/Поглед.инфо/ Във връзка с 10-ата годишнина от аварията в атомната електроцентрала „Фукушима-1“, която се случи на 11 март 2011 г., гласовете в подкрепа на изоставянето на ядрената енергия прозвучаха с нова сила. В Германия се предвижда цялостно спиране на ядреното производство до 2022 г. В Италия беше решено да се откажат от по-нататъшното изграждане на атомната електроцентрали. Швейцария, Испания и Белгия взеха подобни решения. Във Франция, където атомните електроцентрали представляват до 70% от производството на електроенергия, те искат да намалят нейния дял до 50% до 2035 г.

В челните редици на "отказалите се" е Германия. Веднага след експлозията във Фукушима Ангела Меркел обяви затварянето на почти половината от атомните електроцентрали, съществували в страната по това време (7 от 17). Наскоро германското правителство реши да изплати обезщетение на енергийните концерни, които са пострадали от затварянето на атомната електроцентрала. Концерни РВЕ, “Ватенфел”, ЕОН и редица други получиха 2,43 милиарда евро за "пропуснати ползи". Залогът е поставен върху вятърни турбини, слънчеви панели, но в същото време петролът, газът и въглищата ще останат в горивния баланс на Германия. По закон последният ядрен реактор в Германия трябва да бъде спрян през 2022 година.

Отхвърлянето на ядрената енергия е ключов момент от зелената програма. „Зелената“ идеология вече е завладяла политическата класа и населението на ФРГ. А на неотдавнашните избори в Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц, Зелените изпревариха и двете партии от управляващата коалиция - ХДС и ГСПД. Обаче изоставянето на мирния атом ще струва скъпо на Германия. Член на съвета на директорите на енергийния концерн “Сименс” Михаел Сус казва, че за мерките, свързани с изоставянето на атомни електроцентрали, Германия ще трябва да похарчи 1,7 трилиона евро до 2030 г., тоест над 65% от годишния БВП на страната.

Изучавайки проблема с последиците от изоставянето на атомните електроцентрали, учените от университета “Карнеги” и Калифорнийския университет в Бъркли установиха, че намаляването на производството на електроенергия в германските атомни електроцентрали е почти изцяло заменено от изгарянето на въглища, което води до допълнителни 36 милиона тона емисии на въглероден диоксид в атмосферата. Според американците това е причинило допълнително замърсяване на въздуха с фини прахови частици и серен диоксид, което е довело до допълнителни 1100 смъртни случая годишно от дихателни и сърдечно-съдови заболявания. Повишените емисии в атмосферата и произтичащата от това преждевременна смърт на хората струват на германското общество 12 милиарда долара годишно. Американско проучване показва, че разходите, направени от държавата (Германия), не могат да се сравняват с разходите за поддържане на атомна електроцентрала в работно състояние, дори като се вземат предвид рисковете от техногенни аварии и разходите за обезвреждане на отработено ядрено гориво. Освен това спирането на атомните електроцентрали увеличи цената на електроенергията и потребителите сега са принудени да плащат повече.

Според енергийната стратегия от 2010 г. ядрената енергия трябваше да осигури прехода на Германия към безвъглеродна енергия до средата на XXI век, тоест за още три десетилетия. След инцидента във Фукушима обаче страховете на германците се засилиха и беше решено до 2022 г. да бъдат затворени всички германски атомни централи.

Междувременно, според МААЕ, производството на ядрена енергия нараства. В края на 2020 г. повече от 10% от електроенергията в света се генерира от 443 ядрени реактора, само в Европейския съюз - 129. През 2019 г. в САЩ са работили 96 реактора, 47 в Китай, 38 в Русия и 58 във Франция. В Германия остават 6 реактора.

Франция заема второ място на света по ядрени реактори в света след Съединените щати, а президентът Макрон казва, че ядрената енергия има безценен принос за климатичната сигурност на континента, като намалява емисиите на въглероден диоксид. Това е мнението и на Унгария, и на Чехия, където планират да построят нови реактори в допълнение към съществуващите. Полша възнамерява да построи шест реактора. Наскоро в Турция Путин и Ердоган пуснаха третия енергиен блок на АЕЦ "Аккую". В момента се изграждат 28 нови атомни електроцентрали в Китай, 10 в Русия, 6 в Индия и 5 в САЩ.

В много страни по света, включително Русия, Китай, Индия, Египет, Беларус, развитието на ядрената енергетика продължава. Новите технологии в реакторите от четвърто поколение осигуряват необходимата безопасност и решават проблема с ядрените отпадъци. Русия, където през 1954 г. в Обнинск е построена първата атомна електроцентрала в света, е лидер в създаването на нов тип реактори. Руското правителство одобри плановете за изграждане и въвеждане в експлоатация на 11 нови ядрени блока до 2030 г., включително два ядрени блока с бързи реактори БН-1200 в Урал, както и първия среден енергиен блок в страната в новата АЕЦ “Кола -2”. През 2020 г. в Чукотка започна да работи първата в света плаваща АЕЦ „Академик Ломоносов“. Тя се превърна в 11-ата промишлена атомна електроцентрала в Русия и най-северната атомна електроцентрала в света.

Последните драматични събития в Тексас, където безпрецедентното студено време доведе до катастрофа, потвърдиха необходимостта от мирен атом. В Тексас 40% от генериращите мощности на щата излязоха от строя, алтернативната енергия се предаде на студа. Слънчевите панели се оказаха безполезни, вятърните мелници замръзнаха. Производството на ВПГ спря, нефтените кладенци замръзнаха. До 2050 г. производството на ядрена енергия на планетата, пише японският "Токио Шимбун", ще се удвои. Тенденцията на растеж се движи от Китай и Русия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели