/Поглед.инфо/ В американската външнополитическа общност бушуват спорове относно степента на ангажираност на САЩ за защита на Тайван от нападение на Китайската народна република (КНР). Въпреки това фокусът на дебата трябва да бъде разширен. Досега повечето дискусии имплицитно предполагат, че военен ход на КНР ще приеме формата на офанзива срещу самия Тайван. Само няколко експерти повдигат въпроса какво биха направили Съединените щати, ако Пекин предприеме по-ограничени действия - срещу Кинмен (Куемой) и Мацу (малки острови, контролирани от Тайван, само на няколко мили от китайското крайбрежие) или срещу други, по-далечни острови, които Тайпе претендира да притежава.

И все пак това е много по-вероятен сценарий от пълномащабна война за подчинение на Тайван. Нещо повече, би било смел, но сравнително нискорисков начин Пекин да тества степента и надеждността на решимостта на Вашингтон да защитава Тайван.

Противоречивите изявления, идващи от администрацията на Байдън, подклаждат както спекулации, така и несигурност по отношение на американската политика към Тайван.

Само през последния месец президентът на два пъти направи изявления в интервюта за пресата, като категорично заявява, че Съединените щати са длъжни да застанат в защита на Тайван, ако се случи атака на КНР.

В един случай той дори изрично приравни този ангажимент с американските официални договорни задължения към съюзниците от НАТО, Япония и Южна Корея.

И в двата случая обаче съветниците на Байдън незабавно се отказаха от коментарите му, настоявайки, че политиката на Съединените щати не се е променилау както и че Законът за отношенията с Тайван от 1979 г. (TRA) все още управлява действията на Вашингтон.

TRA не съдържа никакъв ясен отбранителен ангажимент към Тайпе, като се посочва само, че Съединените щати биха считали нападението срещу Тайван като сериозно нарушение на мира в Източна Азия.

Подобни противоречиви изявления повдигат въпроси дали президентът и неговият външнополитически екип дори са на една и съща страница или се провежда дебат за вътрешна политика.

Остава несигурно дали президентът е възнамерявал да сигнализира за отдалечаване от дългогодишната американска политика на „стратегическа неяснота“ към нова политика на „стратегическа яснота“ по отношение на вероятния отговор на Вашингтон на агресията срещу Тайван.

Въпреки че Байдън нямаше такова намерение, политиката на Съединените щати се движи в посока на твърд, изричен ангажимент към сигурността на Тайван от години. Проучване от август 2021 г. на Чикагския съвет по глобални въпроси също установи, че мнозинството от американците сега подкрепят сключването на официален военен съюз между Вашингтон и Тайпе.

Нарастващо множество (46 процента) дори одобряват използването на американски военни за защита на острова, ако тази стъпка се наложи.

Въпреки това, почти всички дискусии по темата са за подходящите американски реакции на атака срещу самия Тайван, а не на инцидент, включващ офанзива на КНР срещу някои отдалечени острови.

Наблегнах на последната опасност в статии, публикувани през юни 2020 г. и февруари 2021 г., но няколко други анализатори се съсредоточиха върху тази възможност.

Въпреки че споменах Кинмен и Мацу като възможни цели, решението за атака на тези острови ще съживи американските спомени от Студената война от 50-те години на миналия век, когато САЩ и Китай едва не се сблъскаха два пъти.

Отбелязах, че по-вероятна цел ще бъде малкият клъстер Пратите / Донгша, на близо 300 мили южно и западно от Тайван. Всъщност преобладаващото мнозинство от нарастващия брой нахлувания на бойни самолети на КНР в самопровъзгласилата се идентификационна зона на ПВО на Тайван са се случили в крайната югозападна част на тази зона - близо до Пратите / Донгша.

Напоследък дори някои части от сънливото външнополитическо "Петно" (прякор на външнополитическия елит на САЩ, б.р.) на Америка започват да забелязват възможността за ограничен китайски удар.

Ястребовият център за нова американска сигурност публикува доклад на 26 октомври въз основа на сценарий, при който силите на КНР нахлуват на островите Прати/Донгша, залавяйки 500-те тайвански войници, базирани там и създавайки военен пост.

По време на военната игра на Центъра за нова американска сигуронст, силите на САЩ и тайванските екипи се затрудниха да измислят ефективен военен отговор, за да не би този ход да предизвика пълномащабна война. Както се очакваше, урокът, който участницитевзеха от учението, беше, че Вашингтон трябва да получи твърд ангажимент от Япония и други съюзници по отношение на отбраната на Тайван, както и да укрепи собствените сили на Америка в региона, за да възпре Пекин от това дори да обмисли агресия срещу по-малките територии.

Това е малко повече от пожелателност и със сигурност не е жизнеспособна стратегия през следващите година или две. Политическият елит на Япония очевидно е разкъсан относно това дали да поеме разходите и рисковете да се ангажира със защитата на Тайван. Отговорът на други регионални съюзници, особено на Южна Корея, е още по-несигурен.

Лидерите на Китайската народна република дадоха множество индикации през последните няколко години, че търпението им се изчерпва по отношение на все по-тъпия отказ на Тайпе от обединението с континента - и че нетърпението изглежда точно отразява отношението на континенталните елити като цяло.

Демонстрациите на военна мощ от Пекин в непосредствения регион също станаха по-мащабни и по-чести. Засилват се знаците, че Пекин вярва, че трябва да направи нещо или да гледа как Тайван продължава бавно да се отдалечава от всякаква перспектива за обединение.

Превземането на Пратите (или може би дори по-отдалечени острови, претендирани от Тайван в Южнокитайско море) би било удар по носа както на Тайван, така и на Съединените щати, за да се подчертае, че КНР е смъртоносно сериозна.

И все пак това няма да е директна атака срещу Тайван - ход, който почти сигурно ще предизвика стабилен военен отговор от Съединените щати.

Си Дзинпин и колегите му биха имали основателни причини да се съмняват дали Съединените щати биха били готови да рискуват ужасно разрушителна война с Китай за малки острови, за които просто Тайпе претендира.

Всъщност администрацията на Байдън би срещнала значителни трудности при осигуряването на подкрепата на американския народ за война за толкова оскъдни залози. Китайските служители много вероятно разбират и това.

Превземането на Пратите / Донгша би било смел ход и със сигурност не е без рискове, но също така би поставило тежестта на всяка последваща опасна ескалация изцяло върху Съединените щати, като същевременно изпрати категорично послание за решителността и изхабеното търпение на Китай. Вашингтон трябва да обърне повече внимание на този сценарий, преди да бъде заслепен от голяма криза.

Превод: СМ