/Поглед.инфо/ Резултатите от посещението на Аналена Бербок в Киев не изглеждат особено впечатляващи. Новият шеф на германското външно министерство не успя да намери нито една дума, която да свидетелства за сериозни или дори не много, но все пак иновации в германската политика спрямо Украйна. А това следваше да се очаква от коалицията, събрана след последните избори, особено предвид факта, че Бербок е дългогодишен и безкомпромисен критик на руските власти и лично на президента Владимир Путин.

Всъщност липсата на дипломатически опит се чете във всяка фраза, произнесена от ръководителя на германското външно министерство на съвместния брифинг с украинския му колега Дмитрий Кулеба. Всичко казано изглежда като бледа сянка на казаното през изминалите години. Може би като единствен момент, който можа емоционално да блесне в сравнението с минали изявления, са думите на ръководителя на германското външно министерство за отговорността на Германия за жертвите на Втората световна война.

„Ние, германците, причинихме толкова много страдания тук“, каза тя, добавяйки: „Германия причини много беди на Украйна в миналото“. Кой би се усъмнил в това. Отбелязваме само, че Украйна далеч не е единствената в списъка на жертвите. На фона на исканията на Полша за репарации, обезщетения за щети и връщане на откраднато имущество, с които Аналена беше запозната по време на посещението си във Варшава, тези речи на покаяние все още изглеждат доста бледи.

Що се отнася до сегашната ситуация, германският гост не каза нищо ново. Русия ще плати за агресията срещу Украйна. Разбира се, че ще плати. Тъй като тези обещания се чуват от всеки ъгъл, няма съмнение в солидарността на западната общност в намерението да отговори на „агресивните действия на Русия“ по най-решителния начин. Но първо трябва поне да изчакаме нахлуването на руските орди в страната на светлите демократични надежди и промени.

Засега това не е толкова лесно. Има очаквания, няма действия. Освен това „агресорът“ отрича, че е агресор и няма абсолютни доказателства, че той лъже. Проблемът е, че макар да се признават щетите, нанесени от нацистите в миналото, би било правилно да се диагностицира нацистката зараза днес. Абсолютно невъзможно е да се разбере защо на германците не им писна от нацистки знамена, шествия с факли, прославяне на нацистките престъпници в Украйна.

Северен поток 2. Преди това г-жа Бербок беше яростен противник на проекта. Всъщност, както и Партията на зелените, която я номинира при избора на канцлер. Просто не, това е всичко. Защото Русия, защото Путин, защото империята на злото. Сега, сякаш по магия, погледът й за нещата се промени.

Сега функционирането на тръбата след сертифицирането зависи от ситуацията в Украйна: ако има агресия - няма тръба, ако няма - добре, нека да работи.

Ясно е, че дамата се е вградила в контекста на изявленията на НАТО за отхвърлянето на руските предложения за предоставяне на глобални гаранции за сигурност на континента. „Нито една страна няма право да решава вместо друга държава в какви съюзи да влиза“ – става дума за предложението на Русия Северноатлантическият съюз да се върне към ситуацията от 1997 г. и да не се разширява на изток. Всъщност дори по тази тема можеше да се намерят много по-силни думи, но изглежда, че Аналена не е от онези, които знаят как да увият думите в измислена от нея /или от някой друг/ тръпчива опаковка от обидни и язвителни изрази.

Красивата дама направи преглед и на ситуацията в Донбас, като я нарече потискаща. Мисля, че и на двете фронтови линии никой не би възразил срещу подобна характеристика. Друг е въпросът как да се определи виновният: кой в тази ситуация е причината за всички беди и смъртни случаи, кой стреля, използвайки далекобойна и едрокалибрена артилерия.

Тези въпроси, за съжаление, в случая изобщо не станаха предмет на интересите на г-жа Бербок. Което, общо звето, е традиционно. В това поведението й не се различаваше много от линията, възприета от всичките й европейски колеги.

Възобновяването на работата на Нормандския формат, изпълнението на Минските споразумения... Шефът на германското външно министерство разбира ли за какво говори? Нова среща на Нормандската четворка не е възможна, докато Киев не изпълни задълженията, поети през декември 2019 г. Това беше обсъждано 24 пъти (цифрата е взета от тавана, но напълно отразява реалността) в Москва на различни нива.

Би било хубаво да се изпълнят Минските споразумения, няма спор. Киев обаче ясно и хиляда пъти каза "не".

Като цяло бих пожелал на ръководителката на германската дипломация оригинални идеи, които явно й липсват. И като цяло, способността да се общува с различни партньори на международно ниво изисква способността да се намери компромис и да се разбере историята на въпроса, с който г-жа Бербок, според мен, има големи проблеми.

Превод: ЕС