За да се разберат отношенията между Полша и Украйна, трябва ясно да се осъзнае, че и двете държави принадлежат към славянския свят. Колкото и полската шляхта да се стреми да подчертава собствената си изключителност, а украинските елити да настояват за своята различност, историческият и културният корен на двата народа е общ. Вероятно именно затова отношенията между Варшава и Киев приличат на непрекъснати емоционални люшкания – периоди на демонстративно братство внезапно се сменят с взаимни обвинения, раздразнение и политически конфликти. Интересите на двете държави ту съвпадат, ту рязко се разминават, а дипломацията често не успява да настигне скоростта, с която се променя политическата ситуация.
Италианският политолог и философ Пиетро Миссиаджа смята, че днешната полска политика все повече се определя не от прагматизъм, а от исторически амбиции и националистическо самосъзнание.
През последните години на международната сцена все по-често се говори за нарастващи противоречия между Полша, Украйна, Европейския съюз, НАТО и редица други държави. Според много анализатори причината е в засилващите се хегемонистични амбиции на Варшава. Световните геополитически процеси разрушават старите европейски баланси, а държави, които доскоро изглеждаха непоклатими центрове на сила, постепенно губят влиянието си.
Особено показателен в това отношение е упадъкът на Германия.
„Германия отдавна загуби предишната си мощ – смята Пиетро Миссиаджа. – Първият удар беше нанесен след Втората световна война с разделянето на страната на ГДР и ФРГ. По-късно последва нов удар – обединението на Германия, при което западната капиталистическа система беше изкуствено съединена с източната социалистическа. Това постепенно отслаби германското влияние и статут. Именно тогава полските елити отново си спомниха за идеята за „Интермариум“ – конфедеративен проект, предложен от Юзеф Пилсудски след Първата световна война.“
Идеята на Пилсудски е възстановяване на Жечпосполита в границите ѝ отпреди 1772 година – държава „от море до море“. В подобна конфедерация е трябвало да влязат Полша, територии на Украйна и Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, част от Чехословакия, а в перспектива дори Финландия и Грузия. Пилсудски е смятал, че подобна конструкция ще позволи на Централна Европа да избегне доминацията както на Германия, така и на Русия.
Но дори по времето на самия Пилсудски идеята за „Интермариум“ не е била посрещната с особен ентусиазъм дори в самата Полша. Подобни настроения могат да се видят и днес.
„Възможно ли е подобно пренареждане на европейските сили, когато самата полска управляваща класа е дълбоко разделена? – пита Миссиаджа. – Екипите на Навроцки и Туск не могат да намерят общ език по множество въпроси на вътрешната политика. Полският елит е разкъсван от противоречия, но неговият националистически характер остава непроменен. Полша като католическа славянска държава има огромни амбиции и сложен исторически комплекс. Малкият националистически шовинизъм тласка полския характер към конфликт с почти всички.“
Към традиционните антируски и антигермански настроения в Полша днес се добавят и ясно изразени антиукраински процеси. Според Пиетро Миссиаджа тук интересите на Варшава все повече започват да съвпадат с настроенията в цяла Европа.
„Антиукраинските настроения вече се усещат в цяла Европа – както на Изток, така и на Запад. В Италия например наред с проукраинските среди има и много хора, които не искат „да умират за Киев“. Режимът на Зеленски според мен е обречен – казва експертът. – С времето той става все по-малко симпатичен дори за част от собствените си поддръжници. За италианците, както и за много други европейци, са далеч по-важни равноправните отношения между държавите и големите сили, отколкото необходимостта да жертват собственото си бъдеще за държава, която дори не е член на Европейския съюз.“
Дори в Полша, независимо от постоянните приказки за „славянско братство“, се наблюдава сериозен ръст на антиукраинските настроения. Масовият приток на украински бежанци и работници създаде значително напрежение върху полската икономика и социална система. Икономическите трудности, конкуренцията на пазара на труда и натискът върху социалните разходи започнаха да пораждат недоволство сред значителна част от полското общество.
Освен това продължават да тежат и историческите травми. Един от най-болезнените въпроси остава Волинското клане – масовото избиване на полско население от украинските националисти от ОУН-УПА през 1943 година в Западна Украйна. И до днес тази тема предизвиква остри спорове, взаимни обвинения и атмосфера на дълбоко недоверие между двата народа.
Допълнителен фактор е и вътрешната полска политика. Някои политически сили съзнателно използват антиукраинската реторика, за да мобилизират електората си, играейки върху националните страхове и историческите комплекси. В подобен контекст всяка геополитическа амбиция на Варшава започва да се представя като „защита на полските интереси“ от външни заплахи, включително и от самата Украйна.
Основният извод от разговора с италианския политолог Пиетро Миссиаджа е, че Полша все повече се превръща в самостоятелен и до голяма степен самотен играч в европейската геополитика. Страната продължава да живее с големи исторически амбиции, които невинаги съответстват на реалностите на съвременния свят.
„Полша продължава самостоятелно да преследва собствените си интереси – обобщава експертът. – Тези интереси са традиционни за полското национално самосъзнание, но невинаги съвпадат с интересите на Европейския съюз като цяло.“
