/Поглед.инфо/ Президентът на Полша ще остане Анджей Дуда: резултатите от изборите все още не са обявени, но екзитполовете му дават победа с минимална преднина пред конкурента. Това означава, че съмишленик на „историческите войни“ с Русия и един от основните критици на Кремъл - национално-консервативната партия „Право и справедливост“ запазва монопола си върху властта. Парадоксално е, но това е в наша полза.

Победата на Анджей Дуда е един вид изненада: преди два-три месеца проучванията на общественото мнение му обещаха поражение на балотажа от някой от основните му съперници, но той успя да бъде преизбран за президент за втори петгодишен мандат, макар и с фотофиниш.

Преди два-три месеца, ако някой внезапно е забравил, имаше пандемия и имаше карантина. Оттогава недоволните от полските власти успяха да се разсеят малко, а пенсионерите излязоха от изгнание и се осмелиха да отидат до избирателните секции, към което властите ги призоваха по всякакъв начин. Следователно Дуда спечели, а ако единствено пенсионерите имаха право да гласуват в Полша, той щеше да спечели от първи тур.

Любовта на полските старци към управляващата партия „Право и справедливост“ (ПиС) отдавна е особеност в полската политика. Навремето умерено либералната „Гражданска платформа“ (основната опозиционна сила в републиката) дори използва призива „Скрийте паспорта на баба“, насочен до по-младите избиратели на изборите.

Освен това президентът Дуда е подкрепян от ревностните католици, евроскептици и „трапезните патриоти“, особено силно в онези воеводства, които са били част от Руската империя, с изключение на столицата Варшава. Това е свързано с русофобията на ПиС, което най-вероятно е вярно, но в името на справедливостта си струва да признаем, че управлението на тази партия е придружено от впечатляващи икономически успехи, заради които поляците са готови да толерират властта на „срамните мракобеси“, както либералните млади поляци наричат Дуда и компания.

Между другото, тези млади хора се отнасят към Русия и руснаците много по-положително от по-старото поколение, но и следващите години политиката на страната ще се определя от поколението на Дуда и от Дуда лично, така че преизбирането му обикновено се тълкува като лоша новина за Москва. Да, Полша е парламентарна република, но президентът там е много по-влиятелна фигура, отколкото, например, в Германия: той представлява страната на външната арена и има право както на законодателна инициатива, така и на вето.

Дуда активно използва всичко това, включително и за да дразни Москва. Да споменаваме ли, например, „войните за историческата памет“, в които полският президент действа като най-активният нарушител?

Но въпреки че ние по начало не можем да харесаме фалшифицирането на историята на Великата Отечествена война и разрушаването на паметниците на войниците на Червената армия, трябва да погледнем преизбирането на протежето на ПиС от друга страна, след което се оказва, че това не е толкова лоша новина за нас. На първо място, защото е недвусмислено и безусловно лошо и за други регионални играчи: Берлин, Брюксел и Киев.

Ако говорим само за външната политика, след първия тур на изборите полското правителство експлоатира не толкова антируската, колкото антигерманската тема. Трябва да се разбере, че "войните за историческата памет" на ПиС са насочени и срещу Германия, от която поляците изискват "чувство за вечна вина" и репарации за окупацията. Този път дори се стигна до дипломатически скандал, след като Полша обвини германската преса, че се опитва да повлияе на изборите - с други думи, да работи срещу Дуда, когото пресата наистина не издържа.

Тук не става дума единствено за тънкостите на германско-полските отношения, но и за това, че Германия остава водеща сила на Европейския съюз, а Полша, заедно с Унгария, е нейният „болен човек“. Тоест страна, която се фокусира повече върху Вашингтон, отколкото върху Брюксел. Освен това, дори по-лошо, се съпротивлява на ценностите, приети в столицата на ЕС. С други думи, ПиС претендира, че е лидер в алтернативен европейски проект - консервативен, без гей бракове и паразити-европейски служители.

Линията на разлома с по-нататъшния крах на Европейския съюз трябва да премине през Полша - за това има много причини. Това, разбира се, е въпрос на бъдещето, но дори и в настоящето, се опитват да вкарат ПиС под някакъв вид международна изолация, като ги определят за шовинисти и мракобесници.

