/Поглед.инфо/ Борбата с т.нар. „фалшиви новини“ не може да се води като се забраняват медии, сайтове и акаунти. Единственият път да ограничим дезинформацията е чрез инвестиция в качествена журналистика. Забраната е признак на зараждащ се авторитаризъм и подценяване на аудиторията, сякаш тя не е способна на критично мислене. Това заяви Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите в интервю за БНР.

Тя отбеляза, че не би следвало всяко критично мнение да се определя като фалшиви новини. Цензурата вече се ребрандира, възкръснала е под формата на „борба с фалшивите новини“, твърди Елена Йончева.

Според стандартите за обективна журналистика медиите трябва да имат репортери на мястото на събитието, които да покриват целия периметър, всички негови аспекти, припомни тя. Ако се отклоним от това, а напоследък сме се отклонили, и ако това се превърне в трайна тенденция, никакъв регламент не може да ни помогне да имаме свободни медии, каза евродепутатът.

Тя участва в широко обсъждане на предложения от Европейската комисия (ЕК) законодателен акт за свободата на медиите заедно с експерти по медийно право, юристи, преподаватели, рекламисти и специалисти по връзки с обществеността, организирано от представителството на Европейския парламент в България.

Целта не е да се създаде министерство на истината. Не трябва и да го допускаме. Има тънка разлика между това да се прекрати влиянието на политиците и корпорациите върху медиите, и това те да се обезличат заради прекалено много ограничения, каза Елена Йончева.

Целта е да помогнем на държавите в ЕС да имат обективни и независими медии като се придържат към стандарти. Особено тези в периферията на журналистиката като в България. Според индекса на „Репортери без граници“ по медийна свобода страната ни се нарежда по-близо до Афганистан, отколкото до която и да е друга държава в ЕС.

Предложението на Европейската комисия предвижда създаване на Европейски съвет за медийни услуги, в който, наред с ЕК, всяка държава членка ще излъчи по един представител от националните регулатори. Част от правомощията му ще е възможността да предоставя становище за медийна концентрация в отделните държави. ЕК ще извършва и ежегоден мониторинг на медийния пазар. Това означава, че всяка година ще има обективна информация доколко медиите отговарят на стандартите за журналистика, обясни Елена Йончева.

Сред положителните предложения в законодателния акт, на които тя обърна специално внимание, са: дефиницията за държавна реклама, както и правилата за нейното насочване, които ще прекратят практиката управляващите да си купуват медии и да ги превръщат в свои пресцентрове; изискването информацията в обществените медии да е качествена и безпристрастна; защитата на източниците на журналистите; прозрачността на собствеността и др.

Някои от гаранциите за независимост на медиите в проекта са твърде общи, но ние сме в началото на неговото обсъждане, каза Елена Йончева. Според нея посоката, в която е поел ЕС е важна, а тя е към постепенно намаляване на тенденцията медиите да се превръщат в бухалки, върху тях да се оказва политически и корпоративен натиск, да им се поръчват теми, да се спускат списъци с гости в тв студията, да са напълно зависими от собствениците си.

Регламентът ще е задължителен за всички държави членки в ЕС. В наднационалното законодателство няма нищо лошо, стига да се гарантира свободата на медиите, а не да се ограничава, е позицията на Елена Йончева. Тя настоява за подобен цялостен механизъм от повече от две години, включително и при няколкото си срещи с вицепрезидента на ЕК Вера Йоурова.

До края на 2023 г. Елена Йончева се надява регламентът на ЕС за медийната свобода да бъде приет и много скоро да влезе в сила.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели