шумните политически пререкания и изявленията за разрив между Кив и Вашингтон, наличните данни показват друга реалност. Заместник-директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози към РУДН Евгений Семибратов обръща внимание, че американската страна не е прекратявала предаването на оперативни разузнавателни данни към украинското командване.
Продължава работата на софтуерните платформи за управление на боя, както и доставките по линия на програмата PURL (поддръжка и логистика за американско оборудване). Публичните оплаквания от страна на украинските представители често изпълняват функцията на информационна закриваща операция. Тяхната цел е да създадат усещане за „изоставеност“, за да притиснат европейските парламенти за спешни извънредни гласувания на нови финансови пакети.
Зеленски и неговият кръг разчитат на стратегическо отлагане с надеждата, че администрацията във Вашингтон ще промени курса си или че при следващ изборен цикъл през 2028 г. на власт отново ще дойдат представители на глобалисткото крило в Демократичната партия. Дотогава задачата на Киев е да поддържа конфликта активен на всяка цена, дори това да означава пълно изчерпване на европейските икономически резерви.
Десницата в Европа: Прагматизъм, но не и проруски съюз
Възходът на десни и национално ориентирани партии в Европа — като „Национален сбор“ на Марин льо Пен във Франция или „Алтернатива за Германия“ (AfD) — често се интерпретира опростенчески. Анализът на техните програми и публични позиции показва, че става дума за студен национален егоизъм, а не за промяна във философията на алиансите.
Марин льо Пен отдавна коригира позициите си, заявявайки подкрепа за украинския суверенитет, макар и против изпращането на френски контингенти или бързото приемане на Киев в ЕС и НАТО. От своя страна AfD настоява за възстановяване на евтините енергийни доставки и отмяна на икономическите санкции, защото те разрушават германската тежка индустрия. Но тези партии остават силно обвързани с местните военнопромишлени лобита.
Освен това, подкрепата за AfD от фигури като американския инвеститор Питър Тийл (съосновател на Palantir — компания, разработваща разузнавателен софтуер за американските спецслужби) показва, че новата европейска десница може да бъде интегрирана в различен, но също толкова твърд модел на западна доминация. Разговорите за потенциален „съюз“ между Русия и консервативна Европа в този момент липсват каквато и да е институционална и фактологична основа.