По този начин победата на Дуда е поражение за европейските функционери и лично за Ангела Меркел, която не можа да „продаде“ на поляците алтернативна визия за Европа, въпреки че се опита да го направи. Президентът на Полша ще остане непоносим, неудобен, органично чужд човек за тях. Достатъчно е да си припомним, че Варшава стана единствената столица на ЕС, която гласува против назначаването на поляка Доналд Туск за президент на Европейския съвет, тъй като преди това той оглавяваше „Гражданска платформа“ и се смята за личен враг на „сивия кардинал“ на ПиС Ярослав Качински.

Няма да се зарадват от тази победа и в в Киев. Дори при президента Порошенко поляците официално предупредиха Украйна, че „тя няма да влезе в Европа с Бандера“ - хората, събрани в ПиС, в този смисъл са принципни и изключително чувствителни към украинския национализъм. Самият президент Зеленски не би имал нищо против „да влезе в Европа без Бандера“, но не може - такава е инерцията на целия украински държавен проект, което ясно се прояви през последната година. Всъщност страната е държана като заложница от националните радикали, диктувайки волята си пред властите и заплашващи в противен случай с въоръжен бунт.

Скоро след избирането си Зеленски все пак се опита да подобри отношенията си с Полша и Дуда дори отиде да се срещне с него, предлагайки му по сложните исторически въпроси просто “да дружат” срещу Москва. Бившият комик повярва и това сега му се отплаща с рязък спад в рейтинга, защото националистите не ги устройва такова съгласие, а рускоезичните избиратели, които са много по-близки до съветския възглед на украинската история, също се отдръпнаха.

Консервативната власт във Варшава е противник по природа на националистическата власт в Киев и пречка за по-нататъшната ѝ интеграция в западна посока. И въпреки че Зеленски в никакъв случай не е националист, той не може да се противопостави на националистите и е принуден да ги следва.

Взето заедно, всичко това не позволява на президента Дуда да бъде възприет в явно негативна светлина. Да, той е наш враг, но този враг носи разкол и раздори в лагера на Европейския съюз, подкопавайки неговата политическа основа. За Русия винаги е било по-удобно да прокарва интересите си през националните правителства на различните членове на ЕС, отколкото през бюрокрацията на Европейския съюз с неговите „общи стандарти“, „цивилизационна солидарност“ и „практика на санкционно сдържане“. Ето защо е обичайно сред руските „лидери на общественото мнение“ да е прието да се подкрепят всякакви евроскептици като Марин Льо Пен. Дуда, макар и да не ни е приятел, то е също евроскептик.

Ако съперникът на Дуда, кметът на Варшава Рафал Часковски, беше избран за президент на Полша, поляците по отношение на външната политика към Киев, Берлин и Брюксел щяха да се стоплят рязко и Европейският съюз щеше да се отърве от значителна част от вътрешните си противоречия. За полските либерали въпросите за историческите обиди са много по-малко значими, което означава, че на Бандера всъщност ще му бъде дадена зелена светлина: Варшава ще стане лобист за интеграцията на Украйна в ЕС под прикритието, че “трябва да се мисли за бъдещето, а не за миналото”.

Но същият отказ от обидите отпреди 80 години няма да повлияе по никакъв начин на отношенията с Русия, просто противоречията щяха да са от различен вид. Ако Дуда и компания са русофоби „по природа“, идеологически, то политици като Часковски са политически русофоби. Те биха продължили да „издигат санитарна стена“ и „да градят антитоталитарен фронт“ срещу Москва, но не поради разногласията по отношение на Сталин, а заради всички останали разногласия, включително заради Крим.

Много по-добре е, когато не модерните, „приятни във всяко отношение” политици са отговорни за антируската програма, а ПиС със своята изключително съмнителна репутация от гледна точка на европейските либерали и полит-мениджъри в Брюксел. Църковно-селският национализъм на членовете на партията на Пан Дуда е идеална причина русофобията да изглежда остаряло и срамно явление, което, между другото, е.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели