/Поглед.инфо/ Основният проблем на тази кампания (както и на други през последните години ) е тежката девалвация на думите. Много политици говорят без да изразяват същността на това, което искат да кажат. Просто думи, думи, думи… Дали защото не знаят какво искат да кажат, или защото се страхуват че ако употребят правилните думи хората ще ги отхвърлят! Не знам! Но това е една от причините много хора да не вярват на техните речи и да казват, че политиците обещават като на селска сватба. В тази връзка мога да дам един пример.
През 60-те години из Европа шестваше весел комедиант, който беше много добър в различните имитации (на животни, птици, политически герои) но най-добър беше в разказа си за краставицата. Този разказ беше измислен така, че след като обясняваше от какво се състои краставицата (98% вода и два процента други), Мирча Кришан обещаваше да сподели с публиката нещо невероятно важно и интересно. Това важно и интересно нещо той разказваше дълго и усукано, докато накрая се стигаше до фразата: „…а пък то от своя страна прилича много на краставица. Краставицата съдържа 98% вода и два процента други вещества…“ – продължаваше в скороговорка комикът, попаднал на познатата и удобна тема и така събираше аплодисментите на публиката.
В момента политическата обстановка е много удобна за действията на такива комедианти като Мирча Кришан. Всяко обещание, всяко действие, всеки лозунг те свързват с една-единствена цел, която обещават като изключително важен приоритет. Тази цел много често не означава нищо или пък остава неразбрана за повечето хора. Много популярно сега е обещанието за евро-атлантическите ценности. Политиците говорят със сложни фрази, говорят и стигнат ли до евро-атлантическите ценности вече разговорът им става лесен. Там е като краставицата: „…98% вода и т.н.“. Казвам го с най-голямо уважение към нашето участие в ЕС и НАТО. Ние сме за задълбочаване и развитие на отношенията в ЕС. Само че да не забравяме че този съюз започна с благородната цел да направи така, че в Европа никога повече да не започват войни по икономически причини, както в миналото спорът за въглищата между Германия и Франция. Ако погледнете историята на ЕС (всъщност Европейската икономическа общност) до 2000г ще видите, че там става дума за непрекъснати спорове и дори разправии между държавите само и изключително по икономически съображения. Тази позиция е много правилна, защото отношенията между държавите трябва да се градят като спазване на икономическите и културни интереси. Ние приемаме такъв подход в отношенията и го подкрепяме изцяло. Само, че след приемането в ЕС на страните от Източна Европа изведнъж бившите членове на Европейската икономическа общност изоставиха важните икономически спорове и решиха, кой знае защо, да се заемат с уреждане на външно политическите отношения в света. Тука някъде, в това пространство изведнъж се появи понятието „евро-атлантически ценности“. Аз разбирам какво означават европейските ценности, още повече европейските християнски ценности, защото Европа (поне до скоро) беше и си остава християнска цивилизация. С различни деноминации, но това не променя съществената част от цивилизацията на Европа. Изведнъж намесата на т.нар. „евро-атлантически ценности“ обърна разговора и погледите на европейците в друга посока и сякаш постави някакъв жизненоважен ветропоказател в новите отношения, който се движи от неясни ветрове.
Ако трябва да преведем на нормален език понятието „евро-атлантически“ можем да говорим за общуване между европейските страни и която и да е друга държава или общност от държави от другата страна на Атлантика- Бразилия, Аржентина, Куба, САЩ или Канада. Но тук явно не става дума за такива отношения- в подтекста се разбира, че се визират само отношенията на Европа със САЩ. Защо тогава не се определи това понятие като „евро-американски“ отношения? Не е ясно! Още по-неясно става, когато се заговори не само за политически отношения, а за произтичащите от тези отношения ценности. Кои са те и дали имат нещо общо с традиционните европейски ценности (християнска вяра, семейство, национални традиции, културни особености на държавите от Европа) или се има пред вид и нещо друго например, което не се изказва докрай. Не е много ясно кое на кое се противопоставя, защото през Първата световна война воюващите страни до голяма степен споделяха едни и същи европейски ценности. И въпреки това!
И тъй като липсва тази конкретика на понятието отново въпросът се насочва не към това, което се казва , а към това което се крие - кое е точно то, това понятие, тези думи които биха изразили на нормален език за какви човешки ценности става дума. И защо те не могат да бъдат европейски (които вече обяснихме) а трябва да бъдат още някакви други. Само напомням, че преди две хиляди години великият мислител и държавник Конфуций се е изказал много категорично за неправилното използване на думите от което произтичат неясните политическите разговори и хаос в обществото– цитирам го по-долу.
„Когато не си служим правилно с думите, ползването на езика не е сполучливо. Щом езикът не се използва сполучливо, няма да се прояви грижа към въпросите, а приложението на законите и наказанията няма да е на нужната висота. А щом приложението на законите и на наказанията не е на нужната висота, хората не знаят какво да правят със себе си.”
Конфуций, VIв.пр.н.е.„Сборник от литературни откъси”
Именно затова отправям апел към всички, които водят политически разговори за уточняване на понятията. В противен случай попадаме в парадигмата на споменатия в началото комедиант.
Все пак да не забравяме, че въпреки че веселеше цели зали и събираше огромна публика Мирча Кришан беше и си остана обикновен комедиант. Впрочем, той нямаше и други цели. Днешните политици поне на думи имат грандиозни идеи. А всъщност…
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
