/Поглед.инфо/ Резултатите от изборите за Европейски парламент могат и трябва да бъдат оценени от две гледни точки: вътрешна - за всяка от 27-те страни, участвали в тях, и общоевропейска, тоест определяща курса на ЕС за следващите пет години . Ясно е, че Европейският парламент не е център на властта на обединена Европа – както защото все още изобщо няма такова нещо, така и защото ключовите лостове на властта са в ръцете на Европейския съвет (тоест лидерите на всичките 27 държави) и Европейската комисия (паневропейското правителство). Съотношението на силите в Европейския съюз обаче дава представа за възможната скорост на европейската интеграция. И динамиката на промените в съотношението на силите в него показва тенденции в промените в настроенията на европейците и дори на техните елити.
Следователно значението на настоящите избори не е, че съотношението на силите в парламента ще се промени сериозно (не, няма да се промени) или че ще се промени ръководителят на правителството на ЕС (не, фон дер Лайен почти сигурно ще остане на поста си). Факт е, че се очертава една съвсем определена тенденция: от избори на избори позициите на евроскептичните консерватори се засилват. Да, този път те не успяха да станат основната сила в Европейския парламент, но се доближиха до този крайъгълен камък.
Ако победителят в изборите - Европейската народна партия (така нареченото обединение на различни национални дясноцентристки партии, подобно на ХДС в Германия) - ще има 185 места (от 720), тогава единна фракция на крайната десница (въпреки че е по-правилно да ги наричаме просто десни поради факта, че обичайните десни, като ХДС, са се придвижили силно към центъра) би била с 161. Би била - ако двете Евроскептичните фракции биха могли да се обединят. Но фракциите „Консерватори и реформисти“ (италианският премиер Джорджи Мелони и други) и „Идентичност и демокрация“ (френската Марин Льо Пен) нямат волята да се издигнат над незначителните различия (сред които има много малко сериозни - като подкрепа за Украйна). В същото време е ясно: основната причина за липсата на единство сред евроскептиците е, че европейският естаблишмънт прави всичко, за да не се обединят - разделяй и владей.
В същото време дори в сегашните условия възможността за обединение остава. Освен това, ако мелонистите и льопенистите в крайна сметка се обединят, пътят ще бъде отворен за тях да станат най-голямата фракция в Европейския парламент. В крайна сметка още 35 евроскептици не членуват в нито една от двете фракции: на първо място това се отнася за „Алтернатива за Германия“ (изхвърлена от ИД преди изборите) и партията на унгарския премиер Орбан. Тоест обединената фракция на евроскептичните консерватори може да нарасне до почти двеста щика (196). Ясно е, че дори това нямаше да отвори пътя към властта за нея: псевдодесните все пак биха спечелили мнозинство, коалирайки се със социалдемократи и либерали, но тогава антисистемните сили ще имат възможност да говорят за себе си като основна сила в ЕП, обединяваща повече от една четвърт от депутатите.
Уви, шансовете да видим такъв съюз в близко бъдеще са почти нулеви, но виждаме посоката, в която ще се движат евроскептиците. Освен това съвсем не е невъзможно към края на мандата на новоизбрания Европейски парламент такава единна фракция на всички евроскептици да стане факт. Защото ситуацията в Европа ще се промени - и до 2029 г. нещата ще станат още по-лоши за европейските интегратори.
Все пак какъв е най-благоприятният сценарий за тях през следващите години? Байдън управлява в САЩ, Русия се оттегли от Украйна и тя започва постепенна европейска интеграция, Западните Балкани се присъединяват към ЕС, търговията и износът за Китай растат, преходът към зелена енергия набира скорост и европейската икономика се движи към силен растеж и повишена конкурентоспособност. Да, тя също не се притеснява от мигрантите - те се интегрират постепенно, без да предизвикват раздразнение или недоволство сред местните жители. Това е вечна европейска градина, за която се грижат градинари, обучени в Брюксел.
Но проблемът е, че в този сценарий няма нито една точка, в която да сте сигурни. Освен това е много по-вероятно всичко да се окаже точно обратното. И след четири-пет години европейците ще бъдат напълно разочаровани както от своите национални, така и от общоевропейските си „градинари“ и ще потърсят алтернативни майстори на помощ - първо на местно, национално, а след това и на общоевропейско ниво. Все повече и повече гласоподаватели в цяла Европа ще залагат на несистемни или дори антисистемни сили (и не само десни, но и леви) - и тогава европейският естаблишмънт ще трябва, против волята си, да премине към сериозна корекция на курса както на национално ниво (договаряне с президентството Льо Пен във Франция, като приеме „Алтернатива за Германия“ в управляващите коалиции, първо на ниво провинции, а след това и на федерално ниво в Германия), така и на паневропейски ниво.
Тогава Европейският парламент ще има шанс да стане място не само за дискусии, но и за изграждане на нации от Европа, а не наднационален и манипулиран отвън глобалистки проект.
Превод: В. Сергеев