На читателите на Поглед.инфо, в. „Нова Зора“ и други острови на свободното слово е известна личността на Жак Бо – полковник от Швейцарската федерална разузнавателна служба, дълги години работил за НАТО в различни точки по света, вкл. в Украйна. В поредица статии и ТВ интервюта той разголи ролята на НАТО за зловещия преврат в Киев през 2014г., отнел живота на хиляди мирни граждани – между които и етнически българи; разкри действителните причини за Специалната военна операция срещу бандеровската хунта и справедливата кауза на Руската федерация да защити своите сънародници. Последствията за Жак Бо са, че Брюксел го превърна в „извънзаконник“, от декември 2025 г. банковите му сметки са блокирани, забранено му е да пътува в Шенгенското пространство, а всеки, който му праща пари или продукти, е считан за престъпник. Същата участ имат и други разследващи журналисти в ЕС.
Автор на този текст е Томас Карат (Thomas Karat) – поведенчески анализатор, дълги години работил за мултинационални технологични компании. Има магистърска степен по науки и комуникации от Манчестърския университет. Интересите му са насочени към психологията на езика в контекста на властовите динамики, а в магистърската си работа разглежда езиковите признаци за измама при бизнес преговори с висок залог. Водещ на подкаста Salt Cube Analytics (Солен куб), в който представя мнения по злободневни въпроси на авторитетни фигури от дипломатическите, академичните и разузнавателните среди.
--------------
В края на декември 2025 г. жена от Швейцария прави поръчка чрез мобилния си смартфон за доставка на хранителни продукти. Адресатът е в Брюксел, в жилище, което многократно е посещавала, но чийто обитател не може да напуска Белгия. За да плати поръчката жената въвежда данните на швейцарската си дебитна карта. Плащането е отхвърлено. Опитва отново. Отново е отхвърлено.
Получател на хранителните продукти трябва да бъде Жак Бо – 70-годишният пенсиониран полковник от швейцарската армия, офицер от Федералната разузнавателна служба, който бе работил за НАТО. На 15 декември 2025 г. – дни преди блокираната доставка, Съветът на Европейския съюз го включва в списък. На езика на Официалния вестник на Евросъюза той е лице „отговорно за, изпълняващо, или подкрепящо действия или политики, приписвани на правителството на Руската федерация“. Банковите сметки на Жак Бо са замразени във всичките 27 държави-членки. Забранено му е да пътува в Шенгенското пространство. Всеки гражданин на ЕС, който му праща пари за наем, лекарства, дори за сандвич, автоматично се счита за извършител на престъпление. Европейската платежна мрежа автоматично отхвърля плащания, след справка в списъка на Съвета на ЕС къде е адресът на доставката. Затова приятели в Брюксел започват да му оставят храна до вратата.
Срещу Бо няма повдигнато обвинение. Никога не е бил призоваван пред съд. Всичко, което е сторил, са книги, издадени в Париж и интервюта в подкасти на американски журналисти за войната в Украйна. Но твърденията му се различават от официалната версия на Съвета. Наред с други неща той сочи, че стремежът на украинската власт към членство в НАТО е причина за Специалната военна операция през 2022 г. – аргумент, който извежда с посочване на източника – интервю, дадено през 2019 г. от Олексий Арестович, тогавашен старши съветник на украинския президент Володимир Зеленски. Заради тези публикации Жак Бо е превърнат в „извънзаконник“ – термин, с който някога в средновековна Европа дамгосвали човек, поставен извън защитата на закона, но оставен на милостта на съседите, които все още можели физически да му оставят храна до вратата.
„Законът“, наложил тази санкция, е изпълнителният инструмент на военна програма, за която повечето европейци и американци никога не са чували. От 2020 г. Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) ръководи програмата от своя център в Норфолк, Вирджиния, наречен „Innovation Hub“. Програмата се нарича „Когнитивна война“. В учредителния документ, написан от пенсионирания френски подполковник Франсоа дю Клузел (François du Cluzel) и публикуван през януари 2021 г., се описва целта с израз, заимстван от лексиката на борбата срещу подривна дейност, именно: „…вградена пета колона, в която всеки, без да подозира, действа според плановете на един от нашите противници.“
Докладът дефинира човешкия ум като шеста сфера на военните операции – след сушата, морето, въздуха, киберпространството и космоса. „Необходимо е развитие на възможността за нанасяне вреда на когнитивните способности на противниците. Полето на действие е глобално и има за цел да поеме контрол над човека – както цивилен, така и военен“, се посочва в доклада.
На панел, организиран от НАТО през октомври 2021 г. в Канада, на Дю Клузел беше зададен пряк въпрос дали когнитивната сфера се простира и върху собственото население на държавите-членки на НАТО. Отговорът му, записан в протоколите на Innovation Hub, започва с думата „население“. „Когнитивната сфера отива далеч отвъд нашите военнослужещи и НАТО ще трябва да защити нашето население“, каза той.
В рецензиран анализ на програмните документи на НАТО за 2023 г. се цитира оценката на алианса, че „вълната на антиестаблишментския популизъм е възможен индикатор за успешни когнитивни операции на противника“. В този контекст вътрешно-политическото недоволство е изведено като доказателство за чуждестранна манипулация.
През декември 2025 г. главният научен съветник на НАТО д-р Брайън Уелс (Bryan Wells) публикува най-авторитетната публична доктринална декларация, изготвена в рамките на програмата. Когнитивната война, пише той, се води „под прага на въоръжения конфликт“ и е насочена към „образованието, медиите, технологичните платформи и общественото доверие в институциите“. Документът описва когнитивните атаки като предназначени да „активират подсъзнателните процеси в мозъците, затруднявайки съзнанието ни да възприема наличието на когнитивна заплаха“.
Доктрината е възприета в оперативната практика. Техниките са внедрени, финансиращите са назовани, а поне една армия на държава-членка на НАТО е потвърдила пред собствения си парламент, че провежда операции срещу собственото си гражданско население.
През май 2024 г., в навечерието на изборите за Европейски парламент, Google Jigsaw (технологичен инкубатор, създаден от Google за „проучване на глобалните предизвикателства и прилагането на технологични решения за борба с екстремизма, онлайн цензурата и кибератаките“ до защитата на достъпа до информация, бел.пр.) провежда кампания с кратки анимирани реклами в YouTube и TikTok в Белгия, Франция, Германия, Италия и Полша. Техниката се нарича pre-bunking („предварително настаняване“). Разработена е в Лабораторията за социално вземане на решения в Кеймбридж от професор Сандер ван дер Линден (Sander van der Linden) и неговия колега Джон Рузенбеек (Jon Roozenbeek) в рамките на изследователска програма, финансирана от Google, DARPA, Фондацията „Бил Гейтс“, правителството на Обединеното кралство, Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и WhatsApp. Техниката бе публикувана от Центъра за стратегически комуникации на НАТО в Рига. Нейният изобретател открито я описва като „психологическа ваксина“ – непрекъснато повтарящите се ситуации трябва да накарат зрителя да изпитва рефлексивно подозрение към определени реторични модели („елит“, „корпоративни медии“, „естаблишмент“) преди всякаква съзнателна оценка на основния аргумент. Техниката е насочена към стила на несъгласието така, че истинските твърдения да предизвикват рефлекс на отхвърляне, идентичен с този към лъжливите.
Екипът за поведенчески прозрения към правителството на Обединеното кралство – наричан Nudge Unit, работи в рамките на MINDSPACE (обхвата на съзнанието, бел. пр.): девет лоста, включващи афект, подготвяне, подразбиращи се настройки, социални норми. По време на COVID’а, както потвърждават рецензираните изследвания, тези инструменти са използвани за това, което самите изследователи наричат „подтици на страха“, рамкиране на най-лошия възможен сценарий и морализаторски послания, калибрирани да преодолеят обсъждането. Същата единица, същата рамка, остава на разположение на британското правителство за следващата криза.
През март 2020 г. британската армия активира 77-а си бригада – военна единица за информационни операции, създадена първоначално през 2015 г. за борба с талибаните и Ал Кайда на британска територия в рамките на операция „RESCRIPT“. Бригадата състави досиета на британски граждани, публикуващи постове за COVID, включително тогавашния лидер на опозицията Киър Стармър, действащите консервативни депутати Дейвид Дейвис и Крис Грийн, както и журналиста Питър Хитчънс. Говорител на бригадата заяви пред парламента: „Въпросът е за вътрешното обществено мнение, а не за националната сигурност. Наблюдаваните публикации не съдържаха невярна или координирана информация. Просто, за налагане на страх и вътрешно недоволство.“
Министърът на отбраната Бен Уолъс призна операцията в Камарата на общините през януари 2023 г. Никой не беше подведен под отговорност. Бригадата все още функционира.
Подобен е Канадският прецедент. През април 2020 г. Канадското обединено оперативно командване (CJOC) стартира информационна операция, насочена към „формиране и използване на информационния поток към канадската общественост, за да предотврати гражданско неподчинение“ по време на карантинните ограничения, наложени заради пандемията. Началникът на щаба на CJOC – контраадмирал Брайън Сантарпиа, написа, че пандемията представлява „възможност за учене за всички нас и шанс да започнем да включваме информационни операции в нашата CAF-DND стратегия“ (Канадските въоръжени сили (CAF) и Департамента за национална отбрана (DND), бел. пр.). Федералният кабинет не бе одобрил операцията. Някои елементи обаче продължиха да се прилагат шест месеца, след като началник щаба на отбраната нареди да бъдат преустановени. Отделен проект за събиране на разузнавателна информация издирва данни от социалните медии за организаторите на Black Lives Matter в Онтарио. Никой не беше наказан.
Военните сили на НАТО провеждат когнитивни операции срещу собственото си гражданско население, срещу действащи членове на собственине си парламенти, срещу журналисти; ала последствията за институцията, която го прави, са нулеви. Това сега се приема за нормално.
Когато когнитивните техники не успяват да постигнат подчинение, когато някой продължава да говори, да публикува, да привлича аудитория – задейства се втори инструмент. На 8 октомври 2024 г. Съветът на Европейския съюз прие Решение (CFSP) 2024/2643 – рамка за санкции срещу т.нар. хибридни заплахи от страна на Русия. Формулировката на рамката е необичайна. Тя упълномощава Съвета да определя замразяване на активи и забрана за пътуване на всяко лице, „отговорно за, изпълняващо, или подкрепящо действия“, приписвани на руското правителство, които „подкопават или заплашват демокрацията, върховенството на закона, стабилността или сигурността“ навсякъде в Съюза или в трета държава. Едно от основанията за определяне е участието в „координирана манипулация на информация и намеса“ – израз, който решението не дефинира оперативно. Не се изисква наказателна отговорност. Няма обвинителен акт. Няма съдебно решение. Предложението се изготвя от Европейската служба за външна дейност, приема се от Съвета на закрито заседание и се публикува на следващата сутрин в Официален вестник. Замразяването влиза в сила при публикуването. Прилагането се автоматизира чрез европейската платежна мрежа и е задължително за всяка банка, оперираща в еврозоната.
През май 2025 г. Съветът добави 21 лица към списъка. Едно от тях беше журналистът Хюсеин Догру (Hüseyin Doğru). Догру е роден в Берлин от турски родители, създател е на онлайн новинарската платформа Red.media и на компанията майка AFA Medya, регистрирана в Истанбул. Red.media стартира в началото на 2024 г. и си спечели аудитория с репортажи за германското движение за солидарност с Палестина. Камерите му бяха в про-палестински лагер в Хумболтовия университет; кадри от него документираха как германската полиция разчиства местата за протести. Докладът за заплахите на FIMI (Foreign Information Manipulations and Interference – в превод „Чужда информационна манипулация и намеса“, бел. пр.) към Отдела за стратегически комуникации на EEAS (European External Action Service – „Европейска служба за външни действия“, бел. пр.), публикуван през март 2025 г., посочи Red.media за санкциониране. Два месеца по-късно Съветът включи Догру в санкционния списък.
Red.media затвори в деня, в който бяха публикувани санкциите. Банковата сметка на Догру беше замразена в рамките на часове. Същото се случи и със сметката на бременната му съпруга, въпреки че тя не фигурира в нито един от списъците. Дадени му бяха 15 дни, за да предаде германската си лична карта. Беше му отпусната месечна издръжка от 506 евро, което е по-малко от половината наем за жилището с една спалня в Берлин. През октомври 2025 г. Федералното министерство на икономиката на Германия постанови, че берлинският ежедневник Junge Welt не може да го наеме като редактор: това би нарушило „забраната на ЕС за предоставяне на средства на санкционирано лице“ и би представлявало престъпление. На практика на Догру беше забранено да упражнява професията си. Всеки, който му изпращаше пари или го оставяше да спи на дивана си, рискува да бъде преследван по съдебен ред. „Вече не ми е позволено да съществувам. Не ми е позволено да осигурявам децата си с най-необходимото“, каза Догру пред Али Абунима от „Electronic Intifada“. На 3 юли 2025 г. Догру заведе иск в Съда на ЕС за анулиране на постановлението.
Натали Ямб (Nathalie Yamb) е подложена на санкции от 26 юни 2025 г. Родената в швейцарския кантон Юра 56-годишна журналистка притежава двойно гражданство на Швейцария и Камерун. Тя е една от най-известните панафрикански коментаторки във франкофонския свят. Политическите ѝ възгледи са в съзвучие с тези на Алианса на държавите от Сахел – правителствата на Мали, Буркина Фасо и Нигер, които изгониха френските войски, отказаха се от франка CFA и се реорганизираха на суверенна основа. В досието ѝ за европейско санкциониране нейните позиции са сочени като доказателство, че е „вектор на руското влияние“ в Африка. Няма публикувани доказателства за финансова помощ. Наложените санкции се мотивират от придържането ѝ към „неправилни“ политически цели.
В края на 2025 г. в Швейцария и Германия бе разпространена петиция, подписана от 59 журналисти, учени и активисти, набедени за различни дейностите от 2014 г. насам по режима на антируските санкции. Сред подписалите е Нинон Колнерик, бивш съдия в Съда на Европейския съюз. Тя е съавтор на правно становище, в което са изложени мотивирани основания, че съответните санкционни актове нарушават правото на ЕС. Съветът обаче продължава да включва имената им в списъка.
Всички са съгласни, че Русия провежда информационни дейности в Европа. Но на 15 декември 2025 г., същото решение на Съвета, с което бе включен Жак Бо, включи и трима офицери от ГРУ, за твърдени палежи и саботаж на европейска територия. Медията „Гласът на Европа“ на Виктор Медведчук – бивш украински депутат и председател на общественото движение „Украински избор“ (2012-2022), пък е санкционирана (заедно със самия Медведчук) в ЕС, САЩ, Обединеното кралство, Украйна и Канада за разпространението на руски пропагандни наративи, подкопаване на демократичните институции на Украйна и за твърдяно финансиране на членове на Европейския парламент. На RT и „Спутник“, съгласно по-предишни санкционни разпоредби, са отнети лицензите за излъчване поради провеждане на редакционна политика, дирижирана от държава (подразбира се Русия, бел. пр.). Тези случаи представляват документни престъпления или ясно документирана държавна политика. Те са различни от случая с Ямб за това, че говори за суверенитета в Бамако, случая с Бо за това, че е цитирал бившия съветник на Зеленски, или този на Догру за това, че е отразявал събитията в Хумболтовия университет.
Ерве Летокьо (Hervé Letoqueux) – изпълнителен директор на компанията за наблюдение на дезинформацията Check First, заяви пред Euronews, че въздействието на коментарите на Жак Бо и други западни коментатори върху европейското обществено мнение е „относително скромно“; че аудиторията „вече до голяма степен е спечелена“ за позиции, съвпадащи с тези на „конспиративните теоретици и ултранационалистите“. Но Съветът въпреки това наложи санкции срещу тях. Въздействието на казаното от Бо и Ямб, по-късно може да достигне и до други хора, които да са по-влиятелни.
Вашингтон пое в обратната посока. Центърът за глобално взаимодействие към Държавния департамент на САЩ, създаден през 2016 г. с цел противодействие на чуждестранната терористична пропаганда, към 2024 г. се превърна в служба със 125 служители, бюджет от 61 милиона долара и договори с рейтингови агенции като Global Disinformation Index и NewsGuard, чието влияние се простира върху американските медии. През декември 2024 г. Конгресът отказа да поднови мандата на службата. Следващата служба – R/FIMI, просъществува четири месеца: на 16 април 2025 г. държавният секретар Марко Рубио я закри, като заяви, че службата „активно е заглушавала и цензурирала гласовете на американците“ и нарече нейното продължаване „немислимо“. Персоналът на Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна сигурност, занимаваща се с чуждестранната дезинформация, бе пуснат в отпуск; работната група за чуждестранно влияние към ФБР бе разпусната.
Европа и Америка се изправиха пред един и същ въпрос през 2025 г.: къде минава границата между противодействието на чуждестранната пропаганда и регулирането на вътрешнополитическата реч? Отговориха по различен начин: САЩ разформироваха своята публична архитектура; ЕС я запази като добави крайна принудителна мярка, замразявайки банковите сметки.
В документите за стратегическо планиране на всяко по-голямо западно правителство предстоящото десетилетие се очертава с една и съща лексика: продължителна военна готовност срещу Русия, увеличаване разходите за отбрана, което преобразува фискалната политика в цяла Европа, болезнена реконструкция на енергийния сектор, постоянна инфлация, демографски натиск, засилваща се миграционна политика. Думата, която неизменно се среща в тези документи, е „устойчивост“, фразата – „социална сплотеност“. И двете са евфемизми на властите за очакваното вътрешно недоволство.
Вътре в това очакване, създаденият от Брюксел механизъм има конкретна структура. Европейската служба за външна дейност (EEAS) установява фактите чрез докладите на FIMI. Съветът действа чрез санкционните си решения. Платежните мрежи (банките) автоматично ги прилагат. Министерствата на държавите-членки – германското, швейцарското, френското, анализират последствията за пазара на труда, банковия сектор и издателската дейност. Единствено Швейцарската федерация отказа да приеме рамката за хибридни заплахи. Поради това Жак Бо – швейцарски гражданин, не е санкциониран в страната си. Санкциониран е в ЕС, който е превърнал в свой дом.
Фразата, която Дю Клузел избра през 2020 г. – „вградена пета колона“, където всеки, без да подозира, се държи според плановете на противника, бе само едно изречение в уебсайта, когато беше изказано. Пет години по-късно програмата, чиято доктрина формулира изречението, е в действие; „законът“, който я прилага, е написан; а хората, които попадат в категорията, описана в доктрината, се идентифицират, определят и изключват от търговията и системата в собствените си градове.
Архитектурата беше изградена тихо, от служители, работещи без медиен контрол, в институции, които повечето граждани на алианса биха се затруднили да назоват. „Предварителното настаняване“ се излъчва по европейските телефони. Вътрешните операции на 77-а бригада бяха признати в парламента.
Приятели на швейцарския полковник оставят хранителни продукти до вратата му. Един берлински журналист не може законно да си купи сандвич. НАТО публикува доктрината. Европейският съюз я заложи в законодателството. Никой не беше питан.
„Нова зора“, бр. 25/2026