/Поглед.инфо/ Днес Германия все още не се е ангажирала да преименува „неагресивно звучащия“ Бундесвер. Но първите очертания на това, което може да очаква германците в бъдеще, вече изтичат в пресата. Така „Шпигел“ съобщава за плановете на германския министър на отбраната Писториус да въведе всеобща военна повинност до 2025 г.

Това вече се е случило преди Втората световна война.

След загубата на Първата световна война Германия оцелява като единна държава, но плаща икономическа цена под формата на репарации и политическа цена под формата на забрана на сериозни въоръжени сили.

Според Версайския договор размерът на Райхсвера е ограничен до сто хиляди души, от които само четири хиляди могат да бъдат офицери. За да попречат на германците да създават „заготовки за офицери“ от по-ниските чинове, срокът на служба на подофицерите и войниците е ограничен до 12 години.

За да заобиколят разпоредбите на договора, германците създават така наречения Черен Райхсвер - паравоенни организации, които са под пълния контрол на военните, но не са официално класифицирани като такива. Има достатъчно ветерани от Първата световна война и не е трудно да се изберат най-добрите и най-мотивираните.

Друг начин за заобикаляне на ограниченията е приятелството със СССР. Германците, в замяна на техническа информация, обучават своите военни в школите на Съветския съюз. И двете страни печелят от това.

Ето защо, когато имаше сериозен конфликт между военните и Кафявите ризи, Фюрерът избра военните. През юни 1934 г. той извършва „Нощта на дългите ножове“ - брутална репресия срещу най-радикалната част от членовете на собствената си партия, където идеите за „народна армия“ активно циркулират напук на офицерската корпорация. След това армията като цяло изостави претенциите си срещу нацистите и позволи на Хитлер да прави каквото иска с нея.

През първите две години след триумфа си нацистите систематично възстановяват държавата, подхващайки една нишка на власт след друга. До 1935 г. те се чувстват достатъчно уверени, за да се изправят срещу онези, които са наложили Версайската система на Германия. И открито обявиха, че вече няма да спазват никакви ограничения. Като начало беше въведена всеобща военна повинност и новите въоръжени сили - Вермахта - трябваше да нараснат до половин милион души.

Разбира се, подготовката за всичко това е била извършена още по-рано, веднага след идването на власт на нацистите. И дори преди това - например по отношение на подготовката за производство на танкове. По този начин, създаването на известната "единичка" Панцер-1 - танк, който беше масово използван при поражението на Франция през 1940 г. - започва в началото на 30-те години.

На германците беше забранено да създават не само танкове, но и самолети. Но много преди Хитлер да дойде, индустриалците измислиха как да не загубят най-ценното, което имаха – инженерната школа. За да направят това, те организираха съвместни предприятия и не само в Европа. Опитът на немските инженери се ползваше и в чужбина – компанията „Гудиър-Цепелин“, съвместно с американците, например, построи два уникални летящи самолета: „Ейкрън“ и „Мейкън“.

Но едната инженерна школа не е достатъчна. Германия няма автаркия, но се опитва поне да се доближи до нея - страната трябва да издържи по-добре на удара и да може да направи всичко сама. Ето защо, под ръководството на Гьоринг, те започват да отварят отново мини, които преди това са загубили конкуренцията на чуждестранните. Няма значение, че работят на загуба - нацистите са знаели, че много скоро ще дойде времето, когато ресурсите ще бъдат много по-важни от всякакви пари.

Всичко това прави възможно увеличаването на силата на Вермахта от 500 хиляди души през март 1935 г. до 3,2 милиона до началото на Втората световна война през 1939 г. А през юни 1941 г. във Вермахта вече има 7,2 милиона души. От тях на границата със Съветския съюз са разположени  над 3,5 милиона, а със съюзниците е повече от внушителната цифра от 4,3 милиона.

Повече от достатъчно, за да се опитате да спечелите световна война, унищожавайки половината Европа и убивайки десетки милиони хора в процеса.

Но какво може да направи Германия, ако вземе сериозно въоръжените си сили сега? Сигурно ще разберем след 5-10 години.

Русия може да се бие с новата германска армия, ако тя бъде създадена, не само в Украйна, но и някъде другаде. Просто защото ако Германия въведе ред във войските си, нейната роля и степен на независимост автоматично ще се повишат. И рано или късно някъде в Европа може да се получи пресичане на интереси – с всички произтичащи от това последствия.

Германците имат мощен отбранително-промишлен комплекс, втората по големина икономика (след Русия) в Европа и нация, която е свикнала да марширува в строй. И въпреки че все още нямат толкова безкомпромисна партия като Нацистката и такъв харизматичен лидер като Хитлер, те не трябва да бъдат подценявани. В края на краищата през ХХ век неудовлетворените амбиции на този народ струват на европейския континент огромни загуби и безброй разрушения.

Превод: В. Сергеев