/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че не всички в британския eстаблишмънт подкрепят идеята за оставката на Борис Джонсън от премиерския пост (парламентът никога не е гласувал вот на недоверие към него и петиции с искане той да остане лидер на консерваторите, и следователно министър-председателят, все още се приема), самият той, настоящият министър-председател на Обединеното кралство, изглежда сериозно заинтересован от възможността да ръководи НАТО.

Сегашният генерален секретар на НАТО норвежецът Йенс Столтенберг ще отпразнува осмата годишнина от мандата си след два месеца (1 октомври). Това е вторият най-дълъг мандат след холандеца Йозеф Лунц, който оглавяваше НАТО почти 13 години (от 1 октомври 1971 г. до 25 юни 1984 г.).

Вече две години се говори за това, че Столтенберг остана на поста си. От началото на тази година започнаха да говорят за предстоящата му оставка като за свършен факт, но досега не беше ясно кой би могъл да замени радикално русофобския норвежец в периода на най-голямо изостряне на отношенията между НАТО и Русия.

Е, Джонсън е много подходящ кандидат. Той не е просто русофоб, а активен русофоб.

Може би никой от британските министър-председатели от времето на Уилям Пит Младши, при когото правителството на Джордж III, чрез посланика Чарлз Уитуърт, участва в организирането на убийството на Павел I, не е обръщал толкова негативно внимание на Русия, колкото стария Борис.

Освен ако не броим Уинстън Чърчил, но той беше фокусиран върху борбата срещу болшевизма. В същото време той успя да приложи фобията си на практика едва през последните години на политическа дейност (3 години и 5 месеца от последното премиерство на Чърчил от 26 октомври 1951 г. до 5 април 1955 г.).

През останалото време той не беше на власт, тогава се намесиха войните, които го принудиха да си сътрудничи не само с Русия, но дори и със СССР.

Въпреки това, ако Пит Младши и Чърчил си поставиха задачата просто да сдържат Русия (СССР), осъзнавайки, че Великобритания, която тогава беше в зенита на своята мощ (при първия тази мощ започваше, а при последния беше в края си), няма сили за повече , то Борис Джонсън без колебание е впрегнат в едно русло с тези, които искат да унищожат Русия.

Като се има предвид, че Русия сега е във възход, а Великобритания и целият колективен Запад пълзят в продължителна системна криза, това е повече от амбициозна задача.

Старият британски лъв, който скоро може да бъде изоставен от шотландския еднорог, очевидно е твърде жилав за нея (а той все още има ли зъби?).

Въпреки това, през трите години на незавършеното си премиерство, Джонсън активно пътува из Източна Европа, изграждайки антируски съюзи с Полша, балтийските държави и Украйна, опитвайки се да привлече към тях и Скандинавия.

Великобритания, а не Съединените щати, действа в случая като номинален лидер и локомотив на антируските обединения. Въпреки това, грандиозността на плановете на Джонсън беше ограничена от оскъдните британски ресурси, с които той разполагаше.

Сам Лондон не беше в състояние да въоръжи Украйна дори на достатъчно ниво за война с Русия. Джонсън беше полезен на Киев повече като агитатор, отколкото като доставчик на нещо реално.

Като генерален секретар на НАТО бившият британски премиер може да мобилизира значително повече ресурси за своите проекти, отколкото на предишния си пост.

Разбира се, това е техническа позиция. Джонсън ще бъде само началник-щаб в щаба на НАТО. Неговата задача ще включва подготовка на срещи, изпълнение на взетите решения и осигуряване на документооборота. В същото време генералният секретар на НАТО е публична личност, която говори от името на целия алианс.

Сталин, генерален секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките по време на смъртта на Ленин, имаше подобно количество технически правомощия и си спомняме колко ефективно ги използваше в борбата за власт със своите колеги, които изглежда заемат по-влиятелни постове. Троцки например е бил военен комисар, контролиращ всички въоръжени сили на Републиката.

Съдейки по това колко ловко реши проблемите на вътрешнопартийната борба сред консерваторите, как успя да пробие на едно от първите места в западната политика с практически нулевите британски ресурси, той познава механизма на бюрократичните интриги доста добре.

