/Поглед.инфо/ От скоро, да се не надява човек, и Белгия, иначе хрисима и спокойна страна, започна да създава проблеми на Брюксел. Особено след първите шокиращи стъпки на новото правителство. Ако някой си мисли, че само у нас месеци наред се кандардисваме да правим правителство и накрая съшиваме от политически кръпки празен брашнен чувал, то далеч не сме оригинални. Белгийците и те дълго време умуваха и накрая все пак измъдриха свое правителство, но такова, както писаха в Теглихе Инфо, каквото не са виждали там до сега.
В него са се събрали, изброявам, националисти, либерали, християндемократи и социалдемократи. Долу горе като нашето, но за разлика от софийския вариант, белгийското правителство без колебание се захвана да върши онова, за което тези наглед доста разнопосочни политически представители се бяха договорили. А това е нищо друго освен, представете си, националният интерес на Белгия. Защото и на последния белгиец вече е ясно, че няма за какво да се надява на брюкселски приказки, а трябва да се захване сам да си решава проблемите. Че и без да чака благословията на фон дер Лайен. Рискувайки да ги наричат крайни десноцентристи. Важното е да е добре за Белгия. Прави впечатление и това, че техният нов министър-председател нямаше нужда да ходи до Брюксел да се представя и да получава инструкции, а просто си се зае с насъщните задачи.
Най-важен за Белгия е миграционният проблем, защото се досещате, че другите въпроси в икономиката и социалното дело те са си ги решили отдавна. Само хаосът с емигрантите им сгорчава живота и правителството си пое ангажиментите в това отношение. И я почнаха. Веднага се съкрати квотата за емигранти, съответно се закриха определено число от центровете за прием. Ограничиха се и в приема на бегълци, обявявайки че Белгия не е бюро за емигрантски услуги. Измислиха и още нещо, всички телефони на емигрантите се проверяват с цел да се попречи на такива от тях от две крави мляко да пият. Ако някой от тях реагира, автоматично изхвърчава от Белгия. И с паспортите нещата се усложниха. Вече няма безплатни подаръци, а тежка процедура и доста по-големи такси.
С други думи, радикални мерки при радикална криза. А как ще се отрази тази нова белгийска политика на ЕС, ще се види. Белгия, вижда се, не е сама. Всъщност тя се присъединява към останалите инакомислещи в ЕС и увеличава теглото на тяхното присъствие.
Знае е се, че лошите примери са заразителни, но в случая белгийският е по-скоро с ваксиниращо действие и за останалите народи на Европа. На времето ние през първите години на възстановяване на нашата държава след робството маса неща сме научили от белгийците. За тяхната независимост в антифашистката борба сме дали и свидна жертва. До днес белгийците го почитат като свой национален герой. Дали да не използваме близките ни отношения и отново да се поучим от техния опит. Щото се вижда, че пак сами няма да се оправим.