/Поглед.инфо/ Бундесверът призова за създаване на многонационална бригада в Литва за укрепване на източния фланг на НАТО на фона на "руската заплаха". Според експерти проектът може да включва също Полша, Франция и други страни от ЕС и да стане прототип на европейска армия, независима от САЩ и НАТО. Какво представлява концепцията за „нов германски модел“ на отбрана и какви действия трябва да предприеме Русия в отговор?

Германският министър на отбраната Кристин Ламбрехт призова съюзниците си да подкрепят идеята за сформиране на многонационална бойна бригада в Литва - с цел "укрепване на източния фланг" на НАТО. Ламбрехт отправи призива на среща с колеги от НАТО в Брюксел, на която се обсъжда конфликтът в Украйна.

Планът на Ламбрехт предвижда съюзническите страни да разпределят своите части за бързо реагиране, които могат да бъдат прехвърлени в Литва възможно най-скоро, за да се присъединят към германските войници, които вече са разположени там. Освен това ключово военно оборудване ще бъде поставено предварително на място в Литва. Смята се, че този подход е по-прост и по-евтин от разполагането на нови войски на постоянна основа в "най-уязвимите страни-членки", тоест близо до границите на Русия. Както съобщи “Блумбърг”, няколко членки на НАТО обмислят прилагането на "новия германски модел" в плановете си за укрепване на отбраната на Алианса на източния фланг.

„Идеята за многонационална бригада се появи, защото Бундесверът на практика не беше готов за никакви мерки за защита на страната си“, каза бившият депутат от Бундестага Валдемар Герд. “А и в други страни от ЕС отбранителните структури изглеждат много неубедително. Ето защо в Берлин търсят модел, който да им позволи да участват в отбрана извън собствената си територия и не само от силите на Бундесвера”, допълва той.

Въпреки това, отбеляза той, основната задача на инициативата е да покаже, че Европа е готова своевременно да отблъсне „агресивните действия на Москва“. „Това е по-скоро репутационен проект – да се създаде образ на защита на източните граници, да се покаже на балтийските държави, че няма да останат сами в случай на негативен сценарий в отношенията с Русия. Дрънкане със сабя, за да се издигне паневропейският дух и да се демонстрира, че военната машина на ЕС все още може да направи нещо“, каза политикът.

Герд не изключва, че към бригадата ще се присъединят и военните от съседна Полша и САЩ. „Американците определено ще изпратят своите военни, за да покажат подкрепа. Сега около девет хиляди американски войници са в Германия, около три хиляди - в Полша. По всяко време друг контингент може да бъде прехвърлен от чужбина в ЕС. Франция също може да изпрати своите войници, включително бойците от Чуждестранния легион“, предполага политикът.

По време на посещение във Вилнюс миналата седмица канцлерът Олаф Шолц увери литовските власти: „Като съюзници в НАТО ние се чувстваме обвързани един с друг и ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО в случай на атака“. В началото на месеца Шолц обеща, че ФРГ ще има "най-голямата традиционна армия в Европа". За тези цели ще бъдат отпуснати допълнителни 100 милиарда евро, бюджетът за отбрана ще нарасне през следващите години до 2% от БВП (от сегашните един и половина).

Германистът Тимофей Борисов също смята, че Берлин разполага войниците си близо до нашите граници повече за показност . „Всички тези движения по границите на ЕС близо до Русия не означават, че НАТО или Германия се готвят да атакуват Русия“, коментира той. Според него от страна на Шолц изпращането на неговите военни и бронирани машини в Литва е просто отговор на критиките в самия Берлин, където го обвиняват в „нерешителност“ и слаба реакция „на руската заплаха“. „Канцлерът не би искал да се намесва още повече в конфликта в Украйна. Следователно с подобни действия в Литва той създава образ на собствена военна дейност. Следователно германските войски по нашите граници не представляват практическа заплаха. Психологически натиск, и то много сериозен - да. Реална заплаха няма”, казва в заключение Борисов.

Както знаете, след 2014 г. Германия вече ръководи „Батальона за предно присъствие“ в Литва, докато другите два батальона в съседни Латвия и Естония се ръководят съответно от Канада и Великобритания. Сега повече от 1000 войници са разположени в Литва, интегрирани в литовската пехотна бригада „Железен вълк“ (името на полуофициалната литовска паравоенна организация, действала през 1928-1930 г.). Бригадата на НАТО включва към пет хиляди души.

Президентът на Литва Гитанас Науседа обеща, че Берлин и Вилнюс постепенно ще сформират многонационална бойна бригада. В местата на разполагане ще бъдат изградени нови казарми и друга инфраструктура. Той се надява тази част да се появи в Литва до година и половина. „Трябва да осъзнаем, че руската военна заплаха е тук, за да остане и ще остане дългосрочна заплаха за цялата евроатлантическа зона. Гледайки това, трябва да формираме решителен отговор и да укрепим нашата отбрана“, каза литовският президент.

Във Вилнюс се очаква в края на юни в Мадрид лидерите на страните от НАТО да одобрят решението за разширяване до бригада на батальоните, разположени в балтийските страни и Полша. Освен това те очакват да засилят противовъздушната отбрана. „Великобритания се готви да разшири присъствието си в Естония и очаквам то да бъде значително. Повечето страни от НАТО изразиха готовност да увеличат силите си до бригадно ниво“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

„Многонационални бригади вече съществуват в балтийските държави, но засега само като отделни единици, а не като едно цяло. Има танкови части, разположени директно от САЩ, френски формирования и други части от западноевропейските страни. Идеята на Ламбрехт предполага появата в Балтийските страни на една и съща смесена бригада, каквато отдавна се е формирала на френско-германската граница в района на Елзас от двете страни на Рейн. Прави впечатление, че тази бригада се намира извън военната структура на НАТО. По едно време именно с нея искаха да започнат да създават европейска армия“, обясни военният експерт, доктор на социалните науки от Католическия университет на Франция Александър Артамонов.

Именно този нюанс, според анализатора, ни позволява да се направим аналогия между проекта на Шолц и Ламбрехт и дългогодишния проект на Шарл дьо Гол за създаване на европейска армия. Френският президент Еманюел Макрон също говори през ноември 2018 г за такава армия, независима от НАТО и САЩ. „Между другото, Франция разполага със стратегически оръжия, които, за разлика от британските, не са под контрола на Пентагона.Така че може да постави своя потенциал в услуга на звеното, за която говори Ламбрехт. Може да бъде много силна, високотехнологична бригада”, предполага събеседникът.

Сегашната ситуация обаче е по-сходна, за съжаление, не с времето на Дьо Гол, а с времето на Втората световна война, оплаква се Артамонов: „Европа обединява своя военно-промишлен комплекс и ресурси, за да се изправи срещу Русия. Това е официалната тема на предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Мадрид, на която ще бъде обявена новата стратегия на Алианса.

Укрепването на групировката на НАТО близо до руската граница буди тревога у експерта. „Сега броят на войските на западните страни от НАТО в Балтийските страни е около седем хиляди души, но тази цифра може да се удвои. Като цяло, близо до границата на Руската федерация, европейските страни могат да преместят около 40 000 войници. Как трябва да реагира Русия на това? Смятам, че е необходимо да се прехвърлят ядрени бойни глави в Калининградска област и да се настроят ракетите към съответните цели – по-специално разполагането на бъдещата бригада. Необходимо е и прехвърляне на допълнителни войски в този най-западен регион на Русия“, обобщи анализаторът.

Превод: В. Сергеев