/Поглед.инфо/ На 17 септември Беларус за първи път отбелязва Деня на народното единство. Празникът е насрочен по случай годишнината от полския поход на Червената армия, започнал на 17 септември 1939 година, в резултат на който Западен Беларус се приобщава към Беларуска ССР.

Андрей Илич, кажете какво според вас се случва 1939 година. Законно и справедливо ли е?

Това не е никакъв повод за световна война. Искам да обърна внимание, че по време на съществуването на СССР, никой на Запад никога не обвинява Сталин за нападението над Полша. Изобщо трябва да се каже, че Сталин много грамотно планира този освободителен поход. Войските са въведени на територията на Полша, подчертавам - когато полското правителство вече не съществува. Полската държава в този момент прекратява своето съществуване. Сталин специално очаква този момент, за да не влиза в конфликт с държавата Полша, а въвежда войската на територии, които вече не са държавни. От гледна точка на историческата справедливост, разбира се, това е завръщане на земите, които са загубени по време на войните в началото на 20-те години. Западен Беларус, Западна Украйна се завръщат там, където трябва да са. Няма никакъв повод за война. Смятам, че пътят към новата световна война е открит от Мюнхенското споразумение. Впрочем, именно така и смята самият Чърчил, който изобщо не ни е приятел.

Какво представлява режимът на Пилсудски?

Бих го нарекъл дясно-авторитарен режим. Замесен е, естествено, с полски национализъм. Поляците винаги са се отнасяли към белорусите и украинците като към хора от втори клас, като към диваци. И тази полонизация е от две посоки: това е полонизация от гледна точка на езика и покатоличване на православните области. Навремето, между другото, движението на Богдан Хмелницки в Украйна е отговор на този двоен гнет, по-точно дори троен, защото освен останалото има и експлоатация. Мисля, че ако Беларус и Западна Украйна не се бяха оказали в състава на Съветския съюз, съдбата им щеше да е много тъжна. Личи се от начина как поляците се отнасят през в XVII-XVIII век, как дори в рамките на Руската империя полската шляхта, се отнася много пренебрежително към православните белоруси и украинци.

В миналото ли е тази история? Реалност ли е проектът “Нов Речпосполита”? Кому е нужна.

“Новата Речпосполита” е един от трите британски проекта, които те провеждат от края на 80-те и началото на 90-те години. Искам особено да обърна внимание, че основен интерес от разрушаването на Съветския съюз имат именно британците. Британия осъществява три проекта. Първият е “Нова Речпосполита”, вторият е “Новата Османска Империя”, а третият е “Голям Вазиристан”.

“Новата Речпосполита” е опит за създаване на границата на Русия много мощно образувание в състава на Полша, Литва, Беларус, Украйна и може би по-нататък (“От море до море”, както го казват). И това образувание трябва да реши две задачи. На първо място да отсече Русия и съответно Китай (блокът “Китай-Русия) от Германия. Това е кошмарът на англосаксонците - континентален съюз. И второ - да създадат постоянен натиск на западната граница на Русия. Но без Беларус този проект не може да се състои, затова и Беларус им е трън в очите. Всеки опит за провеждане на самостоятелна политика в Беларус предизвиква, естествено, бурна реакция. Ако Беларус изпадне от този проект, то проектът “Нова Речпосполита” няма да се състои. Затова е ясно защо се опитват да клатят Беларус.

Ако помните, когато Западът решава да разруши социалистическия лагер, те го правят през Полша. И изведнъж, все едно е замахнато с вълшебна пръчица, в американския естаблишмънт се появява най-отгоре Бжежински, появява се полякът Папа Йоан Павел II. В администрацията на Рейгън се появяват много католици, основно от ирландски произход, като Кейси. Всички тези три проекта целят Русия да бъде обградена в пръстен и просто да създават проблеми, постоянен натиск.

Като цяло, трябва да кажа, англосаксонците - трябва да се поучим от тях - работят дълго време. През 1949 г. американците и британците разработват програмата „Лиот“, програма за безкрайна борба срещу Съветския съюз. Защо се наричаше „Лиот“? Има френски маршал Лиот, който се бие в Алжир през XIX век. Алжир, пустиня, малко дървета, малко сянка. И той казва: трябва да засадим дървета. Те му казват: но те ще пораснат след 50 години. Той казва: Започвайте сега. А програмата "Лиот", насочена срещу Съветския съюз, е организирана през 1949 г. и е решено да се обобщят първите резултати след 50 години. Но те успяват за 40 години, защото в началото на декември 1989 г. Горбачов предава социалистическия лагер и Съветския съюз, първо във Ватикана на европейския католически елит, а след това в Малта на Буш, англосаксонците. Така че това е дългосрочна игра.„

Беларус отхвърли излишните притеснения и с пълен глас отбелязва своите празници. Ние сме преизпълнени с исторически оптимизъм и прекратихме вечното посипване на главата с пепел. Според вас това правилно ли е?

- Това е правилната политика. Работата е там, че като цяло е прекрасно, че 17 септември е празникът на единството - това е абсолютна истина. И като цяло истината е много важно нещо. Както казва Александър Невски: Бог не е във силата, а в истината. Но е добре, когато тази истина все пак се подкрепя от потенциала на ядрените ракети и високия морал на хората. Не можете да печелите световни битки, докато седите в защита, не можете само да се защитавате. Необходимо е да се напредва, доколкото е възможно. И англосаксонците имат какво да научат. Те имат толкова добра поговорка: Правилно или грешно, но това е моята страна. И това е, което трябва да научим от тях. И този подход се основава на много коректен патриотизъм и оптимизъм. Няма нищо без оптимизъм, но не трябва да се прекалява.

Мисля, че Беларус, Русия и славянският свят като цяло ще имат много, много труден период на натиск върху нас от всички страни, трябва да сте готови за това. И преди всичко, за да спечелим, трябва да премахнем петата колона. В съвременния свят, за да разрешите този проблем, трябва да направите много просто нещо - да отрежете петата колона от финансовите и информационни потоци и да създадете атмосфера в обществото, така че да тези хора да не са приятни. Ако не са приятели на моята страна, тогава те трябва да седят в ъгъла много, много, много тихо . Наричаме ги либерали. Е, какви либерали са те? Те изобщо не са либерали. Това са истинските екстремисти.

Друго много важно нещо: само заедно, гръб и гръб, Русия и Беларус ще оцелеят в съвременния свят, в който, мисля, през следващите десетилетия това е време на голямо глобално преразпределение и тези, които ще бъдат слаби, ще просто да се изтрият с гумата на историята. Следователно в никакъв случай не трябва да сме слаби, трябва да сме силни.

Превод: В. Сергеев