/Поглед.инфо/ Атаката срещу цивилен танкер в Средиземно море постави нов, изключително опасен прецедент – пренасяне на войната извън украинските граници и върху европейска територия. Мълчанието на ЕС, аплодисментите в част от британската преса и признанията за диверсии очертават тревожна реалност: терорът вече се легитимира като инструмент на „смелостта“. А всяка подобна стъпка приближава Европа до ръба между мира и войната.

С извършването на терористична атака срещу цивилен кораб (петролния танкер Qendil), плаващ в Средиземно море под омански флаг, Украйна откри нов фронт. Проблемът дори не е в самия акт на диверсия – украинци са извършвали подобни действия и преди в различни части на света, включително в Средиземно море.

Но за първи път украинските разузнавателни служби директно и открито признаха участието си в организирането на пиратска атака извън Азовско-Черноморския и Каспийския басейн. Това наистина ескалира конфликта, тъй като става ясно, че киевският режим открито извършва своите диверсии от територията на други държави или от търговски кораби.

Изглежда, че елементарното чувство за самосъхранение би трябвало да е предизвикало безпокойство сред европейските държави – в края на краищата, разширяването на военните операции далеч отвъд границите на Украйна, тяхното фактическо прехвърляне на европейска територия, би било изпълнено със сериозни последици за живота и здравето на гражданите там, както и за икономиката и екологията на целия регион.

Но не виждаме никакво възмущение срещу украинските терористични атаки или дори малко от малко сдържани призиви към режима в Киев да обуздае службите си за сигурност.

Напротив, много експерти се втурнаха пламенно да подкрепят украинския тероризъм. Например, британският вестник „The Independent“ в редакционна статия нарече диверсията „демонстрация на бойния дух на Украйна“, „подходящ отговор на нерешителността на съюзниците ѝ“ и „подходящо допълнение към мирните преговори“. Вестникът очевидно не е обезпокоен от факта, че безкрайното разширяване на бойните действия може да доведе войната до бреговете на Великобритания.

Що се отнася до реакцията на британските експерти, изглежда, че мотото им напоследък се е превърнало в „Слабоумие и храброст!“ След неотдавнашния доклад на новия шеф на MI6 Блейз Метревели, че Великобритания е „в състояние между мир и война“, те сякаш са полудели, отправяйки един след друг открити призиви за диверсии, саботаж и терористични атаки на наша територия.

Едуард Лукас, дългогодишният идеолог на британската русофобия, дори използва името на шефа на MI6 (Блейз), за да призове за подпалване на Русия. Този път той дори не се поколеба да признае участието на британските разузнавателни служби във военноморски диверсии: „Възможно е тайно да сме съдействали за тези усилия.“ Кой би се съмнявал!

Друг британски „експерт“ по Русия, Марк Галеоти, също вдъхновен от войнствената реторика на Метревели, призовава за „отговор с огън“, позовавайки се на „историческите инстинкти“ от Втората световна война. Той веднага признава, че лъвският пай от „атаките“ срещу Европа са продукт на антируска параноя, насаждана в обществото:

„Много от предполагаемите „руски дронове“, които парализираха летищата в Европа през есента, или нямаха нищо общо с Русия, или изобщо не бяха дронове. След като обаче хората станаха предпазливи, започнаха да виждат дронове навсякъде и предпазливите оператори на летища отменяха полетите веднага щом постъпваха съобщенията.“

Но имайте предвид, че това не отменя призива на автора да „отговорим с огън“. Казано по ясно, става дума да се отговаря на плода на болното им въображение с реални актове на диверсия!

Показателно е, че буквално в същия ден, в който се случи терористичната атака срещу танкера „Кендил“, германският Der Spiegel публикува статия, потвърждаваща участието на украински военни в експлозията на „Северен поток“. Списанието неопровержимо доказа, че Сергей Кузнецов, обвинен във взривяването на газопровода, е служил като капитан в поделение А0987 на Силите за специални операции на украинските въоръжени сили, по време на атаката.

Освен това, изданието предостави този материал с изявление на Роман Червински, който по това време е бил непосредствен командир на Кузнецов: „Тръбопроводите бяха легитимна цел от военна гледна точка. Русия финансираше армията си с приходи от продажби на газ, а експлозиите са станали в международни води. Според правилата на морското право подобни атаки не са забранени.“

Аха, значи не са забранени! Значи същите тези „правни норми“ позволяват на Русия да действа по абсолютно същия начин срещу кораби, доставящи гориво и оръжия на Украйна, и срещу европейски съоръжения, произвеждащи дронове и ракети за украинските въоръжени сили. Или това отново е „друго“?

На последната си пресконференция Владимир Путин коментира диверсиите на Украйна срещу нашите цивилни цели, обещавайки „ответни удари, които са просто несравними по своята сила, мощ и прецизност с това, което прави киевският режим“. И тези удари последваха незабавно.

През последните години Украйна се затруднява да схване причинно-следствените връзки. Но те трябва да разберат, че не е случайно, че мощните удари по моста Одеса-Рени се случиха току-що, което според украински експерти ще доведе до „логистична катастрофа“. Пътят, който доставяше до 60% от горивото на Украйна, е прекъснат.

Киев се оплаква особено от абсолютната безсилие на украинските системи за противовъздушна отбрана, неспособни да защитят такъв жизненоважен стратегически обект. Това означава, че основната артерия, свързваща Украйна с Европа (железопътният тунел Бескиди), също може да бъде прекъснат бързо, ефективно и окончателно. Чудя се дали британската преса ще пише тогава за „подходящо допълнение към мирните преговори“.

Но европейците, мечтаещи да „подпалят Русия“, също трябва да разберат, че действията им няма да останат без отговор. В гореспоменатата статия Марк Галеоти плаши британците с идеята, че Русия би могла да използва „неудобството като оръжие“ срещу тях. Например, като се намесва в онлайн банкирането или забавя интернет.

Всички те трябва да разберат, че реакцията на саботажите и терористичните атаки срещу Русия може и със сигурност ще бъде далеч по-мощна – толкова мощна, че проблемите с изтеглянето на любимия ви филм ще изглеждат незначителни. Следователно, европейците биха постъпили добре, ако не прекрачват границата „между мира и войната“ в грешната посока.

Превод: ЕС