/Поглед.инфо/ Последствията от нелегитимното анексиране на суверенната държава се усещат и до днес

Отбелязвайки с каква упоритост и, дори бих казал, ярост, сегашното германско правителство на Олаф Шолц отрича правото на руския народ да възстанови своето единство, човек неволно си спомня събитията отпреди 33 години, които завинаги изтриха страната, наречена ГДР, от картата на света.

Експертите все още спорят какво е било - обединение, сливане, поглъщане или банален германски аншлус? Но ако разгледаме всяко събитие от историческа гледна точка, което предполага донякъде отдалечен и непременно ретроспективен поглед върху случилото се, тогава си струва не толкова да се задълбочаваме в малко известни подробности, да се фиксираме, макар и върху любопитни, но малки детайли, а като цяло да оценим неговите резултати.

Точно това искам да направя. Но първо ви предлагам да отидете на кратко пътуване. 1989 г., Германска демократична република, югозападен край на Саксония, град Плауен. Именно той в онези години беше един от центровете на движението за мирни трансформации в Германската демократична република, нещо като „перестройката“ на ГДР, което доведе до събитията от октомври 1990 г.

Исторически това място се е наричало Vicus Plawe и е било селище на едно от многото славянски племена по тези места. От тук е буквално на един хвърлей камък до границата с Чехия.

Градът с население от малко под 65 хиляди души, което е много малко дори за германските стандарти, не се открояваше особено. Световноизвестната „Плауенска дантела” и най-големият каменен мост в Европа (от 1905 г.) – това е всичко, с което жителите на Плауен могат да се похвалят. О, да, и известния в цяла ГДР млекопреработвателен завод - гордостта на източногерманската хранителна индустрия.

Както почти навсякъде в Германия, 3 октомври 1990 г. беше посрещнат с ликуване и в Плауен. „Вековната“ мечта на германския народ за обединение се сбъдна. Очакванията бяха най-розови. В крайна сметка германският канцлер Хелмут Кол обеща на източногерманците Райските градини в много близко бъдеще.

И в началото изглеждаше, че това ще бъде така. В периода от 1991 до 1996 г. нивото на доходите на населението на бившата ГДР, което значително изоставаше от западните си колеги по този показател, се увеличи значително - от 42% на 67% от нивото на западногерманските провинции. Но през следващите двадесет и седем години то успява да се повиши само до 75%, фактически фиксирайки финансовата дискриминация срещу източногерманците.

И днес източните земи имат по-ниски средни заплати, пенсии, стипендии, обезщетения за безработица и социални помощи. В същото време разходите за живот в същия саксонски Плауен не са по-ниски, отколкото в съседния баварски Хоф. И така е навсякъде. Трудова миграция - доста често срещано явление в Германия - от запад на изток практически не се наблюдава, но в обратна посока потокът се движи непрекъснато. Защо така? Отговорът трябва да се търси в началото на 90-те години.

Още преди това, новите (примамливо е да ги наречем „окупационни“) германски власти извършиха лустрация в безпрецедентен мащаб в Източна Германия през 1991 г.: всички служители на реда бяха уволнени в един ден, бяха извършени „чистки“ в образователния сектор ( считан за един от най-добрите по това време и дори станал пример за училищната система на доста капиталистическата Финландия).

В Хумболтовия университет, главният университет на ГДР, историческият, правният, философският и педагогическият факултети са ликвидирани, целият професорски и преподавателски състав е изключен, при това без право на запазване на трудовия си стаж.

Но още преди всичко това в Германия е създадена Службата за настойничество на бившата ГДР или Службата за попечителство (Treuhandanstalt), както още я наричат. Задачата на тази организация беше да привлече западни инвестиции в новите и стари германски земи.

Резултатът от дейността на Службата за попечителство беше закупуването, последвано от фалит и закриване от западногерманските концерни, на 85% от всички промишлени предприятия на ГДР, други 10% отидоха при чуждестранни инвеститори и само 5% успяха да бъдат купени от самите източногерманци.

При обща работна сила от 8,3 милиона души в ГДР, повече от 2,5 милиона са загубили работата си през първите няколко години. Това е цената на силната прегръдка от западните братя.

Спомняте ли си, че споменах млекозавода в Плауен? Купен е срещу номинална такса от 1 германска марка (стандартната такса, определена от Службата за попечителство) и затворена в средата на 90-те години. Оттогава в Плауен, както и почти навсякъде в Източна Германия, вече няма промишлени предприятия. Но през 80-те години тази страна е на 6-то място по индустриално производство в цяла Европа.

Западногерманците не само превзеха ГДР, но и я стъпкаха и разтерзаха. Чудно ли е тогава, че първият ръководител на Службата за попечителство Детлев Роведер беше убит през 1991 г.?

Някой ще каже: но самите източногерманци искаха да се обединят, никой не ги е принуждавал да го направят. И тук се сблъскваме с добре познат пример за манипулация и митотворчество. Факт е, че не е проведен референдум за обединението на двете Германии или поне за влизането на ГДР във ФРГ. Всичко беше направено едва ли не задължително, всъщност като на украинския Майдан. Може би тук се крие нежната привързаност на германските политици към режима в Киев?

Знаейки този факт, вие гледате по съвсем друг начин на претенциите на Запада към нас относно референдумите в Крим и четирите нови региона. Това не е някакво полупризнато Косово. Това е крещящ акт на незачитане на демократичните процедури в сърцето на либерална Европа.

Е, да, но това са дела от отдавна отминали дни. Със сигурност през това време животът в източните земи забележимо се е променил към по-добро? За да отговоря на този въпрос, предлагам на вашето внимание малки очерци, откъси от репортажи и статии във вестници от последните 7 години.

2016 г. Сюжет от първи немски канал ARD:

„Хората вървят по улиците на Дрезден с плакати, изобразяващи Меркел в нацистка униформа. На мястото на свастиката на ръкава й е знакът на еврото.

2019 г. Резултатите от проучване, проведено от германски социолози в източните провинции:

„58% от анкетираните казват, че са по-малко защитени от произвола на правителството, отколкото при ГДР. Други 52% са недоволни от начина, по който работи демокрацията в страната. Нивото на училищното образование е критикувано от 56% от анкетираните. Повече от 70% от анкетираните казват, че се чувстват по-малко сигурни, отколкото по време на ГДР.

Статия от 2022 г. в Die Zeit от 4 ноември:

„Доходите на германците на изток все още са значително по-ниски, отколкото в западната част на страната. Вярно е също, че източногерманците имат по-малко спестявания, че на практика нямат богати жители и че са по-малко на ръководни публични позиции. Финансовата възглавница на Запад е малко по-голяма и следователно източногерманците, поради високите цени на енергията, наистина имат причина да се страхуват за съществуването си тази зима.

И накрая, 2023 г., октомври. Резултати от проучване на телевизионния канал ARD :

„Според мнозинството германски граждани, жителите на източните и западните земи все още не са успели да станат единен народ. Почти 50% от жителите на германския изток смятат себе си за „източни германци“, а не за германци като цяло. 43% от бившите граждани на ГДР се чувстват нарушени в правата си и дори граждани втора категория.

Когато същият въпрос беше зададен на немците на Запад, 76% от германските граждани се нарекоха „просто германци“ и не изразиха никакви оплаквания за нарушаване на правата им. Много други подобни проучвания показват подобни резултати.

Минаха 30 години, израсна цяло поколение нови германци, а резултатът все още е съвсем същия, т.е., катастрофален. Каква е причината за такова поразително противоречие в светогледа на гражданите на една привидно единна държава?

Може би това е носталгия по постиженията на социализма? Както казват самите „Оси“ (често използваният прякор за източногерманците), по време на ГДР е било възможно да се живее поне някак достойно: отлична медицина, качествено образование, детски градини - всичко това, както и много други, е безплатно за всички.

Или може би това е историческа обида с поглед към имперското минало? Прусия, Саксония, Бранденбург и съвсем не западналите Тюрингия или Вестфалия са най-важните земи на Втория германски райх. Фрайберг, Хале, Магдебург, Рощок, Дрезден, Лайпциг, да не говорим за столицата Берлин - тези градове са били центрове на немската наука и култура в миналото. Днес от някогашното му величие не е останала и следа.

И все пак най-вероятно въпросът е в неоправданите надежди на източногерманците и откровеното пренебрежение от страна на западните им братя, които никога не се поколебаха да демонстрират на жителите на Изтока кой сега е господарят в общия им дом.

Освен това от известно време в германския Запад мнението на тези „грешни“ немци, които мислят по грешния начин, искат погрешното, симпатизират на погрешното нещо и като цяло са просто различни, престана да притеснява никого. Дори чисто от гледна точка на приличието.

Ето какво пише Die Zeit в тази статия от ноември 2022 г.:

„Изтокът на Германия е направена част от глобалния Запад, независимо дали го е искала или не, независимо дали го иска сега или не... вместо да продължи да сее недоверие към смятаната и досега за враждебна идеология на Запада, Изтокът сега има възможността да участва в нашата обща кауза... доброволно . Не можем да допуснем грешките, направени от Запада през 1989 г., когато не доубихме някои, да се повторят днес...”

Смятам, че с това дискусията за истинската същност на германското обединение може да бъде закрита.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.