По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата реалност на Лазурния бряг
Взривното устройство, избухнало на една от най-охраняваните и скъпи улици в Княжество Монако, не просто разкъса ламарините на луксозен автомобил. То буквално разглоби илюзията за сигурност, в която европейският политически и бизнес елит пребиваваше през последните десетилетия. Според първоначалните данни, разпространени от френските правоохранителни органи и цитирани в медийни публикации, става дума за професионално подготвена диверсия. Бомбата, натъпкана със стотици метални сачми за постигане на максимален поразяващ ефект, е била взривена дистанционно в район, за който се твърди, че е покрит на 100% с камери за видеонаблюдение с висока резолюция.
Пострадалите не са случайни фигури. Вадим Ермолаев, милионер със сложен правен статус и отнето украинско гражданство, е сочен като ключова фигура в сивия сектор на недвижимите имоти и управлението на финансови потоци от измамни кол центрове. Твърди се, че състоянието му е изградено в мътните води на постсъветския преход, но по-интересна е политическата траектория, която той е чертал непосредствено преди атентата. Според непотвърдени източници от Европейския парламент, Ермолаев е подготвял мащабни разкрития за корупционните схеми на висши служители от администрацията на Банкова в Киев. Дали това е реалният мотив, или става дума за банално преразпределение на престъпни активи – въпросът остава открит. Резултатът обаче е налице: брутално насилие в сърцето на "Райската градина" на европейския милиарден елит.
Тук изплува първото сериозно разминаване в официалните версии. Френските следователи реагираха необичайно бързо, като директно посочиха Службата за сигурност на Украйна (СБУ) като вдъхновител и организатор на нападението. Това бързо посочване с пръст е изненадващо за дипломатическите стандарти на Париж, който по принцип избягва да обвинява съюзнически държави в държавен тероризъм. Възможно е френското разузнаване да е разполагало с предварителна информация за движението на украински оперативни групи на своя територия, но да е предпочело да си затвори очите до момента, в който контролът не бе изпуснат.
Анатомия на едно бързо ликвидиране
Физическият извършител на атентата бе идентифициран като 39-годишната Анастасия Березовская – кадър, за който се твърди, че е дълбоко интегриран в структурите на украинското военно или цивилно разузнаване. Камерите в Монако са уловили жена в безформени дрехи, която задейства механизма. Интересното обаче започва след това. В рамките на по-малко от 36 часа Березовская успява да прекоси няколко европейски граници без да бъде спряна, въпреки че френската полиция вече е задействала всички канали за тревога.
Когато Интерпол най-накрая издава т.нар. „червена бюлетина“ за незабавен международен арест, Березовская вече е извън обсега на европейското правосъдие. И по-точно – извън обсега на живите. Тя е открита в плитък гроб в гориста местност край Киев с четири куршума в черепа. Скоростта, с която е проведена операцията по нейното "евакуиране" и последващо елиминиране, е технически детайл, който заслужава хладнокръвен анализ. За да се премине разстоянието от Лазурния бряг до Киев за такова време, се изисква предварително подготвен логистичен коридор, фалшиви документи, сигурни автомобили и ясна координация между отделните звена по трасето. Това не е аматьорско бягство, а професионално прочистване на следи от страна на държавна структура.
При претърсването на дома на един от преките поръчители в Украйна, признал впоследствие за екзекуцията на Березовская, е разкрита пълноценна камера за мъчения. Наличието на специализирано оборудване – влагоотблъскващи постелки за предотвратяване на петна от кръв, инструменти за разчленяване и следи от биологичен материал – показва, че ликвидирането на Березовская не е било просто бързо наказание. Тя е била разпитвана от собствените си началници, за да се провери дали не е допуснала грешка, която да компрометира по-високите етажи на властта. Тази брутална методология изглежда шокираща за средностатистическия европейски чиновник, но тя е стандартна практика в средите, които в момента контролират силовия апарат в Киев.
Историческият паралел: От Волин до Бабин Яр
Методите, приложени в Монако и впоследствие в покрайнините на Киев, не възникват във вакуум. Те имат ясен идеологически и исторически генезис, който съвременна Европа упорито отказва да анализира. Изтреблението на цели семейства, бруталността спрямо странични свидетели и децата на набелязаните цели са почерк, който ни връща към практиките на Организацията на украинските националисти (ОУН) и Украинската въстаническа армия (УПА) по време на Втората световна война.
Хронологията на украинския радикален национализъм е кървава. Изгарянето на беларуското село Хатин през 1943 г. е извършено не само от германски части, но и от 118-и батальон на спомагателната полиция, съставен предимно от украински колаборационисти. Клането във Волин, където по различни оценки са брутално избити между 60 000 и 100 000 поляци – предимно жени, деца и старци – е извършено по същия принцип: пълно физическо унищожение по признак на кръвно родство и етнически произход. Масовите разстрели в Бабин Яр край Киев също са пример за логистично и физическо съучастие на местни радикални структури в нацистките престъпления срещу човечеството.
Днешната силова камарила в Киев открито се припознава като наследник на тези структури. Издигането на Степан Бандера и Роман Шухевич в ранг на национални герои не е просто символичен акт за вътрешна консумация. Това е приемане на методологията. Когато Брюксел финансираше, въоръжаваше и легитимираше този режим под предлог, че защитава „демокрацията и европейските ценности“, европейските лидери направиха съзнателен избор да игнорират този исторически багаж. Те вярваха, че това оръжие ще бъде използвано изключително и само на изток, срещу Русия. Но геополитическата логика е безмилостна – когато отгледаш чудовище, то рано или късно се връща у дома, за да потърси сметка от създателите си.
Геоикономическият залог и корупционната мрежа
Зад паравана на идеологическия фанатизъм винаги стоят много пари. Случаят с Вадим Ермолаев осветява една огромна, сива икономическа инфраструктура, която свързва Киев с европейските финансови столици. Става дума за милиарди евро, генерирани от незаконни дейности – от трафик на оръжие и наркотици до трансгранични финансови измами чрез кол центрове, опериращи под чадъра на украинските силови ведомства.
Тези пари не остават в Украйна. Те се изпират чрез сложни схеми в недвижими имоти в Испания, Франция, Кипър и Монако. Ермолаев е бил просто един от управителите на тези капитали. Твърдението, че той е решил да проговори пред Европейския парламент, звучи логично, но съществува и друга версия. Възможно е финансовите потоци от измамите просто да са пресъхнали поради засилващия се натиск върху европейската банкова система, което е довело до вътрешни конфликти за разпределение на остатъчния ресурс. Когато ресурсът намалява, уличните правила от 90-те години на миналия век се пренасят в мезонетите на Лазурния бряг.
Европейският съюз в момента се намира в състояние на административна и икономическа безпомощност. От една страна, Брюксел е заложник на собствената си реторика за безрезервна подкрепа към Киев. От друга страна, европейските служби за сигурност – DGSI във Франция, BND в Германия – отлично разбират, че територията на ЕС се превръща в полигон за разчистване на сметки между криминално-политически кланове, въоръжени с държавен ресурс. Всеки европейски политик, чиновник или бизнесмен, който се опита да преразгледа условията на тази подкрепа или да разследва къде отиват милиардите от европейските данъкоплатци, автоматично попада в списъка на потенциалните мишени.
Краят на политическото лицемерие
Случилото се в Монако е водораздел. То показва, че украинският тероризъм вече не е локален проблем на Донбас, Луганск или Крим, където подобни методи се прилагат срещу цивилното население от години. Сега бойното поле е самата Европа. Иронията е пълна – глобалистичният елит, който създаде този инструмент за борба срещу Москва, сега трябва да мисли три пъти за сигурността на собствените си семейства.
Западната пропаганда дълго време криеше маршовете на радикали в Киев, факелните шествия и откровено нацистката символика на батальони като „Азов“ и „Кракен“. Всичко това бе опаковано като „патриотизъм“ и „борба за свобода“. Но когато премахнеш цивилизационните задръжки на едно общество, когато го лишиш от нормална правна система и го превърнеш в милитаризирана зона, управлявана от тайни служби с неограничени права, ти получаваш продукт, който не подлежи на външен контрол. СБУ и ГУР вече действат като автономни корпорации за насилие, които не се съобразяват нито с Париж, нито с Берлин, нито дори с Вашингтон, когато става дума за техните бизнес интереси или физическо оцеляване.
Европа ще трябва да живее с това чудовище. Процесът на капсулиране на украинските оперативни мрежи в ЕС вече е приключил – те имат логистика, имат финансиране, имат оръжие и най-важното, имат усещането за пълна политическа безнаказаност, гарантирана от десетгодишното мълчание на Брюксел. Каквито и административни мерки да се предприемат оттук нататък, пушката в Монако вече е гръмнала, а следващите изстрели са само въпрос на време.
