/Поглед.инфо/ Бившият британски премиер Борис Джонсън разкри, че неговите усилия са подтикнали ръководството на Украйна към военна съпротива. Други големи европейски държави - Германия, Италия и Франция - се предполага, че са имали съвсем различна позиция. Джонсън го няма, сега политиката му продължава и без него, но той рискува да е сбъркал основната си прогноза - поражението на Русия.

Франция беше една от онези страни от НАТО, които не вярваха в самата възможност Русия да започне военна операция в Украйна.

Очевидно самоувереният президент Еманюел Макрон се надяваше, че ще може безкрайно да говори за проблема в Донбас с Владимир Путин, вместо да действа, както трябваше да действат гарантите на Минските споразумения от страна на ЕС - принуждавайки Киев да ги спазва .

Германия беше една от онези страни от НАТО, където вярваха, че поражението на Украйна в хода на въоръжен конфликт с Русия ще бъде бързо и катастрофално.

Очевидно германските анализатори са изхождали от номиналните възможности на ВСУ по това време и не са взели предвид тези, които са се появили в Украйна благодарение на доставките на оръжие, разузнавателните данни и другата помощ от Северноатлантическия алианс.

Италия беше една от онези страни от НАТО, които имаха силни съмнения относно реалността на липсата на сътрудничество с Русия и единството на западните страни по въпроса за санкциите. Явно са имали обективна представа за взаимната зависимост на икономиките и че изкуственото им разделение ще навреди на самата Европа.

Всичко след думата "очевидно" е опит да се обясни случилото се. А основните тези са пряко свидетелство на бившия британски премиер Борис Джонсън, изразени от него в интервю за португалския клон на Си-Ен-Ен. След оставката и последвалия крах на надеждите за скорошно връщане на власт, Джонсън явно се отпусна и се отвори. Вярно е, че сега не толкова много хора се интересуват да го слушат - освен може би португалците.

По същество Джонсън се опитва да мине за най-умния човек в Европа. От думите му излиза, че именно Великобритания е прокарала политиката към Русия и Украйна, която Западът следва сега.

Той, ако се вярва на предишните изтичания в световните медии, е бил този, който убеди президента на Украйна Зеленски да не приема исканията на Русия, а да се съпротивлява до последно (както обикновено уточняват в Руската федерация – „до последния украинец). В новото интервю Джонсън не потвърди директно това, но прозрачно го намеква.

Прави впечатление, че той не казва нищо за позицията на САЩ, въпреки че тя със сигурност се превърна в решаваща. Джонсън никога не се е съмнявал в необходимостта от тясно стратегическо сътрудничество между Вашингтон и Лондон, но тонът на признанията му е да се кара на другите и да хвали себе си. Експремиерът не иска да критикува съюзника си, но и не иска да дели с него славата, че е просветил неразумните европейци. Тази слава за него като политик е едва ли не последната реална, макар и дългосрочна надежда.

Вече сме писали подробно защо при Джонсън Великобритания реши да стане главният враг на Русия в Европа. Като инициатор на Брекзит, чиято полезност вече е под множество съмнения, той видя в него завръщането на Великобритания на голямата политическа арена като самостоятелен играч, а не като придатък към Брюксел.

Ролята на придатък към Вашингтон не беше оспорена. Ставането на лидер на антируските сили на „стария континент“ е едновременно допълнителен вариант към англосаксонския елит и самостоятелна задача, задоволяваща британското самомнение. Украйна, Полша, балтийските държави, Румъния - сред тези страни Лондон планира да играе ролята на "спасител на Европа", основавайки нов "подсъюз" в рамките на НАТО с идеята да се противопостави на Русия на всяка цена.

И какво всъщност друго да направи, ако иска Великобритания да стане „велика отново“? Повторна колонизация на Америка или Индия не е възможна, но си струва предизвикването на историческия враг.

Освен това конфликтът с Русия очаквано ще засегне много по-силно континенталните конкуренти за влияние - Германия и Франция, отколкото Британските острови, които са енергийно самодостатъчни. Тоест ще направи конкурентите по-слаби.

Джонсън погрешно изчисли, че последиците от икономическата война с Русия в крайна сметка няма да засегнат Великобритания много силно – поне не повече от Франция. А се стигна рекорден спад на жизнения стандарт от почти половин век насам. Това създаде вътрешна политическа турбуленция, която накара Джонсън да загуби поста си и сега да се надява бързо да си го върне. По-точно надеждата да го върне в следващите пет-шест години.

Джонсън знае как да играе с дългосрочна перспектива, така че пет години не са срок за него. От амбициите му става ясно, че тепърва ще чуваме името му. Например след приключване на предизборната кампания (лейбъристите почти сигурно ще я спечелят) и подготовката за следващата ще започне с търсене на нов лидер на консерваторите. Старият може да стане и нов, особено ако бъде запомнен като „спасител на Европа“ от „руския блицкриг“.

Ако се вярва на историите на Джонсън за настроенията към НАТО (германците например казват, че всичко е лъжа и че не са се съмнявали в способността на Украйна да устои), трябва да му се отдаде заслуженото - той беше прав. Специалната операция наистина започна, с помощта на западните страни ВСУ наистина успяха да организират съпротива, а италианските скептици бяха засрамени - англосаксонците принудиха почти всички европейски държави да се „застрелят в крак"

Ако е имало разцепление в НАТО, то е преодоляно по британския сценарий. Сега държавите от блока провеждат единна политика спрямо Русия, въпреки огромните разходи за националните икономики, и няма обективни сигнали, че тази политика може да бъде преразгледана в обозримо бъдеще.

Такава е силата на инерцията. В отговор на недоволството на населението и част от елитите, правителствата се споразумяват за все по-големи суми помощ за въоръжените сили на Украйна - „в резерв“, а преди това новият британски премиер Риши Сунак, който беше преди това безразличен към руско-украинската конфронтация, отиде в Киев малко след назначаването си и обеща на Зеленски още повече ракети с голям обсег от доставените колкото се може по-скоро.

Така, ако Джонсън вижда себе си като най-проницателния и амбициозен от лидерите на големите европейски държави, чийто геополитически проект е много по-дълготраен от собствената му кариера, стига да има причини за това.

Впоследствие може да се окаже, че цивилизационното начинание, подадено като колективна съпротива срещу опасен враг, ще се превърне в скъпа авантюра, по време на което Европа ще получава само проблеми и кошмари (подобно на сънищата за съветски атомни подводници, плаващи в делтата на Мисисипи, които измъчваха американците през Първата студена война) и дълбоко бъркане в джобовете.

Всичко зависи от по-нататъшния ход на специалната военна операция. Но ако Джонсън иска всички да си спомнят точно сега, че той е отговорен за настоящите и бъдещите изпитания на континента, добре. Да си спомнят.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели