През 60-те години из Европа шестваше весел комедиант, който беше много добър в различните имитации (на животни, птици, политически герои) но най-добър беше в разказа си за краставицата. Този разказ беше измислен така, че след като обясняваше от какво се състои краставицата (98% вода и два процента други), Мирча Кришан обещаваше да сподели с публиката нещо невероятно важно и интересно. Това важно и интересно нещо той разказваше дълго и усукано, докато накрая се стигаше до фразата: „…а пък то от своя страна прилича много на краставица. Краставицата съдържа 98% вода и два процента други вещества…“ – продължаваше в скороговорка комикът, попаднал на познатата и удобна тема и така събираше аплодисментите на публиката.
В момента политическата обстановка е много удобна за действията на такива комедианти като Мирча Кришан. Всяко обещание, всяко действие, всеки лозунг те свързват с една-единствена цел, която обещават като изключително важен приоритет. Тази цел много често не означава нищо или пък остава неразбрана за повечето хора. Много популярно сега е обещанието за евро-атлантическите ценности. Политиците говорят със сложни фрази, говорят и стигнат ли до евро-атлантическите ценности вече разговорът им става лесен. Там е като краставицата: „…98% вода и т.н.“. Казвам го с най-голямо уважение към нашето участие в ЕС и НАТО. Ние сме за задълбочаване и развитие на отношенията в ЕС. Само че да не забравяме че този съюз започна с благородната цел да направи така, че в Европа никога повече да не започват войни по икономически причини, както в миналото спорът за въглищата между Германия и Франция. Ако погледнете историята на ЕС (всъщност Европейската икономическа общност) до 2000г ще видите, че там става дума за непрекъснати спорове и дори разправии между държавите само и изключително по икономически съображения. Тази позиция е много правилна, защото отношенията между държавите трябва да се градят като спазване на икономическите и културни интереси. Ние приемаме такъв подход в отношенията и го подкрепяме изцяло. Само, че след приемането в ЕС на страните от Източна Европа изведнъж бившите членове на Европейската икономическа общност изоставиха важните икономически спорове и решиха, кой знае защо, да се заемат с уреждане на външно политическите отношения в света. Тука някъде, в това пространство изведнъж се появи понятието „евро-атлантически ценности“. Аз разбирам какво означават европейските ценности, още повече европейските християнски ценности, защото Европа (поне до скоро) беше и си остава християнска цивилизация. С различни деноминации, но това не променя съществената част от цивилизацията на Европа. Изведнъж намесата на т.нар. „евро-атлантически ценности“ обърна разговора и погледите на европейците в друга посока и сякаш постави някакъв жизненоважен ветропоказател в новите отношения, който се движи от неясни ветрове.
Ако трябва да преведем на нормален език понятието „евро-атлантически“ можем да говорим за общуване между европейските страни и която и да е друга държава или общност от държави от другата страна на Атлантика- Бразилия, Аржентина, Куба, САЩ или Канада. Но тук явно не става дума за такива отношения- в подтекста се разбира, че се визират само отношенията на Европа със САЩ. Защо тогава не се определи това понятие като „евро-американски“ отношения? Не е ясно! Още по-неясно става, когато се заговори не само за политически отношения, а за произтичащите от тези отношения ценности. Кои са те и дали имат нещо общо с традиционните европейски ценности (християнска вяра, семейство, национални традиции, културни особености на държавите от Европа) или се има пред вид и нещо друго например, което не се изказва докрай. Не е много ясно кое на кое се противопоставя, защото през Първата световна война воюващите страни до голяма степен споделяха едни и същи европейски ценности. И въпреки това!
И тъй като липсва тази конкретика на понятието отново въпросът се насочва не към това, което се казва , а към това което се крие - кое е точно то, това понятие, тези думи които биха изразили на нормален език за какви човешки ценности става дума. И защо те не могат да бъдат европейски (които вече обяснихме) а трябва да бъдат още някакви други. Само напомням, че преди две хиляди години великият мислител и държавник Конфуций се е изказал много категорично за неправилното използване на думите от което произтичат неясните политическите разговори и хаос в обществото– цитирам го по-долу.
„Когато не си служим правилно с думите, ползването на езика не е сполучливо. Щом езикът не се използва сполучливо, няма да се прояви грижа към въпросите, а приложението на законите и наказанията няма да е на нужната висота. А щом приложението на законите и на наказанията не е на нужната висота, хората не знаят какво да правят със себе си.”
Конфуций, VIв.пр.н.е.„Сборник от литературни откъси”
Именно затова отправям апел към всички, които водят политически разговори за уточняване на понятията. В противен случай попадаме в парадигмата на споменатия в началото комедиант.
Все пак да не забравяме, че въпреки че веселеше цели зали и събираше огромна публика Мирча Кришан беше и си остана обикновен комедиант. Впрочем, той нямаше и други цели. Днешните политици поне на думи имат грандиозни идеи. А всъщност…
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