Това означава, че подготвените и редактирани от него документи на НАТО неусетно ще придобият по-голям антируски радикализъм и в същото време ще станат по-благоприятни по отношение на Полша, Украйна и като цяло към идеята за създаване на антируски източноевропейски блок, отколкото беше първоначално замислен от участниците в срещите на НАТО.

Джонсън съвсем спокойно може да остави кралицата и партията на всеки от потенциалните си наследници. Всички те, всеки по свой начин, не само се заклеха в придържане към политиката на отиващия си премиер, но обещаха да направят антируския курс по-радикален, заплашвайки Москва с открита война.

Изместването на фокуса на дебата на кандидатите за лидери на Консервативната партия към китайския въпрос е свързано с актуалната американска дискусия, в която кръгът на лудия стар Байдън се опитва да задържи лудата старица Пелоси и кръга от партийна група от ястреби, подкрепящи я, от организирането на антикитайска провокация в Тайван.

Пелоси и нейните радикали вярват, че след като са се скарали заради благоприличието, Китай ще замълчи и ще приеме посещението й за даденост, няма да рискува пряка конфронтация със Съединените щати.

Обкръжението на Байдън, знаейки много добре, че вече няма достатъчно ресурси за борба с Русия, си представя с ужас, че сега ще е необходимо да подкрепят Тайван в конвенционална война с Китай (не започвайте ядрена война с Пекин в неконтролирана конфронтация с Русия в Украйна).

Дали Байдън ще успее да спре Пелоси или не, дали инцидентът ще доведе до размяна на остри изявления или китайците ще измислят нещо оригинално като блокада на бабата в Тайван, след като самолетът й кацне там (може между другото да я свалят - тя планира да лети на военно-транспортен борд), при всички случаи енергичният русофоб Джонсън начело на НАТО ще бъде полезен на екипа на Байдън.

Продължавайки изпълнението на антируските източноевропейски проекти, започнати по време на неговото премиерство, с не по-малко упорство, отколкото Пелоси, е нетърпелива за последния си полет, той ще отклони вниманието, силите и ресурсите на Русия към източноевропейския театър, ще създаде взривоопасна ситуация около украинската криза, която е толкова експлозивна, колкото тази, която Пелоси създава около Тайван.

Белият дом ще има шанс Пекин и Москва, заети всеки със собствената си военна криза, готова моментално да ескалират в Трета световна война, да координират действията си по-зле (ситуацията ще изисква бързи решения и от двете държави, за които няма да имат време да координират със съюзник).

В същото време Байдън, на фона на радикалите Пелоси и Джонсън, може да действа като миротворец („добро ченге“), с когото можете да говорите за някакъв вид компромис.

Така че мисля, че Белият дом е не по-малко заинтересован от повишаването на Джонсън в генерален секретар на НАТО, отколкото самия Джонсън, който вижда в това назначение шанс да се докаже и да се върне в голямата британска политика, когато консерваторите разберат, че без него губят.

Друг въпрос: дали Франция, Германия и по-умерените страни от ЕС като Унгария ще се съгласят с подобно укрепване на англосаксонския блок в Европа?

Като членове на НАТО те могат да отбележат, че ако Джонсън стане генерален секретар, той ще бъде четвъртият британец, заемал тази позиция.

Междувременно един германец (Манфред Вьорнер) оглави Алианса веднъж, французин никога не е заемал тази позиция. Е, може да се отбележи, че представител на Източна Европа никога не е бил генерален секретар. Защо да не предложим този пост на Орбан като компромис, като по този начин знаменито, но почтено го отстраним от поста министър-председател на Унгария?

В края на краищата Джонсън начело на НАТО ще направи почти невъзможно Европа да направи компромис с Русия, без която ще бъде много трудно Европа да оцелее в сегашния си вид. И е много по-лесно да не го назначавате, отколкото да го замените по-късно.

Минималният мандат на генерален секретар на НАТО досега е бил (с изключение на изпълняващия длъжността) три години. Най-често главните секретари са работили 4-5 години. В сегашните условия – цяла вечност. През това време енергичният Джонсън може да започне повече от една война.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com









Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели