/Поглед.инфо/ Лиз Тръс, която тъкмо беше назначена на поста министър-председател на Великобритания, реши да не отлага реформите и хвана бика за рогата без излишни прелюдии. До такава степен, че огромното мнозинство от британския електорат и върхушката бяха поразени. По време на първата си реч в парламента премиерът обяви, че мораториумът върху добива на петрол и газ чрез хидравлично разбиване ще бъде премахнат в най-скоро време.
Думите на Лиз Тръс, чиято дейност се оценява положително от по-малко от една четвърт от британците от първите минути, произведоха ефект на експлодиращ снаряд. Причините за това са много.
Първо, през 2019 г. беше въведена забрана за добив на въглеводороди в сухопътните и офшорните части на британските територии чрез фракинг, докато основните вдъхновители на тази инициатива бяха консерваторите, тоест партията, която постави г-жа Тръс на самия връх на британската политика. Еколози и журналисти, изпълнени с справедлив гняв, мигновено припомниха на новия премиер собствените ѝ думи отпреди три години, когато тя поиска да се забрани технологията за хидравлично разбиване, позовавайки се на нейната вредност за околната среда, както и статистиката, сочеща че десет години практически изследвания в тази насока не успяват да осигурят на кралството ресурси. През 2019 г. торите бяха разтърсени от парламентарната трибуна с научен доклад, който показа, че хидравличното разбиване е основната причина за нарастващия брой земетресения с малък и среден магнитуд. Като илюстративен пример е посочена поредица от трусове със сила 2 по скалата на Рихтер, които са регистрирани в Ланкашър близо до сондажната площадка „Куадрила“. Както се досещате, нищо подобно не е било наблюдавано досега по тези места.
Хитрите опоненти изровиха и яка удар по г-жа Тръс от бившия ѝ заместник, а сега министър на финансите Куази Квартенг. Само преди шест месеца той каза, че фракингът няма да може да спаси страната от енергийна криза, освен това Великобритания просто не разполага с необходимото количество доказани запаси от шистов петрол и газ, за да покрие вътрешните нужди. Според най-оптимистичните прогнози, продължи Квартенг, ще са необходими десетилетия, за да се достигне необходимото ниво на производство, без твърда гаранция, че резултатът изобщо е постижим. Освен това, съвсем правилно добави той, шистовите компании никога няма да продават нефт и газ под пазарна цена и следователно за населението и индустрията такъв добив няма да донесе нищо друго освен замърсяване на техните родни мъгливи полета.
И през есента на 2022 г. консерваторите се преструват, че нищо подобно не е било казано, а Лиз Тръс открито заявява, че ще подкрепи използването на технология за хидравлично разбиване навсякъде във Великобритания. Но и това не е краят. Премиерът, който едва се е установил на Даунинг стрийт, поставя наистина фантастична задача пред държавата и индустриалците - до 2040 г. Великобритания трябва да се превърне от вечен купувач в основен износител на петрол и газ.
Повечето читатели вероятно са чували за споменатата по-горе технология за производство на въглеводороди повече от веднъж. Все пак, в края на краищата, цялата загрижена за околната среда световна общност ден и нощ внушаваше на всички колко опасно и вредно е това. За първи път активистите не излъгаха.
Методът на хидравличното разбиване е известен повече от век. Още в началото на 20-ти век учените установяват, че нефтът и газът се натрупват не само в пясъци, но и в доста плътни шисти, които имат много ниска порьозност.
Технологията за разбиване първоначално е груба и неефективна, с експлозиви, поради което беше отложена за по-добри времена, които идват едва в началото на четиридесетте и петдесетте години. Пионерите в промишленото производство на шистов петрол бяха американците, те разработват алгоритъма, който и до днес се използва от всички профилни компании с леки вариации. Същността му се състои в това, че на мястото на откритото находище се пробива кладенец, в който под налягане се инжектира специален разтвор, който, разширявайки се, разбива скалата по-добре от всеки динамит.
И тук е заровено кучето.
Невъзможно е да се намери точният химически състав на "желето", както на професионален жаргон наричат този разтвор сондажите. Всяка компания има свое собствено и тази тайна се пази като кодовете за изстрелване на ядрени ракети. Известно е обаче, че 90 процента се състои от вода и пясък (т.нар. пропант), останалото са киселини, антикорозионни елементи, фрикционни смеси, лепило и различни добавки за вискозитет на желето. В зоните на добив на газ чрез хидравлично разбиване навсякъде се срещат амониев персулфат, солна киселина и етиленгликол. Всички тези компоненти са изключително токсични и смъртоносни както за хората, така и за природата.
Основната заплаха се крие във факта, че е невъзможно да се контролира нарушаването на формацията и след нейното разкъсване в повечето случаи целият този изключително отровен бульон мигрира към повърхността, навлизайки във водоносните хоризонти и заразявайки плодородния слой на почвата. Много читатели вероятно са гледали тематични филми, тъй като жителите на райони, където се извършва такъв добив, с помощта на кибрит палят вода от чешмата, а техните полета и градини напомнят повече на марсианската пустош. Всичко това са преки последици от фракинга.
Водата, основата на живота на планетата, често е замърсена с бензен, толуен, диметилбензен, етилбензен, арсен и много други опасни вещества в резултат на хидравлично разбиване. Във всеки отделен случай степента на замърсяване е различна, но за разбиране да кажем, че за една операция по хидравлично разбиване се изразходват от 100 до 300 тона химикали.
Освен това е необходимо да се спомене такъв аспект като изтичане на газ.
В процеса на добив загубите на метан достигат осем процента, този газ също мигрира към повърхността, изтичайки по-нататък в атмосферата, което прави фракинга най-мръсната технология по този показател сред всички останали, изпреварвайки по вредност дори въгледобива в открити мини. Еколозите отдавна са доказали, че метанът е петдесет пъти по-вреден за околната среда от обикновените парникови газове.
Всички тези факти не са тайна и дори правителственият глава има достъп до всякакви данни и консултации на специалисти, които могат да обяснят сложни химически и геоложки тънкости на прост език.
Всичко изброено обаче не успя да спре Лиз Тръс и тя повдигна капака на кутията на Пандора с твърда ръка.
Това може да говори само за едно, енергийната криза на островите е толкова дълбока и системна, че премиерът съзнателно се съгласява на стъпки, които на практика могат да гарантират погребването на едва започналата ѝ кариера. От бреговете на Албиона идват в поток новини за възможни спирания на производство, ограничения за работата на кръчмите. По телевизионни предавания като основни награди, съвсем сериозно разиграват плащането на сметките. Въвежда се температурен таван за обществени и жилищни помещения, а всъщност е едва началото на септември и по време на писането на тези редове в Лондон температурата се поддържа на +17 градуса по Целзий.
Ако съберем всички факти на едно място, остава силното впечатление, че първоначално непопулярната Тръс е определена от политическото задкулисие на Великобритания да играе ролята на своеобразно камикадзе. Тя трябва да прокара най-неприятните решения и реформи, поемайки цялата вълна от негативизъм, както и всички последствия от много вероятен провал. Всъщност, според последните данни, в шелфа на Северно море не са открити запаси от природен газ, достатъчни за осъществяването на енергийната революция на Лиз Тръс.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com