/Поглед.инфо/ По време на декември (2019 г.) на срещата на лидерите на ЕС бяха отправени предпазливи предположения, че в близко бъдеще ЕС ще премахне икономическите санкции от Русия. Предположенията се основаваха на факта, че в източната част на Украйна имаше стабилизация на ситуацията и президентът Владимир Зеленски обяви „твърд курс“ за разрешаване на кризата. Обаче шест месеца по-късно всичко изглежда различно.

Срещата на високо равнище на ЕС в режим на видеоконференция, проведена на 18 юни, реши, че режимът на санкции ще бъде удължен до 31 януари 2021 г. поради „липсата на напредък в преговорите в нормандския формат“. Инициаторите на това решение бяха канцлерът на Германия Меркел и френският президент Макрон. Санкциите са насочени по-конкретно срещу руските държавни банки, които работят в областта на вноса и износа на оръжие и петролната и газовата промишленост.

В европейските бизнес среди това решение бе посрещнато с разочарование, тъй като според европейските предприемачи за шест месеца загубите от антируските санкции се изчисляват като "трицифрено число в милиарди евро". Особено засегнати са европейските производители на зеленчуци и месо, на които е забранено да внасят продукти в Руската федерация, след като Москва наложи ответни санкции.

Междувременно медиите отбелязаха, че да се говори за липсата на напредък в решаването на украинската криза е некоректно. През последните шест месеца се извършиха две размени на затворници, прилага се споразумение за прекратяване на огъня, очертани са три секции от линията за контакт, по които трябва да се извърши изтеглянето на войските. Думите на Меркел за „липсата на необходим напредък“ могат само да изненадат.

Сега, според доклади от Брюксел, Русия "може да се надява" за отмяна на санкциите, само ако "Минският план бъде изпълнен изцяло". Европейските представители твърдят, че по този начин Брюксел се опитва да „подтикне президента Владимир Путин да повлияе на позицията на сепаратистите, за да разреши конфликта“.

Възможно ли е обаче да се затворят очите за истинската причина за безизходицата по време на преговорите в Минск? „Причината, пише “Дойче Веле”, е, че Владимир Зеленски е под напрежение - “той иска мир, но рискува бунт в собствения си дом”. Забележката е напълно справедлива: украинският президент наистина многократно се оттегля заради натиска на националните радикали.

За Ангела Меркел ситуацията с отмяната на санкциите не е лесна. В спазващата закона Германия, където политическите съперници няма да пропуснат да сравнят действията на правителството с буквата на закона, премахването на антируските санкции ще породи много въпроси от политически и правен характер. Както знаете, в средата на март 2014 г., след обединението на Крим с Русия, САЩ, Европейският съюз, Австралия, Нова Зеландия и Канада въведоха първия пакет санкции. След това последва разширяването на санкциите (април-май). Във връзка с влошаването на ситуацията в Донбас Русия беше обвинена в действия, насочени към подкопаване на териториалната цялост на Украйна. Следващата порция санкции беше въведена след катастрофата на MH17 на 17 юли 2014 г.

Това бяха три етапа на пътя към задънената улица, от който по взаимно съгласие няма изход. Крим завинаги се върна в Русия, Донецк и Луганск не биха се съгласили да станат част от Украйна при сегашния режим в Киев, а осъждането на Москва за бедствието с MH17 е правна безсмислица.

Всичко това би могло да остане обект на политически битки за дълго време, ако не беше вредата, която претърпява германската икономика, имайки разнообразни връзки с Руската федерация. Съществува парадоксална ситуация: ако Ангела Меркел обяви премахването на режима на санкции, опозицията ще зададе въпроса: защо трябваше да се започне всичко това? В крайна сметка, мадам федералният канцлер не постигна нищо друго освен загуби за германската икономика.

Освен това всички в Германия и Меркел на първо място разбират, че не може да има напредък в „нормандския формат“, тъй като този формат е наложен на режима на Киев в условията на преобладаване на националните радикални сили на украинската политическа арена. Нито предишният украински президент, нито настоящият могат да спрат тези сили. И докато тази ситуация продължава, Минският процес ще бъде в безизходица.

Освен това Александър Мережко, заместник-ръководител на украинската делегация в Тристранната контактна група (TAG), заяви, че пакетът от мерки за прилагане на Минските споразумения „има консултативен характер и не налагат задължения на Украйна“. Сергей Лавров коментира следното: „Мисля, че нашите западни партньори, които работят с Украйна и устно потвърждават липсата на алтернативност на споразуменията от Минск, трябва да се срамуват от такива свои подчинени. Изявленията на украинските служители относно необвързващия характер на прилагането на Минските споразумения говорят за техните грешни или несправедливи намерения. "

Всичко това пряко касае канцлера Меркел. Тя беше свързана с подкрепата на Майдана и последвалия преврат в Украйна. Тя разчита на Порошенко, после на Зеленски, но нито единият, нито другият стават конструктивни участници в споразумението. Ангела Меркел, пренебрегвайки поощряването на националистите и неонацистите от Киев, отправяйки едностранни обвинения срещу Москва, допринесе за това, че преговорите в Минск стигнаха до задънена улица.

Затова федералният канцлер се интересува от разширяване на антируските санкции, като се надява, че по този начин тя ще избегне представянето на сметка за своята политика и ще премине през федерални избори, без да навреди на партията си. Тогава вече не на нея, а на нейния приемник на канцлерския пост ще му се налага да разплита възлите в Източна Украйна.

Превод: В. Сергеев