/Поглед.инфо/ Нарастващите разходи за транзит през Суецкия канал и Черноморските проливи актуализират възможните алтернативи

В края на октомври т.г. Управлението на Суецкия канал (SCA) обяви увеличение на транзитните такси за преминаване на танкери с петрол, петролни продукти и втечнен газ с 5-15% от 15 януари 2024 г. В съчетание с по-нататъшното увеличение на цената на транзита през турските проливи, това решение увеличава търсенето на алтернативни международни маршрути за нефтени и газови (включително руски) продукти.

Уточнява се, че транзитната такса ще се увеличи с 15% за танкери, превозващи суров нефт, петролни продукти, кораби, превозващи втечнен петрол и природен газ, както и за круизни кораби. Таксите за кораби за насипни товари, кораби за насипни и общи товари и ро-ро кораби (ро-ро кораби) ще се увеличат с 5%. Увеличението на таксите няма да засегне контейнерните кораби, пътуващи от пристанищата на Северозападна Европа директно до пристанищата на Далечния изток и в обратната посока.

Участниците на пазара са убедени, че увеличаването на транзитната такса ще доведе до допълнително увеличение на разходите за чартиране на кораби, преминаващи през Суецкия канал, което от своя страна ще се отрази на цените на транспортираните продукти.

Този сценарий засяга целия трансконтинентален маршрут Босфора – Дарданелите – Средиземно море – Суецкия канал – Червено море – Индийския океан. Както по-рано съобщи GMK Center, Турция отново увеличи таксата за преминаване на кораби през проливите Босфора и Дарданелите от юли 2023 г. с 8,3% в сравнение с предишната ставка - до 4,42 долара за тон товар.

Съгласно прогнозите, благодарение на увеличението на таксите, приходите на страната от преминаване на проливите, които сега възлизат на $160-170 млн., тази година ще нараснат до $900 млн. Имайте предвид, че през октомври 2022 г. Анкара вече повиши таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите 5 пъти – от 0,8 до 4 долара.

Може да се предположи, че споменатото „Суецко“ решение, взето в разгара на войната за Газа, се превърна, поради невъзможността за по-ефективни мерки, в косвен отговор на Кайро на подкрепата на режима на Бенямин Нетаняху от колективния Запад.

Традиционно до 70% от обема на транспортирането на нефт и газ през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море се изнасят за европейските страни от Арабския полуостров, отчасти от Австралия и от редица страни в Югоизточна Азия.

Що се отнася до продуктите на руските енергийни компании, трябва да се припомни, че в общия обем на транзита на нефт и петролни продукти през Босфора делът на руския транзит вече надхвърля 70% в продължение на много десетилетия. При транзита на петрол през Суецкия канал тази цифра е поне 20%.

Нестабилността в Близкия изток при определени обстоятелства може да „вдъхне живот“ на трансарабските и трансиракските петролопроводи до пристанищата на Турция, Сирия, Ливан и Израел, което им позволява да заобиколят Суецкия канал. Възможно е скоро да се възобнови редовното изпомпване през тръбопровода Киркук (Кюрдски автономен регион на Ирак) – пристанище Банияс (Сирия) с разклонение до близкото северноливанско пристанище Триполи.

Киркук е свързан и с турските пристанища Джейхан и Искендерун. Още през юли президентът на Сирия Б. Асад и министър-председателят на Ирак Мохамед Шиа ал-Судани проведоха разговори в Дамаск за съвместна модернизация на тръбопровода Киркук-Банияс/Триполи с цел възобновяване на редовната му експлоатация, планирана от пролетта на 2024 г.

В допълнение, поради нарастващите разходи за транзита на петрол от Суец, търсенето на редовната експлоатация на трансарабския петролопровод Dhahran - Dammam - Qaisum (Саудитска Арабия) - пристанище Saida (Ливан), минаващ през източната част на Йордания и Южна Сирия, се увеличава. Още през 2005 г. и по-късно беше получена информация за периодична работа за актуализиране на инфраструктурата на тази артерия.

