Турската намеса в сирийските дела не само нарушава демократичните принципи на Североатлантическия алианс, но и застрашава сигурността на Европа, което оправдава изключването на страната от НАТО, пишат изследователят Стефан Бретон и писателят Патрис Франчески в отворено писмо до Le Monde. Те отбелязват, че условията за предварителното прекратяване на огъня от 17 октомври между Турция и САЩ потвърждават целта на Ердоган: да прогони кюрдите от тяхната територия и да завземе половината от сирийската Роджава. Сега американците предлагат на кюрдите просто да избягат и да оставят земята на окупаторите.
Както напомнят авторите на текста, от създаването си преди 100 години Турция често прибягва до насилие заради амбициите си: тя е отговорна за арменския геноцид през 1915 г., геноцида на понтийските гърци и асиро-халдейците в началото на 30-те години на 20 век, клането на кюрдите в Дерсим през 1937 г., нахлуването в Кипър през 1974 г. и сирийските Джераблус и Ал Баб през 2016 г., инвазията и етническото прочистване на кюрдите в Африн през 2018 г. Преди 100 години една трета от населението на Турция са християни, но сега има само няколко хиляди. Дойде редът на кюрдите.
Турция никога не е била наказвана за престъпленията си и е уверена в своята неограничена безнаказаност, се казва в статията. Сега в редиците на турската армия са същите джихадисти, които са отговорни за кървавите терористични атаки в Европа и клането на езидите в Синджар. Както прогнозират Бретон и Франчески, насърчаването към насилие, което виждат в мълчанието на Запада, някой ден ще се обърне против него самия.
Експлозивната смес от ислямизъм и авторитаризъм, която бушува в Турция, заплашва не само мира и демокрацията в Близкия изток, но и сигурността на Европа, твърдят авторите на текста. Турция на Ердоган (за разлика от обикновените граждани) мрази западната демокрация и я обижда ежедневно в официални изказвания. След като се присъедини към НАТО през 1952 г. на фона на комунистическата заплаха, Турция се държи като вълк в кошара с овце: използва алианса, за да разгърне завоевателните си пориви и изисква одобрението на Европа. Затваряйки очите си, НАТО прикрива военни престъпления, но организацията не е „клуб на неудовлетворените военни амбиции“: тя е създаденя с цел защита на демократичните страни. Следователно, се посочва в статията на Le Monde, западните държави ще нарушат политическите споразумения, ако откажат да преследват Турция.
Главни възражения според френските интелектуалци предизвиква обещанието на Ердоган да изпрати милиони сирийски бежанци в Европа. Това обаче е празна заплаха: първо, за разлика от 2015 г., тези хора не остават на улицата - намират убежище в отдалечени от морето лагери, частично финансирани от европейските държави. Отсега нататък не е толкова лесно да ги изпратите и такъв опит ще бъде индикатор за зла умисъл, на което страните от ЕС могат да отговорят, като забранят търговията с турски стоки, които съставляват половината от износа на Турция. Второ, тези бежанци са оръжия, които Ердоган иска да използва срещу кюрдите, за да промени етническия състав на техния регион. Но хората не са сандъци с боеприпаси, те не могат да бъдат лесно премествани в две посоки.
Освен това притеснението е, че изключвайки Турция от НАТО, Европа ще я хвърли в обятията на Русия. Всъщност всичко е точно обратното: например след изтеглянето на американските войски руските военни незабавно окупират Северна Сирия, за да сдържат напредъка на Анкара. Сега, след като Русия, след бягството на турците, на този етап се превърна в стратегически победител, вече няма нужда да се опитва да привлече Турция. Нейната задача като „кръстница“ на Башар Асад беше териториалната цялост на Сирия. Освен това, както напомнят авторите на статията, Ердоган разчита на слаба подкрепа и загуби общинските избори тази година. С помощта на сирийската си авантюра той се опита да си възвърне привържениците и сега да продължи да настоява на своето е единственият начин да се предотврати ескалация на конфликта.
Така, обобщават Стефан Бретон и Патрис Франчески на страниците на Le Monde, „обръщайки гръб (на турския режим. -ИноТВ), ние ще го отслабим, ще направим Турция по-малко привлекателна в очите на Русия“, а също „ще потвърдим жизнено важния характер на политическите ценности на нашия военен съюз и ще изясним нашата стратегическа позиция."
Превод: М.Желязкова
