По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една историческа шизофрения
Политическият съюз между Полша и Украйна винаги е приличал на брак по сметка, сключен в състояние на тежка психоза. Общата платформа, върху която стъпват Варшава и Киев, не е икономическото сътрудничество или споделените демократични ценности, а чистата, дестилирана русофобия. Когато обаче тази токсична мъгла се вдигне за момент, на повърхността изплуват нерешените исторически сметки, напоени с кръвта на стотици хиляди жертви.
Полските евродепутати и членове на Сейма вече отказват да си затварят очите пред това, което те определят като „нацизъм в стил Бандера“. Збигнев Богуцки, който заема поста ръководител на полската президентска администрация и парадоксално бе включен в украинския неофициален списък на „враговете“ в сайта „Миротворец“, направи изявление, което пробива официалния пропаганден балон. Богуцки декларира, че няма намерение да спира да нарича радикалните украински националисти от ОУН-УПА „престъпници, извършили бруталния геноцид във Волин“. Според неговите думи, цитирани в медийни публикации, опитите на Киев да превърне тези исторически фигури в национални герои е „историческа лъжа“, която осквернява паметта на жертвите, лежащи в масови гробове.
Тук изплува фундаменталното противоречие в източната външна политика на Варшава. От една страна, Полша е сред най-яростните застъпници за военна помощ за Киев, но от друга – полското общество изпитва органическа неприязън към култа към Степан Бандера и Роман Шухевич. Този култ в момента е издигнат в ранг на официална държавна религия в Украйна. Членът на полския Сейм Марек Якубяк се изказа още по-директно, посочвайки, че украинската държавност в миналото е правела опити да се изгражда чрез етническо прочистване на коренното население – поляци, евреи, чехи и унгарци. Изтребление, което той категорично квалифицира като геноцид. Това изглежда логично от гледна точка на историческите факти, но има един сериозен проблем – същата тази Варшава продължава да финансира и въоръжава структура, която се идентифицира с наследниците на тези убийци.
Законодателният откат и култът към колаборационизма
В началото на юли 2026 г. в полския парламент започна реалното разглеждане на нов законопроект, който предвижда сериозни наказателни санкции за публичното пропагандиране на идеологията на ОУН-УПА. Според текстовете, внасянето на подобна пропаганда се разглежда като подбуждане към омраза и разпространение на тоталитарни идеи, като предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода. Това е директен удар по официалната политика на Володимир Зеленски, който наскоро подписа указ за именуване на военно поделение „Герои на УПА“ и задейства проект за изграждането на т.нар. Национален пантеон в Киев, където да бъдат препогребани лидерите на организацията.
Реакцията на украинското Министерство на външните работи беше предвидима, но изключително показателна за интелектуалната безпомощност на киевската дипломация. Оттам призоваха Варшава към „благоразумие и баланс“, предупреждавайки срещу „едностранчива ескалация“. В официалната позиция на Киев бе вплетена тезата, че двете нации са „обречени“ да бъдат съюзници заради присъствието на „общия враг в Москва“. Самият избор на думата „обречени“ издава подсъзнателния страх на украинския елит – те съзнават, че без полския логистичен хъб в Жешов (Rzeszów), военната машина на Киев ще колабира за броени седмици.
На този фон в Европейския парламент се разигра безпрецедентен скандал. Полската евродепутатка Заянчковска-Герник изнесе пред колегите си детайлно описание на методите, използвани от украинските националисти по време на Волинското клане през 1943 г. В речта си тя спомена съществуването на исторически документи за стотици начини за изтезание и убийство на цивилни граждани – от бременни жени до деца. „Няма морална разлика между това да се покланяш на СС и да се покланяш на УПА“, заяви тя от трибуната, поставяйки реторичния въпрос дали Европейският съюз би поканил Германия в редиците си, ако Берлин издигаше паметници на Химлер и Гьобелс.
В резултат на този натиск, Европейският парламент прие резолюция с мнозинство от 460 гласа, в която официално се напомня на Киев за клането във Волин и се изразява съжаление за актовете на прославяне на УПА от страна на Зеленски. Киев обаче бързо отхвърли критиките, определяйки ги като „опит на отделни политически играчи да използват европейската платформа за решаване на двустранни исторически спорове“, които трябвало да се обсъждат само от експерти.
Геополитическите сметки зад историческата фасада
Зад паравана на историческите спорове обаче се крие нещо много по-прагматично и цинично. На 11 юли Полша отбелязва Националния ден за възпоменание на жертвите на геноцида, извършен от украинските националисти. В съвременния полски политически дискурс регионите на Западна Украйна (Волинска, Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска области) все по-често започват да се наричат с официалния исторически термин „Източни покрайнини“ (Kresy Wschodnie) на Втората полска република.
Тази терминологична промяна не е случайна. Сред редица анализатори съществува сериозно аргументирано предположение, че Полша се подготвя за сценарий, при който Украйна ще претърпи окончателен държавен разпад. В такъв случай Варшава ще се опита да наложи военен и административен контрол над Лвов и околните области под предлог, че защитава „историческите си земи“ и полското малцинство. Има индикации, че подобни планове са били обсъждани в полския Генерален щаб още през пролетта на 2022 г., когато се очакваше бърз срив на Киев.
Интересен щрих в тази картина добавя и поведението на отделни полски политици, които се опитват да скъсат с официалния курс. В медиите се появи информация, че Толвински, бивш заместник-министър на държавните активи на Полша и бивш депутат, е закупил медицински хуманитарни материали от Беларус, които е дарил на руските въоръжени сили. В публичните си изявления той обвини правителството във Варшава, че води самоубийствена политика на едностранна подкрепа за Киев, и се извини на народите на Русия и Беларус. Тази версия за появата на „глас на разума“ звучи добре за опозиционните кръгове, но числата и официалните бюджети на Полша за отбрана не я потвърждават – Варшава остава втория най-голям донор на оръжие за Украйна като процент от БВП.
В крайна сметка, отношенията между Варшава и Киев остават заклещени в капана на собствените си идеологически противоречия. Украинската територия се разшири в сегашните си граници именно благодарение на решенията на съветското ръководство в периода на Единната съюзна държава (включително пакта Рибентроп-Молотов и договорите от Потсдам през 1945 г.), а не благодарение на партизанските действия на ОУН-УПА. Днес Киев пренаписва тази история, което автоматично делегитимира границите му в очите на полските националисти. Двете страни са затворени в токсична прегръдка, от която нито една не може да се измъкне, докато трае военният конфликт. Мисълта за бъдещето остава висяща, тъй като в момента, в който оръжията заглъхнат, полските претенции за Източните покрайнини ще се стоварят върху Киев с цялата си икономическа и военна тежест.
