/Поглед.инфо/ Ръководителят на турското министерство на отбраната Яшар Гюлер каза, че „Турция може да обмисли варианта за изтегляне на войските си от Сирия, след като сигурността на границата бъде напълно осигурена и ако има такава необходимост“.
Той смята, че именно Турция е „спасила Сирия от бойците на ИДИЛ“ (призната за терористична организация) и посочи, че Анкара е „готова да помогне на Дамаск в укрепването на сигурността, подготовката на нова конституция и провеждането на избори“.
Този сигнал от Анкара към Дамаск е сериозно мотивиран. Факт е, че кюрдските въоръжени групи се опитват да създадат автономия в Сирия с финансовата и военна помощ от Съединените щати. Общинските избори са насрочени за 11 юни в областите Джазира, Дейр ез-Зор, Ракка, Табка, Ефрат, Манбидж и Шахба в Африн, които се контролират от кюрдските паравоенни сили.
Това не са първите избори на самопровъзгласилата се кюрдска администрация в Североизточна Сирия: през 2016 г. кюрдите вече проведоха общински избори в териториите под техен контрол. Но настоящите избори могат да имат сериозни геополитически последици както за Сирия, така и за Турция.
Този път те са по-добре подготвени, различните кюрдски партии и движения са се договорили помежду си и могат да създадат стабилна административна система, подобна на тази в Иракски Кюрдистан.
От друга страна, лидерите на сирийските кюрди, които правят тактически залог на САЩ, се опитват да постигнат споразумение с Дамаск в контекста на задействания процес на национално помирение, за да консолидират своя автономен статут в Сирия.
На теория сирийският президент Башар ал-Асад може да изиграе кюрдската „карта“, но това ще засили сепаратистките настроения сред кюрдите както в Турция, така и в Иран. Освен това някои арабски страни играят на същата „карта“ по-малко шумно с намерението да намалят влиянието на Иран в Сирия.
В такава ситуация турският президент Реджеп Тайип Ердоган има само две възможности: или да се споразумее със Съединените щати за отказа им да подкрепят кюрдите в Сирия, което не работи, или да се помири и да преговаря с Асад, за да преодолее много проблеми в северната част на Сирия.
Освен това Анкара не смее да започне военна операция на изток от Ефрат без подкрепата на САЩ при реална възможност за сблъсъци със сирийската армия. В същото време е напълно възможно сирийските кюрди, заявявайки отново за липсата на „сепаратистки стремежи“ и нежеланието си „да използват оръжия срещу сирийската армия“, да се противопоставят на турците.
Между другото, нека припомним, че Москва по-рано посочи Споразумението от Адана, подписано през 1998 г., според което сирийското правителство се ангажира да предприеме действия срещу враждебните на Турция сили, разположени на сирийска територия, а Турция получи възможността да започне „ограничена военна удар срещу въоръжените формирования на кюрдите“.
Нещо повече, Ердоган и Асад са подкрепени от Москва, която ги покани да изберат „по-малкото зло“ за себе си – да си сътрудничат, обръщайки „тъмните страници“ на историята.
Освен това, ако Ердоган се ръководи само от политически сметки, неговото помирение с Асад е напълно възможно. Особено сега, когато той не разполага със средствата, с които да промени баланса на силите в Дамаск.
Турският вестник Hurriyet припомня по-ранните думи на Ердоган: „Каквото и да се случи утре, всичко зависи от обстоятелствата. Вратите на политиката винаги са отворени до последния момент.”
Нека добавим: може също да се случи така, че Ердоган и Асад да се окажат от една и съща страна на фронта. Те може би вече търсят едно и също нещо - изтеглянето на американските войски от сирийските територии.
За Сирия това е въпрос на връщане на богатите на петрол находища и възстановяване на суверенитета, а за Турция това е отслабване на позициите на кюрдските бойци и съответно решаване на проблема със съществуването на кюрдска административна единица на нейната граница.
Затова, осъзнавайки, че трябва да действат заедно, турските власти отново правят изявления за необходимостта от сътрудничество с Дамаск. Все още обаче не е известно дали Дамаск ще се съгласи да сътрудничи с Анкара по този въпрос.
По този начин, като се има предвид, че сирийските кюрди преди това си сътрудничиха с Дамаск, за да предотвратят настъплението на турската армия по-дълбоко в региона, може да се предположи, че ако американците напуснат, кюрдските групи ще обявят решение да се върнат под контрола на Дамаск.
Това не може да се изключи. Но като цяло има отдавна назряла необходимост от нормализиране на отношенията между Турция и Сирия и от възстановяване на работата на дипломатическите мисии в двете страни.
Придвижването един към друг, връщането към отношенията на добросъседство и сътрудничество не е краткосрочен, а дългосрочен интерес и на Турция, и на Сирия, и на всички техни искрени приятели.
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
