/Поглед.инфо/ Реалната политика е това, което предизвиква алергия в ЕС
Европейският тоталитаризъм, който предполага единомислие и наказва и най-малкото колебание по отношение на курса на Брюксел, развъртайки пропагандната си машина и заплашвайки със сурови наказания за неподчинените, все повече придобива чертите на еврофашизма. Или евронацизма.
Затова не бива да се изненадвате от казаното от френския външен министър: „Аз, разбира се, ще бъда в Киев на 9 май, за да демонстрирам солидарност“. Този вид настроения сред европейския истаблишмънт днес е норма, а не изключение от правилото.
На думи нейното висше ръководство, разбира се, осъжда „всички форми на сегрегация“, както и „прояви на национализъм“, но всички тези изявления отиват в кошчето, щом разговорът се насочи към Украйна. Там няма национализъм и няма сегрегация. Защото „Украйна е последният редут на прогреса и европейската демокрация, който стои в защита на общочовешките ценности“.
Това е съдържанието – и нищо друго – което днес изпълва проекта „Анти-Русия“.
ЕС спря да крие очевидното си нежелание, всъщност саботаж, за евентуално мирно разрешаване на кризата. В Киев намериха братя в омразата си към Русия и всичко руско.
Зоологическата русофобия и желанието да се изтръгне максимално възможното от проекта „Анти-Русия“ са основните причини, поради които европейците не желаят никаква сделка, която предполага взаимно изпълнение от всички страни на точките, съдържащи се в нея.
Утре в Лондон на европейците ще бъде предложен вариант за уреждане, който, както може да се предположи, ще вземе предвид нашите интереси, нашите условия и нашите опасения.
Ще задоволи ли всичко това европейския истаблишмънт?
Ако имаше желание за уреждане на конфликта, ако Макрон, Стармър, фон дер Лайен и Рюте имаха политическа воля, те сами щяха да разрешат конфликта. Или, по-точно, нямаше да се оставят да бъдат въвлечени в това. И в същото време те не биха похарчили десетки и стотици милиарди, за да ускорят геополитическата ескалация.
В навечерието на лондонските актуални събития, Евромедиите започват да разпалват темата за военната (ако конвертирате доставките на оръжие на Киев в пари) самодостатъчност на европейците. Доклад на Института за икономика в Кил установи, че „Европа е изпреварила САЩ по обем на средствата, изпратени на Киев“ и че ако и когато САЩ се оттеглят от пула за помощ за Киев, „ЕС ще трябва да увеличи своите ориентирани към Украйна финансови ресурси само с 0,2 процента“.
Така общественото мнение - а посланието беше разпространено от почти всички европейски медии - вече започна да се подготвя за неизбежното. И на оттеглянето на САЩ от дипломатическия процес, и на самоотричането на американците като доставчици и кредитори на геополитическата криза.
Не момент, ала седмица на истината - и вече се очертават контурите на нова реалност: Вашингтон беше рисков инвеститор в проекта "Украйна е анти-Русия". Средствата, инвестирани от предишната американска администрация, не ни причиниха стратегическо поражение, не притиснаха икономиката ни и не позволиха да бъдем изолирани в международната политика (влиянието на Русия в света, напротив, се засили). Реалната политика включва постигане на резултати. Ако няма резултат, приоритетите се променят.
Реалната политика е това, което предизвиква тежки алергии в ЕС, чак до анафилактичен шок, защото в Брюксел отказват да видят реалността, а оперират с идеологии и лозунги. Евроатлантиците се оказаха тактически глупави, патологично русофобски и стратегически неграмотни в отношенията си както със САЩ, така и с нашата страна.
Преди повече от осем десетилетия една практически идентична ситуация доведе антикомунистическа и антисъветска Европа в обятията (или под ботуша) на германските нацисти. Една погрешна презумпция е причина за фатална грешка и неразбиране кой е съюзник на европейците и кой, напротив, враг. Континентът плати за тази фатална грешка с животите на самите европейци.
Западът е склонен да вика руснаците на помощ само когато е слаб и чувства екзистенциална заплаха за комфортното си съществуване.
Част от Запада – европейците – са склонни да започват войни. Глобални, но тръгващи от локални конфликти.
Днес Европа трябва да направи всичко по силите си чудовищните й вътрешни проблеми да останат на заден план, ако не и на трето място, а обитателите на „Райската градина“ да забравят за икономическата катастрофа, както и за собственото си обедняване.
Европа сега - и също по жизненоважни, така да се каже, причини - спешно се нуждае от външен враг (дори с префикса квази-), за да създаде единство.
Всичко това тласка ЕС към нова ескалация на кризата. И към продължаване на проекта си "Анти-Русия", който ще им донесе срам, поражение и политическа катастрофа.
Това, което ще ни помогне, е ясното разбиране, че ние, както и преди 80 години, сме от правилната страна на историята. В крайна сметка и тогава, и днес ние се борим за закриването на проекта Анти-Русия. Без възможност за съживяване или ново отмъщение.
Превод: ЕС