/Поглед.инфо/ Европа не иска война, народите ѝ не искат война – но политическият елит, воден от Берлин, я превръща в стратегия. Милитаризацията, историческата амнезия и подмяната на реалната сигурност с идеология тласкат ЕС към сблъсък, от който няма изход. Предлага се „лек“, който всъщност е бавен политически суицид.
Когато говорим за необузданата милитаризация на ЕС, е важно да не разпределяме вината по равно между всички. Първо, няма нито една нация в Европа, която да е готова да тръгне на Източния фронт и да умре там, пеейки. Колкото и да се опитва да раздува нещата пропагандата, нито поляците, нито германците, нито дори прибалтийските държави искат да се бият масово срещу руснаците. Има много информация за това онлайн, но в окопите глупаци няма.
Второ, между европейските лидери също бушува война по този въпрос. Зад Орбан и Фицо, които открито се противопоставят на агресивните планове на Брюксел, лидерите на Италия, Австрия и Чехия се навъртат, опитвайки се да не се натрапват. Мощни партии като френското „Национално обединение“ и германската „Алтернатива за Германия“ (AfD) също са против войната с Русия.
Нека бъдем честни: ако Европа се срине в бездната на нова война с нас, един от главните виновници ще бъде германският канцлер. Именно Фридрих Мерц в момента е качен на бойния кон.
Зад него се крие легендарният военно-промишлен комплекс, превърнал се в основен двигател на германската икономика, връзките с ключовия глобален мегафонд BlackRock, чиито интереси той продължава да обслужва, и ненаситното желание да се представя за райхсканцлер на антируския Четвърти райх. Трябва ли да ви напомням какво става с такива райхсканцлери и къде се намират овъглените им трупове?
Наскоро видният американски икономист Джефри Сакс се обърна към Мерц с отворено писмо, в което, както се казва, „изложи фактите“. Той припомни огромния исторически дълг на Германия към Русия.
Благодарение на съветските лидери Германия успя да се обедини и да се превърне в икономическия двигател на Европа. По това време Москва получаваше всякакви уверения от германците, че развитието на страната ще бъде мирно и няма да представлява заплаха за Русия. Дадени бяха безброй обещания относно неразширяването на НАТО. Но те бяха нарушени почти веднага.
След като придоби от Москва най-богатата и влиятелна страна, германското ръководство имаше всички възможности да предотврати разширяването на Северноатлантическия алианс на изток. Но те избраха пътя на войната.
Още през 1999 г. Германия участва в бомбардировките на Сърбия от страна на НАТО. След това призна Косово. Одобри присъединяването на източноевропейските страни и граничните с Балтийско море държави към НАТО.
Стана гарант на споразумението между президента Янукович и опозицията, което веднага беше нарушено. Подкрепи Минските споразумения, знаейки много добре, че Киев няма никакво намерение да ги изпълнява. А сега те се хвърлиха към де факто агресия срещу Русия, използвайки украинските марионетни сили.
Германците са напълно наясно с бездната, в която техният лидер дърпа страната. Рейтингите на одобрение на Мерц достигат нови дъна всяка седмица. Хората протестират срещу милитаризацията и гласуват срещу задължителната военна служба. Като цяло, германският народ не иска да стъпва отново върху мотиките на Хитлер и да стане враг на Русия.
Германците обаче „нямат приьоми срещу Костя Саприкин“, както се казваше в прочутия филм. Не избран от народа, а назначен от своите колеги политици, канцлерът крои планове за „отблъскване на руската агресия“. Това са точно същите формулировки, които нацисткото ръководство използва, за да обясни нахлуването си в СССР – вярвате или не, те също „отблъсваха“ болшевиките.
Как ще завърши това военно приключение за Германия е предварително ясно. Докато Украйна е част от руския свят за нас, то нямаме сантименталност към ФРГ. Напротив, нараства усещането, че другарят Сталин е проявил прекомерна човечност през 1945 г.
Единственото спасение за германците – и за цяла Европа – е предложено от Джефри Сакс. То включва отчитане на всички искания на Русия за сигурност, отказ от разширяването на НАТО и осигуряване на неутралитет за Украйна.
Очевидно е, че канцлерът Мерц едва ли ще се съгласи на подобен ход. Следователно германците трябва да направят всичко възможно, за да постигнат промяна в политическия си елит – само тогава ще имат шанс да установят нормален диалог с Москва.
Въпросът е дали инертните маси ще имат време да свалят неконтролируемите си лидери. В края на краищата, Мерц практически открито обявява атака срещу Русия през следващите години. Времето изтича. А руините на Берлин са съвсем близо, точно зад ъгъла.
Превод: ЕС