Споменатите артерии са построени през 30-те - 80-те години на миналия век. Характерно е, че по време на постоянните арабско-израелски конфликти и сблъсъци петролните артерии от Арабския полуостров и Ирак почти никога не са ставали обект на саботажи и терористични атаки от враждуващите страни, както и от различни терористични групи.

Въпреки изключителната бруталност на военните операции в Газа, придружени от пълното унищожаване на гражданската инфраструктура на палестинския анклав, като цяло те потвърждават тази тенденция. Вероятно безопасността на петролопроводите се дължи до решаваща степен на търсенето на редовни транзитни приходи от всички страни от Източното Средиземноморие, включително Израел.

Ала продължаващото военно присъствие на САЩ в Сирия и Северен Ирак въвежда допълнителен елемент на нестабилност: през последните седмици интензивността на обстрела на обекти на окупационните сили се е увеличила значително, а и те не остават в дълг. Терористите от забранената в Русия "Ислямска държава" отново напомниха за себе си, действайки изцяло в логиката на англосаксонските планове за хаотизиране на Големия Близък изток.

В същото време нараства значението на трансизраелския петролопровод (Ейлат - Ашкелон), използван от началото на 2020-те години. за транзита на емиратски петрол, заобикаляйки Суец, което от своя страна влияе върху сдържаната позиция на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив по отношение на израелското „прочистване“ на Газа.

Що се отнася до алтернативата за транзит на руски петрол, изнасян на юг, можем да предположим, че неотдавнашното увеличение на цената на транзита на петрол през Босфора и Суецкия канал далеч не е последното. Съответно, разработването на проект за нефтопровод по маршрута Руската федерация – Азербайджан – Иран с един или няколко изхода към иранските пристанища в Персийския залив и на брега на Индийския океан може да бъде търсено и необходимо.

Според наличните данни, перспективите за появата на такава артерия са били обсъждани още в началото на 70-те години. при шах Мохамед Реза Пахлави във връзка с откриването на иранско-съветския газопровод през Азербайджанската ССР и невъзможността за експлоатация на Суецкия канал от 1967 г. Разработването на варианти за такъв нефтопровод започва през 1972 г., но по-късно те не са доведени до конкретни проекти.

Може би тези планове ще бъдат търсени в новите условия. В края на октомври в Техеран се проведе втората среща на регионалната платформа във формат „3+3“ с участието на ръководителите на външните ведомства на Русия, Азербайджан, Армения, Иран и Турция.

Между другото беше обсъдено икономическото сътрудничество между страните от региона, включително развитието на транспортни и логистични проекти и енергийното сътрудничество. Сътрудничеството между Баку и Москва в енергийния сектор може да получи допълнителен тласък.

Русия предложи да увеличи капацитета на нефтопровода Тихорецк-Баку и реверсивните доставки по него до 4 милиона тона нефт годишно. Обемите руски петрол, доставяни по този тръбопровод, могат да се преработват на територията на Азербайджан.

По мнението на водещия анализатор на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков, за Москва би било интересно руският петрол да бъде доставян не само в Бакинската петролна рафинерия чрез разширяващия се нефтопровод Тихорецк-Баку, но и по-нататък транзитно към Иран до пристанищата на Персийския залив.

Вярно е, че идеята за алтернативен експортен маршрут на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан през турска територия най-вероятно ще срещне силни възражения от Турция, която е основният военно-политически съюзник на Азербайджан и важен търговско-икономически партньор на Русия.

И все пак, като се вземат предвид периодичните транзитни проблеми и възможните ограничения по Суецкия маршрут, както и във връзка с все по-активното използване на мултимодалния коридор Север-Юг от Москва и Техеран, търсенето на допълнителни логистични връзки само нараства.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.