/Поглед.инфо/ Отношенията между Пекин и Лондон се влошиха рязко за няколко години и сега ще бъдат поставени на изпитание от шумен международен скандал. Великобритания блокира основния новинарски рупор на Китай на фона на изгонването на журналисти, обвинени в шпионаж от страната. Британците са готови да отидат по-далеч и да преминат към политика на агресивно ограничаване на КНР.

През 2015 г. британският премиер Дейвид Камерън бе домакин на китайския лидер Си Цзинпин. Двамата сключиха сделки на стойност десетки милиарди лири и обявиха началото на „златна ера“ в британско-китайските отношения. Оттогава са изминали малко повече от пет години и днес е трудно да се намери държава в Европа, която да има по-сложни и враждебни отношения с Поднебесната империя от Великобритания. Нещо повече, нападателят е именно инициаторът на „златната ера“ - Лондон и управляващата Консервативна партия.

Наскоро британците инициираха медиен скандал между страните. Властите (по-точно медийната организация „Офком“) отнеха лиценза за излъчване на китайския канал ЦГТН. Той отвори европейската си продукция преди почти две години и сега изведнъж се оказа, че редакционната политика на канала не е водена от компанията, получила лиценза (частна „Стар Чайна Медия Лимитед“), а от членове на Китайската комунистическа партия. Според британското законодателство политическите партии нямат право да контролират притежателите на телевизионни лицензи.

Преди „Офком“ е подавал искове срещу канала, например, за предубедено отразяване на протестите в Хонконг, както и за излъчване на признание (според Лондон, принудително) на бившия британски журналист Питър Хъмфри, който беше заловен от китайската полиция за уж незаконно получаване и продажба на лични данни.

Настоящото отнемане на лиценза, според Джулиан Найт, председател на британската парламентарна комисия по цифрова култура и медии, "ще служи като ясно предупреждение, че възможностите за излъчване вървят ръка за ръка с отговорността и отчетността". Други политици и журналисти директно определят решението на „Офком“ като победа над китайските амбиции.

„Си Цзинпин даде да се разбере, че иска китайските новини да бъдат представени правилно. Така че неговата версия на събитията се разпространи по света в възможно най-положителната светлина. И ЦГТН служи за тази цел ”, казва Стив Цанг, директор на Китайския институт към Лондонския университет.

"И в тази връзка решението на „Офком“ беше сериозен удар за организацията, която очакваше да използва присъствието си в Лондон като трамплин за сериозни дейности на международната сцена", пише „Гардиън“.

Също така си струва да се добави, че през последната година британците са заловили и изгонили трима предполагаеми шпиони, които са работили под прикритието на журналисти за различни публикации.

Очевидно Пекин ще отговори със санкции срещу действащата в КНР Би-Би-Си, която китайското външно министерство вече обвини на 5 февруари в излъчване на невярна информация, което доведе до „сериозни последици“. Китайските журналисти вече наричат британските медии „бастион на войната на западното обществено мнение срещу Китай“.

Ответното възмущение на Би-Би-Си, че могат да обвинят тях, "най-доверения канал за новини в света", не притеснява никого. Някогашният пример за журналистика сега се превърна в рупор на либералната пропаганда и стандартите му са нарушени, като се излъчват например видеоклипове от съмнителни сирийски източници, които бяха представени като доказателство за клането от Асад на цивилни сирийци.

Може би този скандал сам по себе си не би развалил отношенията между страните, но започна на фона на продължаващата британско-китайска конфронтация в други области. Нещо повече, области, които са изключително болезнени за Китай - човешки права и суверенитет.

Синцзян и Хонг Конг

Великобритания участва активно по въпроса за Синцзян - Лондон възнамерява да защити правата на уйгурите, потиснати от властите, които, както пишат западните медии, биват вкарвани от китайците в специални лагери. „Това е ужасно - варварско поведение (което се надявахме да остане в друга епоха) сега се демонстрира от страна, която е един от лидерите на световната общност“, заяви министърът на външните работи на Великобритания Доминик Рааб.

Британците не се ограничават само с устно осъждане - те вече налагат санкции срещу китайските компании. Ако се окаже, че фирми, работещи в Китай (с общ годишен оборот над 49 милиона долара) произвеждат стоки с участието на уйгурския „робски труд“, те ще бъдат глобени.

„Трябва да се уверим, че британските компании не са част от веригата за доставки, която води до вратите на лагерите в Синдзян. И също така да се уверим, че продуктите, произведени с нарушения на правата на човека в тези лагери, не попадат на рафтовете на супермаркетите, където купуваме стоките “, обясни Рааб.

Пекин твърди, че британците повдигат уйгурския въпрос, за да дискриминират китайските компании и да ограничат развитието на КНР, но това не е напълно вярно. За Великобритания уйгурският въпрос е не просто проблем с правата на човека, не просто британско-китайски въпрос, а външнополитическа инвестиция в нейното външно влияние. Лондон иска да укрепи позициите си в Близкия изток и статутът на държава, защитаваща правата на потиснатите мюсюлмани, ще му помогне в това.

Британците не забравят и за въпроса с Хонконг. Лондон не само критикува Пекин за репресиите срещу жителите на бившата британска територия, но също така възнамерява да превърне тези жители в пълноценни британски поданици.

Ограничение с китайски характеристики“

Експертите не се съмняват, че броят на конфликтите в британско-китайските отношения непрекъснато ще се увеличава.

Редица представители на Консервативната партия искат да преразгледат отношенията на Великобритания с китайските комунисти в посока на по-нататъшно затягане. По-специално, за да прокара законопроект, според който, преди сключване на търговска сделка с друга държава, висшите съдилища трябва да определят дали тази държава не извършва геноцид.

Досега премиерът Борис Джонсън се противопоставя на подобни мерки. Той обаче заяви, че страната му ще бъде много бдителна по отношение на китайското присъствие в критичната инфраструктура на кралството, както и защитата на личните данни и киберпространството. Това вероятно ще доведе до експулсиране на китайски бизнесмени от редица британски индустрии - в името на кралицата и суверенитета.

Лондонските власти напомнят, че за разлика от континентална Европа, която в края на миналата година сключи търговско споразумение с КНР „в ускорен режим“, добрата стара Англия се противопоставя на икономическата експанзия на Китай.

Конфронтацията обаче изисква стратегия, която да обедини множеството британско-китайски конфликти в една линия, скрепена от идеология. Както отбелязва британският журналист Дейвид Грийн, последната всеобхватна стратегия към Китай „е публикувана през 2009 г. - преди цяла вечност, предвид рязкото нарастване на авторитарните тенденции в ККП след идването на Си Цзинпин на власт през 2012 г.“

Например Марк Седуил, бивш съветник по националната сигурност в кабинета на Тереза Мей, призова за „специфично за Китай ограничаване“. Тоест, от една страна, колективно противопоставяне на Китай по въпроси, свързани с нарушаване на човешките права или правилата на глобалната търговия, но, от друга страна, сътрудничество по най-важните глобални проблеми (като климатичните промени) и по икономически въпроси, тъй като Брекзит отслаби страната и сега тя не е в състояние да обяви търговски войни с китайците (търговията между страните надхвърля 100 милиарда долара) или да накара Китай да обяви такава война.

Пекин направи това, например по отношение на Австралия, като рязко повиши митата върху вноса на австралийски стоки, когато Канбера обвини Пекин в проблема с коронавируса.

Всъщност за това е необходима стратегия - да се претеглят рисковете и да се разберат китайските „червени линии“, както и най-ефективните начини за ограничаване на КНР. „Трябва да разберем по-добре как авторитарна еднопартийна държава функционира в дигиталната ера“, каза депутатът от консерваторите Боб Сийли.

Проблемът на Лондон е, че няма да е този, който ще разработи тази стратегия. Каквото и да измислят в мъгливия Албион, британците ще трябва да изградят своя курс следвайки САЩ. Американският курс все още не е определен.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели