/Поглед.инфо/ Ръководителят на Гагаузия Евгения Гуцул обяви възможността за доставки на газ в региона директно от Русия и нови формати на сътрудничество с Москва. Тези инициативи бяха резултат от скорошната ѝ среща с Владимир Путин. Заради посещението си в Сочи тя стана основна мишена на критики от администрацията на Мая Санду. Защо опитите за взаимодействие между Гагаузия и Москва предизвикват такова остро раздразнение в Кишинев?

Гагаузия съобщи за дискусия с Русия за директни доставки на газ за автономията на намалени цени. Това каза областният ръководител Евгения Гуцул. Тя подчерта, че в момента се съгласува тарифата, както и се уточняват правните и практическите детайли по доставките. По думите ѝ между страните има пълно разбирателство и подкрепа по този въпрос.

Освен това се обсъжда преференциален режим за внос на селскостопанска продукция от автономията за руските пазари. Гуцул уточни, че в момента се изготвят конкретни цифри за облекченията по акциза и митото. „Нашите износители най-вероятно ще получат много сериозни предимства в сравнение с други региони на Молдова“, отбеляза тя.

Гуцул каза също, че е поискала от руските власти да дадат възможност за дистанционно откриване на сметки за жителите на Гагаузия, така че пенсионерите да могат да получават определени бонуси, а лекарите, учителите и полицаите да получават допълнителни средства за заплатите си. Става дума за използването на платежната система “Мир” от местните жители.

В същото време има значителни различия между Комрат (столицата на Гагаузката автономия) и Кишинев по отношение на визията за политическото бъдеще на страната. Това беше особено очевидно миналата седмица, когато държавният президент Мая Санду се срещна с Еманюел Макрон, а Евгения Гуцул посети Сочи, където проведе преговори с Владимир Путин.

В разговор с Макрон Санду засегна темата за отношенията с Руската федерация. Тя обвини Русия в енергиен шантаж, подкрепа на протести, кибератаки и дори опит за организиране на преврат. В заключителното комюнике, публикувано на уебсайта на Елисейския дворец, Париж потвърди подкрепата си за независимостта и суверенитета на Молдова. Кишинев и Париж също подписаха споразумения за сътрудничество в областта на отбраната и икономиката.

На свой ред Гуцул съобщи в своя канал в “Телеграм”, че по време на срещата Владимир Путин е обещал да подкрепи региона и хората в него в защитата на техните законни права, правомощия и позиции на международната арена. Освен това лидерите обсъдиха по същество геополитически въпроси, чийто епицентър е Комрат.

Въпреки факта, че много жители на страната бяха ентусиазирани от пътуването на Гуцул до Сочи, министър-председателят на Молдова Дорин Речан обяви възможността да бъдат подведени под отговорност политици, посетили Русия. Според него идването на територията на Руската федерация може да се разглежда като действие срещу републиката.

Всичко това се случва на фона на подготовката за президентските избори в Молдова, които ще се проведат през ноември тази година. Гласуването рискува да се превърне в конфликт между привържениците на интеграцията с Русия и евроатлантистите. В същото време рейтингът на Санду се колебае около 30%, поради което тя засили натиска върху опозицията, Приднестровието и Гагаузия.

Още през май 2023 г. Кишинев активно работи за потискане на политическата кариера на Евгения Гуцул, по това време кандидат за поста башкан (глава) на Гагаузия. Това събитие предизвика широк обществен отзвук, а бившият депутат на Молдова от автономията Василий Нековчев след инцидента нарече Мая Санду „враг номер едно за Гагаузия“.

Преди това, през април, на ръководителя на Татарстан Рустам Миниханов бе отказан достъп в Молдова, където трябваше да участва в Конгреса за приятелство на народите в Комрат. Експерти отбелязаха, че Кишинев може да се страхува от възможността за предполагаема намеса на Русия в изборните процедури на територията на автономията.

Гагаузия не е сама в бедата си. Натискът от страна на Молдова продължава да нараства по отношение на непризнатото Приднестровие. В отговор на многобройните ограничения, наложени на Тираспол, местните депутати подписаха декларация, търсеща помощ от Русия. В документа се съобщава, че републиката е изправена пред безпрецедентна икономическа блокада.

Експертната общност отбелязва, че фактът, че двата региона са практически заобиколени от Украйна и Молдова, прави действията на Кишинев особено жестоки. Това ги прави изключително уязвими, така че установяването на връзки с Москва се превръща в единствената им възможност да устоят на политическия и икономически натиск от Санду.

Този процес се влияе и от особеностите на геополитическите реалности.

В навечерието на изборите за Европейски парламент на континента рязко нарасна активността на Еманюел Макрон, който не само говори за изпращане на войски в Украйна, но и се опитва да стане основен военно-политически партньор на Молдова. Всичко това се прави като част от противодействието на Москва.

В отговор по-голямата част от Молдова, която е ангажирана с добрите отношения с Русия, се опитва да намери начини за развитие на сътрудничеството с Москва - особено в икономическата сфера. И Евгения Гуцул, лидерът на тюркоезичния, но в същото време православен народ на Гагаузия, се проявява най-ярко по този въпрос. Всъщност днес именно гагаузите се опитват да балансират външната политика на Молдова, така че републиката да не се превърне във втора Украйна.

„Най-сложният въпрос за подпомагане на Гагаузия е доставката на газ при преференциални условия. Русия е изправена пред редица технически проблеми. На първо място, струва си да помислим за метода за доставка в този регион. Сега имаме газопровод, който минава през територията на Украйна и Молдова. Но в този случай ние сме изправени пред необходимостта да постигнем споразумения с Кишинев“, каза Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

„Не мисля, че Москва ще успее да убеди администрацията на Санду да прекара транзит газ за Гагаузия. Остава възможна възможността за доставки от юг, през “Турски поток”. В този случай газът ще минава през Румъния. Но ще трябва да влезем в преговори с ЕС. Тази възможност също не изглежда проста. Така че въпросът за доставките на газ за Гагаузия е свързан с редица проблеми, чието решаване ще изисква изобретателност и находчивост“, подчертава експертът.

Възможните доставки на газ за региона трябва да се разглеждат в три посоки, каза бившият председател на Върховния съвет на ПМР Александър Шерба. „Първата е икономическа. Руските енергийни ресурси определено са по-евтини и по-изгодни за жителите и предприятията в региона. Втората е техническа. Необходимо е да се разработят възможностите за доставка на стоки по най-краткия маршрут с минимални разходи. Трудно е, но е възможно", каза той.

„Третата е политическа. Факт е, че инфраструктурата за доставка на енергийни ресурси в Гагаузия и Приднестровието е под контрола на Молдова. Политиците в Кишинев възнамеряват да го използват като инструмент за натиск върху региони, които се противопоставят на поетия курс към европейска интеграция“, подчертава събеседникът.

„Фокусът върху Брюксел не се харесва на значителна част от жителите на страната. Но държавното ръководство се опитва да предаде своето едностранчиво мнение за гледна точка на цялото население. Уликите, разкриващи причините за това поведение, водят към Запада“, отбелязва експертът. Според него „Гуцул изразява мнението на населението на своя регион, което има положително отношение към Русия.”

„Молдовските власти обаче ще се опитат да сплашат онези, които не са съгласни. Трябва да очакваме и репресии срещу отделни лица. Освен това натискът от страна на Кишинев ще бъде под формата на намалено финансиране за региона, както и забавяне на заплатите. Санду активно се подготвя за предстоящите избори и се стреми да всява страх във всички жители, които се противопоставят на нейната политика“, отбелязва Шерба.

В същото време самата Евгения Гуцул представлява ярка алтернатива на сегашния политически път на Молдова, смята политологът Александър Носович. „Разбира се, администрацията на Мая Санду не харесва, че в страната има лидери, които могат да говорят за важността и необходимостта от сближаване с Русия“, посочва той.

„Присъствието на такива политици, които открито изразяват мнението на значителна част от населението на Молдова, застрашава европоцентричния подход на сегашното ръководство. Оказването на натиск върху ръководителя на своенравен регион в това отношение изглежда като очаквана стъпка от страна на президента“, подчертава събеседникът.

„Разбира се, натискът от центъра принуждава Гагаузия да търси паралелни пътища за самодостатъчност. Москва, заедно с Анкара, се превръща в един от най-подходящите съюзници за Комрат. Автономията има дълбоки културни връзки с нашата страна и много местни граждани симпатизират на Русия“, подчертава експертът.

„На този фон трябва да продължим да подкрепяме Гагаузия. Възможно е не всички обявени от Евгения Гуцул инициативи да намерят начини за практическа реализация, но много по-важна роля тук играе самият процес на тяхното обсъждане. Сигурен съм, че точната програма за партньорство ще бъде изградена във времето и ще се прилага систематично“, уточнява той.

„В същото време е много важно да се изгради логиката на междурегионалното взаимодействие. За да намалим политическите рискове, си струва да изградим отношенията си на базата на взаимодействие между Гагаузия и тюркоговорящите региони на нашата страна. Отбелязвам, че той трябва да има не само икономически, но и социокултурен характер“, обобщава Носович.

Превод: В. Сергеев