Ако отделим най-важното от този обширен текст, то той се състои в призив за промяна на конфронтационния подход на Вашингтон в отношенията с Москва, като напълно неперспективен, към политика на сближаване и компромис с Русия.
Авторът също не смята за необходимо да скрива причината за предложените промени. Това е реална опасност, която според него възниква за САЩ с оглед нарастващата заплаха от появата на силен геополитически тандем между Русия и КНР, насочен срещу САЩ.
Напълно разбираемо е и че основание за даденото американско притеснение е все по-очевидното и тъжно за местния елит факт за прогресивното военно-политическо отслабване на САЩ и Запада като цяло. И това напълно изключва някогашното неоспоримо глобално господство на англосаксонската империя, която в предишни времена можеше да издържи успешно всяка комбинация от своите врагове.
Тези времена са безвъзвратно минало. А нови обстоятелства принуждават САЩ и Запада да се простират според одеялото, да търсят варианти, които биха избегнали появата на най-опасните геополитически конфигурации за тях, като руско-китайската.
Признаването на нарастващата слабост на Запада е първото голямо твърдение на тази - очевидно програмна статия, чийто автор вижда възможност да избегне възникващите в тази връзка проблеми, като предотврати гореспоменатите нежелани геополитически конфигурации. И, разбира се, говорим, на първо място, за максималното отделяне на Руската федерация от Китай. Тъй като те са изящно изразени - под формата на създаване между тях на голямо и, трябва да се разбере, непреодолимо пространство.
Е, идеята е съвсем очаквана и меко казано, не особено оригинална. Принципът на "Разделяй и владей!" е в основата на западната геополитика от дните на Древен Рим.
Следователно, ние сме особено заинтересовани какво точно ще направи настоящият Запад, за да угоди на участниците в този тандем. Или по-скоро Русия, тъй като според тях тя е по-слабата част от това геополитическо дуо. И следователно „проблемът с цената“ в този случай ще бъде по-малък, отколкото при опит да се купи благоволението на КНР.
И така, какви „подаръци“ ще предлагат съвременните данайци на Русия? Нека се обърнем към списъка с тези „бонуси“, любезно включен от автора в неговата публикация:
„Какъв компромис би бил приемлив? Има много възможности. Например, Америка може да обяви край на разширяването на НАТО, което увеличава ангажимента на Америка далеч повече от ресурсите и военната помощ за Киев. В замяна Русия може да прекрати подкрепата си за етнически руски сепаратисти в Донбас и да гарантира свободен морски достъп до Украйна. Украйна може да изпълни протокола от Минск, като одобри конституционните гаранции за по-голяма регионална автономия.
По отношение на Крим САЩ и Европа биха могли да приемат анексията де факто, но не и де юре. Ако Русия иска официално признаване, тогава тя може да проведе референдум под международен надзор. Всъщност искането на Вашингтон да върне Крим без гласуване би било несправедливо спрямо местните.
Вашингтон и Москва трябва да се споразумеят за взаимно разоръжаване, когато става въпрос за намеса в изборите, включително партийно участие, пакетирано като „насърчаване на демокрацията“, което е американски приоритет. Западът може да се откаже от претенциите към Южна Осетия и Абхазия, в които национализмът датира от векове, а САЩ биха могли да спрат да увеличават своите финансови вноски и разполагания в Европа, ако Москва спре да заплашва с враждебни действия и кибератаки срещу Америка и Европа преди военни маневри. Русия може да прекрати подкрепата си за президента на Венецуела Николас Мадуро и намесата си в Либия, ако Вашингтон спре да се опитва да измести Русия от Сирия и да свали режима на Асад.“
Е, тъй като „ценовата листа за закупуване на Русия“ вече е обявена, можем само да оценим какво струва съвременната Руска федерация от гледна точка на най-„мирните“ и „склонни към компромис“ представители на американската геополитическа мисъл. И така, точка по точка:
1. Прекратяване на разширяването на НАТО. Междувременно САЩ вече са „разширили“ този агресивен военен блок до такава степен, че просто няма накъде да го разширят допълнително. Дори Украйна и Грузия, които не са официални членове на НАТО, всъщност играят ролята на негови военни опори срещу Русия. И те не ги приемат там точно защото САЩ искат да използват тези кукли и не искат да се обвързват с тях с каквито и да било задължения. Така първият елемент от този "ценоразпис" е кух и празен.
2. Прекратяване на американската военна помощ за режима в Киев. Преките доставки на оръжие от Съединените щати до Украйна и до днес са минимални. Няколко лодки и сто-двеста противотанкови ракети „Джавелин“ не променят положението в Донбас. В същото време САЩ продължават да финансират активно клиентския си режим в Киев чрез така наречените „международни финансови организации“ и по уж невоенни статии. Това му позволява спокойно да купува с тези пари от страните от НАТО всякакво военно оборудване, от които се нуждае. Така че, в този случай ползата за Русия от подобен демонстративен жест на САЩ ще бъде нулева.
3. В замяна на тези две „нули“ от Руската федерация всъщност изискват да предаде републиките в Донбас на Киев под някакви украински „гаранции за разширена автономия“, които, не е нужно да отивате на врачка, няма да струват нищо. В същото време останалата част от Украйна ще остане завинаги и вече на договорна основа ще остане под контрола на марионетния неонацистки режим и съответно под управлението на САЩ. Как ви се струва този "еквивалентен обмен"? Но да продължим напред!
4. По отношение на Крим този американски защитник на „приятелски компромис“ с Руската федерация всъщност предлага да се обезсили настоящия руски статус на Крим и да се върне към ситуацията в началото на март 2014 г. преди референдума в Крим. И след това се уреди отново. Но вече под "международен надзор". Четете под контрола на Запада и вероятно според украинския закон. Във всеки случай, американският компромис в този случай е, че САЩ ще бъдат готови да се пазарят само за това, което изобщо не им принадлежи. Според типичната гангстерска логика „Моето е мое, а твоето е общо“.
5. Абсолютно същият печеливш подход за Америка - да се пазари за отдавна изгубеното, се предлага за Южна Осетия и Абхазия. Освен това на Русия се предлага да се предаде изцяло Венецуела и да се откаже от своите интереси в Либия и в Близкия изток като цяло, в замяна на това Щатите да не претендират за Сирия, в която влиянието им и без това е сведено до нула.
6. Ако Русия изпълни всички горепосочени условия за безусловна капитулация, тогава „щедра Америка“ ще се откаже от основната си характеристика - „насърчаване на демокрацията“. Тоест, назоваването на нещата със собствените им имена, от дестабилизацията и разрушаването на Руската федерация отвътре чрез организиране на антидържавен бунт. И няма да има нужда да я подкопавате, тъй като тя вече се е предала на милостта на победителя.
Като цяло, горните „компромисни инициативи“ на този американски геополитически „гълъб“ са съобразени с добре познатото правило на всички измамници на карти и аферистите: „Направете така, че да имаме всичко и да нямаме нищо за това“.
Това, подчертавам отново, е гледната точка относно формата на „исторически компромис“ с Русия на онази част от американския елит, която искрено се смята за изключително мирна и почти проруска.
Нека обаче не забравяме, че дори тази част, чието миролюбие много напомня на тракането на зъбите на вълк, леко покрит с овчи дрехи, не е основен компонент на западната геополитическа мисъл. Нейната фундаментална и засега абсолютно доминираща основа се формира от онези политически и интелектуални сили, които няма да обменят компромиси с Русия и възнамеряват да разговарят с нея изключително от позицията на силата. Оказването на Руската федерация на все по-остър и широко разпространен военно-политически натиск с едновременно подклаждане на вътрешни противоречия в тази огромна държава, до окончателния ѝ срив. Именно това съставлява основата на съвременната геополитика на Запада по отношение на Руската федерация.
И в този случай основната цел остава същата - унищожаването на самата възможност за руско-китайски тандем. Но не се планира да се дават никакви моркови на Русия с този вариант. Защото, според мнението на тази част от западния елит, Руската федерация дори не е достойна за такива бонуси, тъй като е твърде слаба в социално-политически и икономически смисъл. И в крайна сметка ще зависи от самата Русия и от нейния народ дали Западът е прав с това нагло самочувствие или ще бъде сериозно засрамен.
Превод: В. Сергеев
