Дипломатическите усилия за подготовка на третия кръг от преговорите в Доха за Афганистан са в разгара си. В доста изненадващ ход афганистанският вътрешен министър Сираджудин Хакани се срещна с няколко лидери, включително владетеля на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян.
Хакани е издирван от Съединените щати за участието му в терористична атака, при която беше убит американски гражданин, и други атаки.
За него има награда до 10 милиона долара. Неговата мрежа е обвинявана и за някои от най-смъртоносните атаки срещу бившето правителство на Афганистан, подкрепяно от Запада.
Още по-изненадващо е одобрението на комисията по санкции на ООН не само за Хакани, но и за вицепремиера Мавлауи Кабир, шефа на разузнаването Абдул Хак Васик и министъра на хаджа Нур Сакиб да пътуват до Саудитска Арабия за хадж.
Появата на Хакани в Дубай, където той също се е срещнал с ключови американски и други западни служители, последва ключови разговори между министри от Катар, служители на ООН и ЕС и ключови министри на талибаните в Кабул в края на май.
Целта на преговорите беше да ги убеди да участват в срещата Доха III, насрочена за 30 юни. Последната подобна среща беше срещата между специалния представител на ЕС за Афганистан Томас Никласон и министъра на външните работи на Емирство Афганистан Маулауи Амир Хан Мутаки, която се проведе на 2 юни.
По време на срещата специалният пратеник на ЕС Никласон подчерта важността на присъствието на Афганистан на 3-тата среща в Доха. Той заяви, че именно там ще се обсъждат важни въпроси.
След срещата си със заместник-генералния секретар на ООН Розмари Ан Ди Карло външният министър Мутаки каза, че „Ислямското емирство на Афганистан провежда проучване относно рамката на 3-тата среща в Доха, преди да обяви позицията си по този въпрос“.
Мутаки подчерта, че политиката на страната му се основава на балансирано и положително взаимодействие с всички страни по света. Той се ангажира с конструктивно участие в 3-тата среща в Доха, която се надява да донесе положителни резултати за Афганистан.
Тази дипломатическа дейност повдига няколко ключови въпроса: Ще присъства ли Ислямското емирство на Доха III? Дали обстоятелствата принудиха емирството да се откаже от шестте условия за участие? Към момента това не е ясно.
И постигнали ли са ключови заинтересовани страни, включително ООН, САЩ и ЕС, консенсус за това как да се ангажират с талибаните?
Първоначалните условия, предложени от талибаните, включват:
Мястото на Афганистан в ООН трябва да бъде върнато на Ислямското емирство;
ООН трябва да откаже да назначи специален представител за Афганистан;дневният ред и съставът на третата среща в Доха трябва да бъдат обсъдени с талибаните;
Образованието на момичетата, заетостта на жените и изграждането на приобщаващо правителство не трябва да бъдат в дневния ред на третата среща в Доха.
Ръководството на емирството категорично се противопоставя на участието на афганистанското гражданско общество и политически представители в третата среща в Доха.
Талибаните многократно са заявявали, че това са вътрешни работи на Афганистан и че групата работи за създаване на подходящите условия за разрешаването им.
Интересното е, че няколко дни преди срещите на Мутаки с представители на ЕС и ООН, Закир Джалали, високопоставен служител на талибанското външно министерство, каза на среща на служители, че "представители на Ислямското емирство ще участват в основните дискусии" в Доха. Подробности за забележките на Джалали бяха публикувани в X (Twitter) на 29 май.
„Дневният ред за третата среща във формат Доха претърпя положителни промени и няма съществени разлики в темите за обсъждане“, каза Джалали.
Предстоящата среща ще обсъди финансовите и банковите предизвикателства, пред които е изправен Афганистан, алтернативните начини за препитание на производителите на мак и въздействието на изменението на климата върху страната, каза той.
Тези дипломатически шеги идват заедно със забележимо безпокойство сред западните заинтересовани страни от решението на Русия да обмисли изваждането на талибаните от списъка като терористична организация, ход, който вероятно ще сближи още повече Кабул и Москва.
Освен геополитически съображения за влияние, ЕС изглежда се ангажира да се ангажира с талибаните, въпреки че не ги признава.
Налице е забележимо по-голямо желание да се помогне на бедните в Афганистан въз основа на истории за икономически затруднения, пред които е изправена по-голямата част от населението.
Някои членове на ЕС се чудят дали изобщо могат да помогнат. Това позициониране също изглежда произтича от осъзнаването, че талибаните са тук, за да останат - поне в средносрочен план.
Някои дипломати се съмняват дали емирството ще може да управлява ефективно (тоест да се грижи за гражданите си), ако искат да управляват дълго.
Въпросът включва хуманитарни съображения, както и това, което изглежда като помирение с начина, по който талибаните искат да управляват страната.
Означава ли това, че ЕС е готов – поне за момента – да се откаже от настояването си за възстановяване на правата на жените на работа и образование?
Много по-неотложният проблем сега е оцеляването на милиони афганистански мъже и жени на фона на финансовата криза.
Въпреки увеличаването на доходите и подобрението в някои сектори на икономиката, емирството все още е изправено пред предизвикателството да прехвърли страната към режим на просто „оцеляване“.
Икономическото развитие и международната търговия до голяма степен се движат от премахването или облекчаването на санкциите срещу режима.
Може би започва да се появява нов реализъм както сред афганистанските талибани, така и сред западните съюзници. Ръководството на емирството признава, че международното участие е неизбежно и Кабул ще трябва да вземе предвид някои от стремежите на международната общност (правата на жените), което може да доведе до по-лесна международна търговия и финансови транзакции.
Що се отнася до Запада, те вероятно разбират, че емирството е тук, за да остане. Липсата на организирана опозиция и буквално никакво желание за въоръжен конфликт - нито сред хората, нито сред външни играчи - е важен фактор, който сега играе в ръцете на талибаните.
И така, виждаме ли появата на нежелано „съжителство“ по отношение на това как западните страни, водени от САЩ, взаимодействат с емирството? Дали Доха III ще бъде вид компромис за засегнатите страни, макар и без загуба на лицето – голяма сделка, основана на реалната политика?
Превод: СМ
