/Поглед.инфо/ Лиз Тръс, която тъкмо беше назначена на поста министър-председател на Великобритания, реши да не отлага реформите и хвана бика за рогата без излишни прелюдии. До такава степен, че огромното мнозинство от британския електорат и върхушката бяха поразени. По време на първата си реч в парламента премиерът обяви, че мораториумът върху добива на петрол и газ чрез хидравлично разбиване ще бъде премахнат в най-скоро време.

Думите на Лиз Тръс, чиято дейност се оценява положително от по-малко от една четвърт от британците от първите минути, произведоха ефект на експлодиращ снаряд. Причините за това са много.

Първо, през 2019 г. беше въведена забрана за добив на въглеводороди в сухопътните и офшорните части на британските територии чрез фракинг, докато основните вдъхновители на тази инициатива бяха консерваторите, тоест партията, която постави г-жа Тръс на самия връх на британската политика. Еколози и журналисти, изпълнени с справедлив гняв, мигновено припомниха на новия премиер собствените ѝ думи отпреди три години, когато тя поиска да се забрани технологията за хидравлично разбиване, позовавайки се на нейната вредност за околната среда, както и статистиката, сочеща че десет години практически изследвания в тази насока не успяват да осигурят на кралството ресурси. През 2019 г. торите бяха разтърсени от парламентарната трибуна с научен доклад, който показа, че хидравличното разбиване е основната причина за нарастващия брой земетресения с малък и среден магнитуд. Като илюстративен пример е посочена поредица от трусове със сила 2 по скалата на Рихтер, които са регистрирани в Ланкашър близо до сондажната площадка „Куадрила“. Както се досещате, нищо подобно не е било наблюдавано досега по тези места.

Хитрите опоненти изровиха и яка удар по г-жа Тръс от бившия ѝ заместник, а сега министър на финансите Куази Квартенг. Само преди шест месеца той каза, че фракингът няма да може да спаси страната от енергийна криза, освен това Великобритания просто не разполага с необходимото количество доказани запаси от шистов петрол и газ, за да покрие вътрешните нужди. Според най-оптимистичните прогнози, продължи Квартенг, ще са необходими десетилетия, за да се достигне необходимото ниво на производство, без твърда гаранция, че резултатът изобщо е постижим. Освен това, съвсем правилно добави той, шистовите компании никога няма да продават нефт и газ под пазарна цена и следователно за населението и индустрията такъв добив няма да донесе нищо друго освен замърсяване на техните родни мъгливи полета.

И през есента на 2022 г. консерваторите се преструват, че нищо подобно не е било казано, а Лиз Тръс открито заявява, че ще подкрепи използването на технология за хидравлично разбиване навсякъде във Великобритания. Но и това не е краят. Премиерът, който едва се е установил на Даунинг стрийт, поставя наистина фантастична задача пред държавата и индустриалците - до 2040 г. Великобритания трябва да се превърне от вечен купувач в основен износител на петрол и газ.

Повечето читатели вероятно са чували за споменатата по-горе технология за производство на въглеводороди повече от веднъж. Все пак, в края на краищата, цялата загрижена за околната среда световна общност ден и нощ внушаваше на всички колко опасно и вредно е това. За първи път активистите не излъгаха.

Методът на хидравличното разбиване е известен повече от век. Още в началото на 20-ти век учените установяват, че нефтът и газът се натрупват не само в пясъци, но и в доста плътни шисти, които имат много ниска порьозност.

Технологията за разбиване първоначално е груба и неефективна, с експлозиви, поради което беше отложена за по-добри времена, които идват едва в началото на четиридесетте и петдесетте години. Пионерите в промишленото производство на шистов петрол бяха американците, те разработват алгоритъма, който и до днес се използва от всички профилни компании с леки вариации. Същността му се състои в това, че на мястото на откритото находище се пробива кладенец, в който под налягане се инжектира специален разтвор, който, разширявайки се, разбива скалата по-добре от всеки динамит.

И тук е заровено кучето.

Невъзможно е да се намери точният химически състав на "желето", както на професионален жаргон наричат този разтвор сондажите. Всяка компания има свое собствено и тази тайна се пази като кодовете за изстрелване на ядрени ракети. Известно е обаче, че 90 процента се състои от вода и пясък (т.нар. пропант), останалото са киселини, антикорозионни елементи, фрикционни смеси, лепило и различни добавки за вискозитет на желето. В зоните на добив на газ чрез хидравлично разбиване навсякъде се срещат амониев персулфат, солна киселина и етиленгликол. Всички тези компоненти са изключително токсични и смъртоносни както за хората, така и за природата.

Основната заплаха се крие във факта, че е невъзможно да се контролира нарушаването на формацията и след нейното разкъсване в повечето случаи целият този изключително отровен бульон мигрира към повърхността, навлизайки във водоносните хоризонти и заразявайки плодородния слой на почвата. Много читатели вероятно са гледали тематични филми, тъй като жителите на райони, където се извършва такъв добив, с помощта на кибрит палят вода от чешмата, а техните полета и градини напомнят повече на марсианската пустош. Всичко това са преки последици от фракинга.

Водата, основата на живота на планетата, често е замърсена с бензен, толуен, диметилбензен, етилбензен, арсен и много други опасни вещества в резултат на хидравлично разбиване. Във всеки отделен случай степента на замърсяване е различна, но за разбиране да кажем, че за една операция по хидравлично разбиване се изразходват от 100 до 300 тона химикали.

Освен това е необходимо да се спомене такъв аспект като изтичане на газ.

В процеса на добив загубите на метан достигат осем процента, този газ също мигрира към повърхността, изтичайки по-нататък в атмосферата, което прави фракинга най-мръсната технология по този показател сред всички останали, изпреварвайки по вредност дори въгледобива в открити мини. Еколозите отдавна са доказали, че метанът е петдесет пъти по-вреден за околната среда от обикновените парникови газове.

Всички тези факти не са тайна и дори правителственият глава има достъп до всякакви данни и консултации на специалисти, които могат да обяснят сложни химически и геоложки тънкости на прост език.

Всичко изброено обаче не успя да спре Лиз Тръс и тя повдигна капака на кутията на Пандора с твърда ръка.

Това може да говори само за едно, енергийната криза на островите е толкова дълбока и системна, че премиерът съзнателно се съгласява на стъпки, които на практика могат да гарантират погребването на едва започналата ѝ кариера. От бреговете на Албиона идват в поток новини за възможни спирания на производство, ограничения за работата на кръчмите. По телевизионни предавания като основни награди, съвсем сериозно разиграват плащането на сметките. Въвежда се температурен таван за обществени и жилищни помещения, а всъщност е едва началото на септември и по време на писането на тези редове в Лондон температурата се поддържа на +17 градуса по Целзий.

Ако съберем всички факти на едно място, остава силното впечатление, че първоначално непопулярната Тръс е определена от политическото задкулисие на Великобритания да играе ролята на своеобразно камикадзе. Тя трябва да прокара най-неприятните решения и реформи, поемайки цялата вълна от негативизъм, както и всички последствия от много вероятен провал. Всъщност, според последните данни, в шелфа на Северно море не са открити запаси от природен газ, достатъчни за осъществяването на енергийната революция на Лиз Тръс.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели