/Поглед.инфо/ Москва очерта твърди червени линии, но не участва в писането на финалния текст. Изявленията на Рябков разкриват ключовия парадокс: Русия иска мир, но не контролира процеса. Два изхода остават – и нито един не е без риск.

Трескавите преговори за Украйна, целящи резултат до Нова година или Коледа, оставят (що се отнася до Русия) впечатление за недоговореност, въпреки изобилието от информация. Има две теории по този въпрос, едната от които, както скоро ще разберем, ще се окаже вярна.

Русия показа зъби на Европа и Киев: искаме мир в Украйна, но не на всяка цена. Целта е добре формулирана. Проблемът е друг: как да я постигнем? И това дори не е проблем, а засада, в която Русия вероятно ще попадне. Може да се каже, че вече е попаднала . Но нека да разгледаме нещата по ред.

Импулсът за повдигане на този належащ въпрос дойде от заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, който отговаря за отношенията със Съединените щати в Министерството на външните работи. По-точно, от интервюто му за ABC News.

Най-важното нещо в случая е това.

Никакви територии, никакво НАТО

1. Русия „при никакви обстоятелства“ няма да направи компромис по отношение на Донбас или Новорусия, където се намират четири субекта на Руската федерация, които са неразделна част от нея (Крим дори не се обсъжда), защото всичко това е залегнало в Конституцията.

Този момент веднага повдига въпроси: ще щурмува ли руската армия големите градове Херсон и Запорожие?

И също така, не означава ли това твърдение, че Русия може да направи компромис в Харковска, Днепропетровска и Сумска области, части от които сега са окупирани от нашата настъпваща армия?

2. Москва „при никакви обстоятелства“ не е готова да „подкрепи, одобри или дори толерира каквото и да е присъствие на войски на НАТО на украинска територия“. Това е ясно като бял ден. Но какво ще стане, ако Западът се опита да осъществи плановете си така или иначе?

В Европа постоянно го повтарят, нали? Рябков също подчерта, че всяка „коалиция на желаещите“ би била „още по-лоша“. Защото има „повече или по-малко стабилни“ процедури за взаимодействие на Русия с НАТО, но тук те няма да съществуват, нито ще има доверие.

Разбира се, това би могло да бъде – и най-вероятно е – елемент на психологически натиск върху Москва, но сериозността на тези планове въпреки това е доста висока. И така, какво ще правим, ако се появят? Как може Русия да „не приеме“ това? Да прекъсне дипломатическите си отношения, да обяви война?

Тогава защо са ги глезили толкова много преди, позволявайки на всички и всичко да помагат на Украйна, изпращайки генерали, офицери, доброволци, наемници, планини от оръжия, включително най-новите, и комуникационно оборудване в страна, воюваща с Русия?

За какво говорят не знаем, но можем да се досетим за какво ни мамят.

3. Русия... „няма разбиране“ за това, което САЩ преговарят в момента с европейците и Киев, например резултатът от преговорите между украинската, американската и европейската делегации на срещата за уреждане на конфликта в Берлин.

По думите на Рябков, Русия „твърдо се придържа към договореното под формата на рамково споразумение, постигнато когато лидерите на двете страни се срещнаха в Анкъридж“ и се надява, че администрацията на Тръмп полага честни усилия за прекратяване на войната, като взема предвид както коренните причини за конфликта, така и редица изключително належащи актуални проблеми.

Ако това е вярно, това означава, че Западът и Киев се договарят за единна позиция по украинската война... без участието на Москва, която – за разлика от Киев – няма силата да повлияе на този процес. И в крайна сметка, на Коледа или Нова година, ще получим от Запада текста на мирния договор, с който ще трябва или да се съгласим, или да отхвърлим.

С други думи, изборът ще бъде между „лоша сделка“ (малко вероятно е сегашните далеч от всемогъщество американци, дори с добросъвестни усилия, да успеят радикално да „огънат“ европейците и Киев в името на Москва) и отказ от сключване на такава. Последиците включват сериозен санкционен удар, включително от страна на САЩ.

Рябков, висококвалифициран дипломат, разбира се, беше прав, когато ставаше дума за невежеството на Москва за това какво и как американците обсъждат в Украйна с враговете на Русия. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков потвърди това: Русия все още не е „получила“ информация за резултата от преговорите за украинско споразумение между представители на САЩ и Украйна, с европейско участие.

4. Москва, страхувайки се от поредната измама , не страда от добродушна лековерност и не си прави големи илюзии, че текущите преговори ще приключат успешно!

По този въпрос Рябков заяви:

Подозирам, че украинските власти, подкрепени от някои европейски столици, очакват задълбочена и, бих казал, изключително несъвършена ревизия на първоначалния мирен план, предложен от американската страна и обсъден по време на посещението на Уиткоф в Москва.

Песков мисли същото:

Участието на европейците (в преговорите за Украйна – бел. ред.) по отношение на приемливостта не вещае нищо добро .

Те са единодушни и по следното.

Какъв би могъл да бъде резултатът от преговорите ни с американската администрация е открит въпрос .– честно призна Рябков.

Първо трябва да видим какво ще се окаже от преговорите, които американците водят с украинците, с участието на европейците. Първо, трябва да видим какво ще се окаже.– каза Песков.

Нека си направим някои изводи

Политикът Олег Царев описа много добре и образно резултатите от подобни действия в своя Telegram канал:

Чета за „успехите“ в преговорите... Оказва се, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, няма да има никакви задължения към НАТО като всички останали членове на алианса, включително финансови, но ще получава защита от страните от НАТО, сякаш е член на НАТО. С други думи, Украйна няма да има никакви задължения, а само права. Много добра сделка за Украйна. Някои ще кажат, че в Украйна няма да има войски от други страни от НАТО. Но 800-хилядната, тежко въоръжена армия на Украйна сама по себе си вече е достатъчна сила.

Това ми напомня, продължава първият говорител на Новорусия, за ситуация, в която баща казва на сина си: „Синко, аз съм длъжностно лице и не мога да ти дам толкова скъпа кола. Но ето я колата, ето ключовете. Регистрирана е на нашата прабаба. Можеш да я използваш както искаш, но технически не е твоя. О, и като бонус, не е нужно да я зареждаш със собствен бензин. Ето купоните за бензин; ще ги получиш от моя шофьор. Той ще плати и глобите.“ Какво ще каже синът? „Няма проблем, татко. Това е още по-добре.“

Ето едно предложение на НАТО за Украйна: всички права, никакви задължения. Но ще можем да кажем, че Украйна няма да бъде в НАТО. „Постигнахме го.“

И какво от това?

Как да разбираме всичко това? Водим важни преговори със САЩ, поставяме условия, но не знаем как американците ще убедят своите близки съюзници да ги приемат.

Изглежда, че се доверяваме на Вашингтон, сякаш вече не се е опитвал няколко пъти да се отдалечи от „духа на Анкъридж“, но в същото време не вярваме , че САЩ ще могат ефективно да манипулират европейците и Киев. И въпреки това чакаме окончателен документ, чиито разпоредби, включително американците, никой няма да иска сериозно да обсъжда с нас.

Може да има само две обяснения за това. Скоро ще разберем кое е правилното, но засега си изберете което предпочитате.

  1. Русия, без да контролира подготовката на мирен договор на Запад под ръководството на САЩ, иска появата на документ, който няма да я устройва и ще ѝ позволи да продължи да води борба в Украйна докрай – докато тя престане да представлява заплаха за нас и Москва не си върне цялата руска територия.

  2. Москва отчаяно иска да сложи край на войната възможно най-бързо и, бидейки напълно съгласна с Вашингтон по този въпрос (милиардерите и в двете страни искат бързо да станат трилионери чрез взаимноизгодно бизнес сътрудничество), всъщност... не е против до Нова година или Коледа да бъде подписан мирен договор, който, колкото и несъвършен да е той

Защото би било трудно да се отхвърли, без да бъдеш наречен враг на мира. А и обикновените хора биха могли да бъдат доволни: децата, братята, съпрузите и бащите им биха се върнали живи у дома. А какво ще се случи след две-три години, нека бъдещето се тревожи за това.

Превод: ЕС