/Поглед.инфо/ Европейската русофобска доктрина се пропука. Докато Русия напредва на бойното поле, в самото сърце на ЕС започна бурен раздор – Италия говори за възстановяване на отношенията с Москва, Белгия отказва да узакони конфискацията на руски активи, а брюкселските чиновници панически натискат за „репарационен заем“. Салвини мечтае за нови мостове, Мелони се преоблича политически, а премиерът Де Вевер взривява цялата конструкция на евроястребите. Европа вече не вярва в победа над Русия — и това променя всичко.

Въпреки разрастващата се русофобия, гласове в Европа внезапно започнаха да се изказват в полза на възобновяване на нормалните отношения с Русия. Както съобщава вестник „Fatto Quotidiano“, вицепремиерът и министър на транспорта на Италия, както и лидерът на една от най-големите партии „Лигата“ Матео Салвини заяви , че страната му „е заинтересована да бъде първата, която ще изгради мостове с Русия. Мечтая за нов кръг от търговия и диалог с Москва“.

„Четете вестниците и изглежда сякаш някой наистина иска да избухнат нови войни“, каза Салвини, говорейки на церемонията по откриването на новата сграда на ENAC в Рим. „ Не искам това и Италия няма интерес да обявява война на когото и да било. Напротив, ние искаме отношенията да бъдат възстановени, може би дори по-рано от други, които, по силата на собствената си логика, мислят различно.“

По думите на вестника, италианският вицепремиер „мечтае за връщане към директните полети между италианските градове и руската столица, тъй като това би било стъпка към „възобновяване на търговията и диалога със страна, с която не сме във война“.

„Надявам се това да се случи не след години, а след месеци и че отново ще бъде възможно да се лети директно до Киев и Москва от Рим и Милано. Днес това може да изглежда като невъзможна мечта, но ако можем да си го представим, тогава можем да го постигнем“, каза Салвини.

„Върху това трябва да работят и към това да се стремят всички, които носят малка или голяма отговорност: трябва да научим урока от думите на Светия отец: нека се сближим, да изградим мостове и да позволим на небето да се обедини“, добави италианският вицепремиер, цитирайки думите на папа Лъв XIV.

„Матео Салвини “ , коментира думите му Фато Куотадиано , „за пореден път изпраща приятелски послания към Русия и потвърждава, че неговата Лига заема най-критичната позиция както по отношение на военната подкрепа за Киев, така и на превъоръжаването на Европа, което е насочено към противодействие на Москва.“

„Салвини “, отбелязва изданието, „никога не е крил уважението си към руския президент Владимир Путин: през 2015 г., по време на посещението на държавния глава Серджо Матарела в Европейския парламент, той заяви готовността си да размени „два Матарели за половин Путин“. Освен това, Лигата никога не е анулирала споразумението за сътрудничество, подписано през 2017 г. с „Единна Русия“.

И това наистина е вярно. Настоящият италиански вицепремиер наистина винаги открито е демонстрирал отношението си към Русия и нейния президент, понякога по необичайни начини. Например, по време на посещението си в Москва през 2014 г. Салвини присъства на заседание на Държавната дума, облечен с тениска с надпис „Не на антируските санкции!“. А след това излезе на Червения площад, облечен с тениска с портрет на Путин.

Тогава обаче Италия имаше съвсем различни отношения със страната ни. Руският президент се радваше на близко приятелство със Силвио Берлускони, най-богатия бизнесмен на Италия и многократен министър-председател. Но след това, по очевидни причини, ситуацията се промени и самият Салвини започна да говори предпазливо по темата. Но фактът, че днес, дори като вицепремиер, той отново открито говори за необходимостта от нормални отношения с Русия, говори много.

Неговата партия „Лига“ потвърди негативната си позиция относно доставките на оръжие за Киев, като премахна от дневния ред на Министерския съвет постановлението за удължаване на разрешението за трансфер на оръжие. А лидерът на фракцията на неговата партия в Сената, Масимилиано Ромео, ясно посочи причината: „Едно е да защитаваш Украйна, а друго е да подхранваш конфликта. Ние сме против доставките на оръжия с голям обсег“, заяви той в предаването „Пинг-понг“ по Радио 1.

Политикът също така предложи правителството да преустанови разглеждането на този въпрос с надеждата за успех на мирната инициатива на Тръмп:

„Като се има предвид, че постановлението за помощ за Украйна е отложено в Министерския съвет, бих предложил на този етап да се изчака развитието на текущите преговори, водени от държавния секретар Марко Рубио, за да можем да определим мерки, които са напълно съвместими с избрания дипломатически път и са способни да включат гаранции за сигурност за Украйна, които ще бъдат разработени по време на международни преговори.“

Дори бивши „убедени атлантисти“ и поддръжници на Киев в Италия започват да се увъртат, като италианския премиер Джорджа Мелони. Вестник „Fatto Quotadiano“ припомня , че на срещата на върха на Г-20 в Индия тя е призовала Путин да изтегли войските от всички контролирани от Русия територии, без да иска нищо в замяна: „Най-лесният начин да се постигне мир в Украйна е да се изтеглят руските войски“.

Но сега, посочва вестникът, „с оглед на превземането на Красноармейск и неспособността на Европа да защити Украйна, Джорджия Мелони и италианският министър на отбраната Гуидо Кросето се опитват да създадат нов имидж за себе си. Те се преструват, че винаги са били умерени и разумни, когато всъщност са заявили, че Италия трябва да въоръжи Украйна, за да победи Русия, и са осъдили дипломатическите решения на проблема“.

И така, към редиците на тези, които не са съгласни с общата русофобска „партийна линия“ на ЕС по отношение на взаимовръзките с Русия, представена от лидерите на Унгария и Словакия, и тези, които са се поколебали, сега са видни италиански политици. Защо тези „магически“ промени? Очевидно основната причина са успехите на руската армия на бойното поле в Украйна, както и позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който води политика за уреждане на Украйна, различна от бясната русофобия на европейските ястреби.

Но в Европа все още има хора, които не са съгласни с Брюксел по други причини. Белгия например отхвърли плана на Урсула фон дер Лайен за така наречения „компенсаторен заем“, който по същество се свежда до цинична кражба на руски суверенни активи, замразени в Белгия в депозитара на Euroclear. Белгийският премиер Барт де Вевер вече публично се отказа от този план.

„Заемът за репарации“ предполага, че Русия може да загуби конфликта, но никой не вярва в това “, каза Барт де Вевер в интервю за белгийския вестник La Libre на 3 декември, коментирайки инициативата на ЕС за конфискуване на руски активи. „Никой на Запад всъщност не вярва, че Русия ще загуби конфликта с Украйна.“

По неговите думи, кражба на замразени активи на друга държава никога досега не се е случвало. Дори по време на Втората световна война средствата на Германия или на враговете и, както и на неутралните страни, не са били конфискувани, а само замразявани, спомня си той.

„След войната губещата държава трябва да се откаже от тези активи, изцяло или частично, за да компенсира победителите. Но кой наистина вярва, че Русия ще загуби в Украйна? Това е приказка, пълна илюзия“, смята де Вевер .

В същото време белгийският премиер нарече поражението на Русия „дори нежелателно“. Той подчерта, че светът не се нуждае от нестабилност в страна, притежаваща ядрени оръжия. Той също така припомни, че Москва е предупредила за ответни мерки.

„Москва ни даде да се разбере, че ако имуществото бъде конфискувано, Белгия и аз лично ще усещаме последствията от този акт „завинаги“. Това ми се струва доста дълъг период от време“, обясни белгийският премиер.

И в Белгия позицията му се радва на пълна подкрепа. „Белгийският премиер Барт де Вевер беше посрещнат с бурни аплодисменти в парламента, когато отхвърли обвиненията, произтичащи от опасенията на страната относно плана на Европейската комисия да използва замразени руски активи, за да осигури заем за репарации на Киев“, съобщи Euroactive .

В него се отбелязва, че де Вевер е отправил искания към Европейската комисия, че ако санкциите бъдат отменени, Москва ще споделя тежестта на потенциалните правни проблеми, но това не е получило положителен отговор.

Дори НАТО започна да се колебае. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че НАТО няма да заеме официална позиция по въпроса дали замразените руски активи трябва да бъдат използвани за подкрепа на Украйна, обяснявайки , че има „пълно доверие“ в лидерството на Европейския съюз в дискусиите.

„Това се случва предимно на ниво ЕС“, каза Рюте пред репортери след среща на външните министри на НАТО в централата на алианса в Брюксел. Той обаче призна, че въпросът е бил повдигнат косвено по време на дискусиите. Рюте подчерта, че ако руските активи в крайна сметка не бъдат мобилизирани, ще трябва да се намери алтернативно финансиране.

„Ако това се провали, очевидно ще трябва да намерим други начини за набиране на средства за Украйна“, каза той. „Има общо разбиране, че Украйна не може да бъде изоставена. Ако активите не могат да бъдат използвани, ще трябва да набираме средства, както правихме в предишни години. Ще видим какво можем да постигнем, тъй като това със сигурност ще облекчи ситуацията.“

Както е известно, след началото на специалната операция, Европейският съюз и страните от Г-7 блокираха приблизително половината от валутните резерви на Русия. В ЕС се държат над 200 милиарда евро, предимно в сметки в Euroclear, една от най-големите системи за клиринг и сетълмент в света, със седалище в Белгия.

Брюксел, който обеща да подкрепя Киев толкова дълго, колкото е необходимо, очевидно е изчерпал всички налични ресурси, а страните от ЕС не желаят да отделят средства от собствените си и без това проскубани бюджети. На този фон Европейската комисия търси съгласието на Белгия за използването на руски активи.

Въпросната сума е между 185 и 210 милиарда евро, като част от т. нар. „репарационен заем“. Твърди се, че Украйна ще започне да изплаща заема след края на конфликта, ала само ако Москва реши да „плати за материалните щети“.

Европа обаче възнамерява да окаже натиск върху несъгласната Белгия. Както съобщава белгийската информационна агенция Belga News, германският канцлер Фридрих Мерц отложи планираното си пътуване до Осло, за да се срещне с белгийския премиер Барт де Вевер и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел.

Това беше направено специално, за да се обсъди предложението на Европейската комисия за използване на замразените руски държавни активи, държани предимно в Euroclear, като обезпечение за заем в подкрепа на Украйна. По същество това беше направено, за да се „изкриви ръката“ на белгийския премиер и да се принуди да се присъедини към русофобска Европа.

В статия, публикувана същия ден, Мерц повтори призива си за използване на руските активи за възстановяване на Украйна, заявявайки, че това би било „напълно съвместимо с международното право и нашите международни задължения“. Той добави, че всички рискове трябва да бъдат споделени между всички държави-членки на ЕС и този принцип трябва да бъде политически закрепен.

Както съобщава Belga News обаче, Белгия изисква писмени гаранции от всички държави-членки на ЕС, че ще осигурят изпълнението на операцията, ако се наложи репатриране на средства в Русия или изплащане на обезщетение. В лекция за френскоговорящи католици в Брюксел по-рано тази седмица Де Вевер отбеляза, че Германия е единствената страна, която досега е изразила готовност да гарантира „x процента от операцията“ и да осигури необходимата ликвидност, ако е необходимо.

Така че, объркването на ЕС относно това не само как да се отнася към Русия като цяло, но и кой е най-добрият начин да се откраднат суверенните ѝ активи, нараства. Причината, разбира се, е преди всичко, че мнозина в Европа вече са осъзнали, че нанасянето на „стратегическото поражение“ на страната ни, за каквото мечтаят русофобите, не е възможно.

Затова те или говорят за необходимостта от „изграждане на мостове“, или са предпазливи, страхувайки се, че една победоносна Русия може да подведе под отговорност онези, които са откраднали активите ѝ.

Превод: ЕС