Преди 65 години създаването на Бундесвера беше поредната стъпка на младата република Германия към Запада, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. Така Западна Германия заяви своята готовност, заедно с партньори в алианса, да се противопостави на „тоталитарната заплаха“ в лицето на съветската империя. През следващите години малкият отряд от стотици новобранци се превърна в сериозна военна сила, но от изток на него се противопостави Националната народна армия на ГДР. За щастие въпросът не стигна до пряка конфронтация и по-късно, след обединението на Германия, Бундесверът се превърна в символ на успешно сътрудничество между източната и западната част на държавата, казва авторът на статията Петер Карстенс.
По-късно обаче Берлин започва да провежда политика на икономии, като систематично намалява военните разходи, продължава изданието. Реформа след реформа и практически нищо не остана от бившата „армия на единството“. Заключителната фаза на този процес се състоя през 2014 г., когато Русия „анексира“* Крим и се превърна в „заплаха“ за Прибалтика. Преди пет години Германия и нейните съюзници в НАТО дори не разполагаха с една достойна за битка танкова бригада, която да служи като възпиращ фактор. Бундесверът също практически нямаше военни кораби, а немските ВВС страдаха от остър недостиг на резервни части. 90% от самолетите бяха само ограничено годни за война или изобщо не бяха годни. Отмяната на военната повинност също нанесе силен удар на армията, отбелязва авторът.
В същото време, освен Русия, сега има и други заплахи - тероризъм, вълненията в Африка, нестабилната обстановка в Източното Средиземноморие, както и засилването на Китай, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung. И все пак през последните пет години Бундесверът започна бавно да излиза от тежкото положение, в което се намира. И той вече не е толкова „безнадежден“, както преди. Бюджетът на Германия за отбрана нараства. Армията става все по-силна. Основните проблеми обаче не изчезнаха, а именно материално-техническото осигуряване на войските и острия недостиг на кадри.
Освен това военните се водят от лидер, на когото липсват „амбиция“ и „решителност“, подчертава Карстенс. Министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер планираше да използва настоящия си пост като трамплин, за да стане канцлер, но трамплинът се счупи. Освен това за нея стана по-трудно да изпълнява служебните си задължения поради пандемията на коронавируса. Месеци наред тя беше неактивна, наблюдавайки катастрофалната ситуация в сферата на снабдяването. Като ръководител на Християндемократическия съюз тя не направи силно впечатление. А ако не направи нищо дори като министър на отбраната, ще бъде запомнена от всички като „флегматичен, временен“ ръководител, заключава авторът.
* Крим стана част от Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова