Без мнозинство пространството за маневриране на френския президент е значително намалено и може да доведе до това, което във френската политическа наука се нарича ситуация на „съжителство“ – ситуация, при която президентът представлява една партия, а министър-председателят и правителството представляват друга.
Британското издание UK in a Changing Europe (финансирано от Съвета за икономически и социални изследвания и Кралския колеж в Лондон) публикува анализ на професор Джон Райън за предстоящите френски парламентарни избори и предизвикателствата пред „макронизма“ отдясно и отляво. Аналитичният център "Катехон" осигурява превод на основните части на материала (а на български Поглед Инфо).
„Възможностите за радост за Макрон и неговите поддръжници са ограничени. Тъй като парламентарните избори бързо наближават, най-голямата заплаха за президентството на Макрон може да дойде от крайната левица."
"Поддръжниците на Жан-Люк Меланшон може да са гласували Макрон да победи Льо Пен или да са се въздържали, но са решени да дадат силни резултати за премиерския пост. Това може да има сериозни последици за президентството на Макрон и за бъдещия политически курс на Франция.
Избирателната активност, оценена на 72%, беше най-ниската за втори тур на френски президентски избори от половин век, което е спад от 2,5% спрямо 2017 г. Избирателната активност намаля на втория тур, като избирателите пуснаха рекорден брой празни или невалидни бюлетини, за да протестират и срещу двамата кандидати. (…)
Разочарованието и апатията на избирателите могат да бъдат решаващи за парламентарните избори през юни и да определят по-нататъшния ход и ефективност на втория мандат на Макрон.
Макрон, който премина най-големия тест в политическата си кариера, знае, че Франция е на кръстопът. Посоката, която страната му поема след изборите през юни, ще има голямо влияние върху това каква ще бъде Европа през следващите пет години.
Макрон стана първият френски лидер, който спечели избори за втори пореден път за първи път от 20 години. Операцията на Русия в Украйна монополизира обществения дебат във Франция през последния месец, така че надпреварата за преизбиране на Макрон, макар и нестабилна, все пак беше предопределена.
Президентът се открои от съперниците си като единственият кандидат с опит във външните работи, способен да преведе страната през настоящата криза.
Преди парламентарните избори обаче цените на горивата и покупателната способност на населението остават важни въпроси за избирателите.
Планът на Макрон да повиши пенсионната възраст до 65 години предизвика реакция от потенциални поддръжници. Отхвърлянето на социалните реформи в собствените му редици, съчетано с уверена и умна кампания от крайната левица, може да означава, че Макрон ще се бори да спечели ясно мнозинство, подкопавайки усилията му за реформа през втория мандат.
Сривът на двете основни партии, които споделяха властта до 2017 г., предполага, че ще има изцяло нов политически пейзаж след законодателните избори през юни във Франция. Основният въпрос е коя партия ще представлява основната опозиция на Макрон. Социалистическата партия и Републиканците са сенки на бившите образувания, които представляваха. Кандидатите от историческите партии на властта бяха заличени от лицето на земята.
Републиканците на Валери Пекрес спечелиха само 4,8%, а Социалистическата партия на Ан Идалго - 1,8%. Яник Жадо от Зелените спечели 4,6%. И трите партии не достигнаха прага от 5%, необходим за получаване на безвъзмездна помощ за покриване на разходите за кампания. Това ще се отрази и на разходите им за парламентарни кампании през юни.
Френският електорат се раздели на три части: на либерални интернационалисти, представлявани от Макрон; десни националисти - Льо Пен и Ерик Земмур; и левите радикали на Меланшон. Тези три фракции заедно спечелиха около 80% от гласовете в първия тур на президентския вот.
След избирането му през 2017 г. Макрон не управляваше като центрист. По-скоро той се придвижи рязко надясно през цялото си управление по въпросите на закона и реда, имиграцията и исляма. Той преследва неолиберална икономическа програма и мнозина го смятат за обслужващ интересите на богати избиратели. Опозиционните партии го наричат президент на богатите.
Макрон обикновено се разглежда като отдръпнат и арогантен. Хората извън Франция са склонни да подценяват дълбочината на неговата непопулярност.
Льо Пен и Меланшон сега се сблъскват кой е собственик на антимакроновата, антиглобалистка и капиталистическа програма на изборите през юни и се представят като потенциални френски премиери.
Меланшон, който ръководи крайнолявото движение France Insoumise (LFI), бързо убеди комунистическата и социалистическата партия да се присъединят към блока, който той вече е сформирал със Зелените. Този „Нов народен социален и екологичен съюз“ има шанс да спечели голям брой места на 12 и 19 юни.
Това е сериозна коалиция, която ще се надява да лиши Макрон от парламентарното мнозинство. Данните от проучванията показват, че Меланшон, който изпревари Макрон по популярност, ще бъде конкурентен, но най-вероятно няма да може да стане министър-председател. Въпреки това, според всички оценки, той има някакъв шанс да лиши Макрон от мнозинството му.
Партията на Макрон промени името си на 5 май 2022 г. от La République en Marche на Renaissance в подготовка за парламентарни избори. Преименуваната партия незабавно обяви нов изборен съюз с бившия френски премиер Едуар Филип - основател на дясноцентристката партия Horizons - и дясноцентристката партия MoDem на Франсоа Байру.
Избирателната активност на френските парламентарни избори като цяло е ниска - 48,7% на първия тур през 2017 г., с 29 пункта по-ниска от тази на президентските избори през същата година. Ако подобен модел се повтори, това трябва да е в полза на Макрон и неговата "ренесансова" коалиция. Но силният импулс от левицата този път може да привлече повече гласоподаватели.
Голямо внимание ще бъде насочено и към "Националното обединение" на Льо Пен, което ще се състезава на парламентарните избори със Земур, който получи 7% от гласовете на първия тур на президентските избори. (…)
Френските избиратели обикновено гласуват еднакво [за един кандидат/партия – прибл. превод.] на президентски и парламентарни избори, за да може новоизбраният президент и неговото правителство да изпълнят предизборните си обещания. Но в настоящия политически климат във Франция това може да се окаже трудно.
За френската левица парламентарните избори дават възможност да си отмъстят и да придобият значение. Това са нестабилни времена във френската политика и прогнозите са трудни на този етап.
Победата на Макрон на президентските избори във Франция дойде с висока цена, ограничавайки до краен предел легитимността на Петата република Франция, когато единствените алтернативи на неолибералния европеизъм на сегашния президент са крайната десница и радикалната левица."
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
