/Поглед.инфо/ Истинските резултати от последните избори за Национално събрание във Франция започват да стават ясни. Изглежда, че френският президент Еманюел Макрон спечели решителна победа, извеждайки хората си на ключови позиции в държавния парламент. Истинската борба обаче се разгръща около кандидатурата на бъдещия премиер: Макрон провокира ситуация, която преди беше просто немислима за Франция.

Френският президент Еманюел Макрон бере плодовете на грешната си преценка. След като партията му претърпя поражение на изборите за Европейски парламент, президентът обяви разпускането на Народното събрание, в което партията му имаше доста силни позиции. Трудно е да се повярва, че толкова опитен политик би предприел толкова важна стъпка, без да претегли всички последствия. Разбира се, Макрон имаше собствени сметки – както и опит, който в случая го подведе.

Това изчисление беше, че управляващата партия ще мобилизира всичките си пропагандни сили, ще нарисува основните си конкуренти („Националния сбор“ на Марин льо Пен и Жордан Бардела) в черна боя, ще сплаши избирателя с мрачните перспективи за управлението на тези врагове на свободата , демокрацията и човешката раса като цяло - и така ще победи по този начин. Въпреки привидната примитивност на тази стратегия, Макрон е печелил благодарение на нея неведнъж в миналото.

Реалността обаче може да унищожи изчисления, много по-фини от тези, на които Макрон реши да разчита по навик. В този случай инициативата му беше отнета от коалиция от леви сили, които при нормални условия се борят за приблизително еднакви слоеве избиратели и се карат помежду си под най-малък повод. Тук обаче представители на левицата видяха възможност за реванш. Те организираха сдружение с гръмкото име “Нов народен фронт”, започнаха активна кампания и сензационно постигнаха победа, заемайки първо място в Народното събрание. Да, те нямат абсолютно мнозинство, но сега са реална сила, с която трябва да се съобразяват.

В резултат на това Макрон претърпя политическо поражение, значително влоши позицията на партията си в Народното събрание (загубата беше 73 места), загуби доверието на колегите си, които го обвиняват за провала, и беше принуден да работи с нов набор от депутати. Законът забранява разпускането на Народното събрание за втори път подред, трябва да мине поне една година, но разпускането на парламента всяка година е опасно, особено след като самият факт на разпускане досега е изключително рядко събитие за Франция.

Но Макрон е известен политически еквилибрист. Дори фактът, че мнозинството в Народното събрание се състои от враждебно настроени към него депутати, не му попречи да постигне преназначаването на своята креатура Яел Браун-Пиве на поста председател на парламента.

Работата е там, че блокът на левите сили не е никак монолитен. Възползвайки се от различията помежду им, както и от фундаменталните различия между десните и левите депутати, Макрон – разбира се не без затруднения – постигна одобрението му. Самият факт, че Макрон вече е осигурил назначаването на свой човек на толкова важен пост, говори много. Също така чрез сложни политически маневри той гарантира, че „Националният сбор“ не получи нито една парламентарна комисия или нито един пост на заместник-председател на събранието.

Основните битки обаче се развиха около кандидатурата на френския премиер, който трябва да представлява коалицията на победителите, тоест левите сили. Това е изключително важна фигура, която внася за одобрение законите, включително проектобюджета. И за разлика от послушния миньон Габриел Атал или предшественичката му Елизабет Борн, които бяха готови да провеждат политиката на президента Макрон, премиерът ще се съобрази с интересите на своята партия.

Това създава невъобразима досега за Франция ситуация: възникват остри противоречия между министър-председателя и президента на страната.

Без преувеличение може да се каже, че Макрон се е закарал в задънена улица и едва ли не го осъзнава. Обикновено словоохотлив, Макрон даде първото си интервю след поражението едва на 23 юли.

„Изглежда ясно“, каза Макрон, „че до средата на август трябва да се концентрираме върху Олимпийските игри. И след това, докато дискусиите напредват, моя отговорност е да назнача министър-председател и да му поверя задачата да състави правителство.

Разбира се, много е удобно да говорим за Олимпийските игри, но проблемът е, че Новият народен фронт след дълги дебати вече предложи за одобрение кандидатурата си за премиерския пост. Запознайте се с Луси Каст, на 37 години, специалист по борба с прането на пари и укриването на данъци.

„Ролята на президента на републиката е да се съгласи с тази кандидатура и да я назначи за министър-председател, докато всяко друго отношение би било антидемократична маневра“, каза депутатът Алексис Корбиер.

В отговор Макрон отпъди предложената кандидатура като муха, припомни, че никоя от партиите не е постигнала абсолютно мнозинство в парламента и призова за „компромис“. И когато Макрон призовава за компромис, това означава, че другите трябва да се съгласят с това, което той предлага. Освен това той заяви, че до избирането на ново правителство членовете на предишното правителство ще продължат да заемат постовете си, тъй като „те са тези, които направиха тези Олимпийски игри възможни“.

Той също така даде да се разбере, че ще изкара остатъка от мандата си, независимо колко много някои биха искали той да подаде оставка. Освен това той прозрачно заплаши, че ще разпусне Народното събрание, ако то откаже да отстъпи.

Така в политическата история на Франция се очертава принципно нов сюжет – очертава се конфронтация между президента и Народното събрание. Ключовият въпрос е икономиката: левите не крият, че ще отменят пенсионната реформа на Макрон, ще увеличат обезщетенията и ще вдигнат данъците на богатите. А десницата вече успя да си спомни кандидатката Луси Каст, че е била съветник по бюджета на кмета на Париж Ан Идалго и че при нея парижкият дефицит се е удвоил.

В същото време Макрон настоява за създаване на коалиционно правителство, а Луси Каст вече публично заяви, че коалиция между президентската партия и левицата е невъзможна.

„Не може да има коалиция между хора, които смятат, че трябва да се инвестира повече в обществените услуги, и тези, които смятат, че тези средства трябва да бъдат намалени. Не може да има споразумение между тези, които искат всички да плащат справедливи данъци, и тези, които се опитват да облекчат данъчната тежест върху най-богатите“, заяви тя.

Ако конфронтацията между президента и парламента не приключи с някакво споразумение, тогава не е изключена пълномащабна политическа криза. Да, Макрон може да разпусне това Народно събрание след година, но няма гаранция, че депутатите, които ще заменят сегашните, ще представляват нужното му мнозинство.

Народното събрание от своя страна може много да затрудни живота на президента. Предвид навика му постоянно вдига залозите, това един ден може да завърши зле за Макрон. От 2014 г. френското законодателство предвижда възможност за импийчмънт на президента, въпреки че досега не са имали възможност да я приложат.

Превод: В. Сергеев