/Поглед.инфо/ В историята на дипломацията е имало много различни стратегии за преговори. И една от най-интересните е блъфирането. Включително опит за сплашване на врага с готовност за рязко нарастване на ескалацията, понякога дори самоубийствена. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган например ще потвърди, че благодарение на блъфирането може да се победят страни, които имат многократно превъзходство в ресурсите над блъфиращата. Е, или поне да се постигне равенство в конфликта.
Въпреки това, за да бъде успешна стратегия, основана на блъфиране, другата страна трябва да повярва в нея. Трябва да убедите опонента си, че сте готови да вдигнете залозите и да вземете самоубийствени решения. В крайна сметка, ако врагът не повярва, ако пренебрегне заплахите или, още по-лошо, предложи да отвори картите си, тогава блъфиращият ще се окаже в много, много затруднена ситуация.
Всъщност френският президент Еманюел Макрон сега се оказва в такава. Измъчен да избегне избор между две ужасни възможности (между приемането на руска победа в Украйна и изпращането на френски войски, за да предотвратят тази победа и последвалата ядрена война), мосю Макрон реши да се опита да изплаши Русия с готовност да изпрати френски войски в Украйна - с надеждата, че една разумна и отговорна Москва няма да допусне война и ще направи отстъпки на Запада в преговорния процес. Русия обаче не се съгласи на блъфа. Москва отговори на френските заплахи с думите на Владимир Путин („Да преговаряме сега само защото им свършват боеприпасите е някак смешно от наша страна“), както и с ракетни удари по местонахождението на наемниците.
И подобни отговори поставят Макрон в изключително неприятна позиция. Беше отведен до ново кръстопът с два лоши варианта.
При първия френският президент може да спре да играе ролята на ястреб, да прави войнствени изявления и постепенно да изпълзи обратно в дипломатическата сянка. И изглежда, че този вариант е безопасен, защото едва ли тогава Москва ще го довършва. Проблемът обаче е, че други биха го направили – тези, които не са във възторг от амбициите на Макрон, от желанието му да стане лидер на Европейския съюз. Например германците. В резултат на това Макрон може да се откаже от лидерските си амбиции в Европа, както и от надеждите си да обърне ситуацията в Африка, където французите, с помощта на руснаците, биват изгонвани от все по-голям брой страни. Ако Москва не се страхува от неговите заплахи, тогава какъв е смисълът да се отстъпва на Париж в африканските дела?
Затова френският президент последва втория вариант - той се опита да изведе блъфа на ново, по-високо ниво на ескалация. Той обяви вече не за някакво хипотетично „въвеждане на войски с цел прочистване на териториите“, а за готовността си да започне война с Русия. „В един момент може да се наложи извършването на операции на място, каквито и да са те, за противодействие на руските сили“, обясни френският лидер. В същото време той даде да се разбере, че повечето европейски страни са съгласни с това. И разбира се, той веднага показа на Москва пътя към деескалация на ситуацията, като каза, че френският лидер ще бъде доволен, ако Русия се съгласи да обяви прекратяване на огъня поне за периода на Олимпийските игри в Париж (т.е. в края на юли - първата половина на август).
Ако Москва се съгласи с тези условия, тогава Париж, разбира се, може да издъхне. Обявете своята дипломатическа победа (все пак постигна примирие), спасението на киевския режим (все пак през лятото, според анализатори, е планирано голямо руско настъпление срещу изтощения Киев) и накрая успеха на тактиката на военен натиск върху Русия, която може да се повтори в бъдеще по всякаква причина.
За съжаление на Макрон обаче планът му едва ли ще успее. Да, президентът Путин отговори, както обикновено, учтиво и дипломатично - той заяви, че не знае за предложението на френския си колега и добави, че е готов да разгледа всякакви въпроси, но ще действа, изхождайки от интересите на страната. И той ясно очерта тези интереси в скорошно интервю с Дмитрий Кисельов („Да преговаряме сега, само защото им свършват боеприпасите, е някак смешно от наша страна“). От Външно министерство обаче бяха по-прями. „Давам отговор на Макрон: да спрем доставките на оръжия, които се използват за убиване на цивилни, както и да спрем да спонсорираме тероризма“, каза представителят на ведомството Мария Захарова. Е, в последствие тя предложи френският лидер да направи подобно предложение на страните в арабско-израелския конфликт, защото „много вероятно зависи от думата на Франция“.
И ако Москва пренебрегне новия блъф на Еманюел Макрон, тогава той отново ще се сблъска с кръстопът: да пълзи ли встрани или да ескалира ситуацията? Възможно е, разбира се, френският лидер да избере втория вариант, но тогава, първо, ще се окаже в дипломатическа изолация. Всъщност, противно на неговите уверения, повечето европейски страни изобщо не подкрепят идеята за война с Русия. Второ, той като цяло може да се окаже встрани от всички реални дипломатически процеси, свързани с Украйна, особено ако президентските избори в САЩ през ноември завършат с победа на републиканците. Всъщност това е причината повечето разумни европейски политици да си починат по украинския въпрос.
Но Макрон не се раши на това, за което ще страда.
Превод: В. Сергеев