/Поглед.инфо/ Изглежда, че Европа напълно се е подчинила на САЩ по поредния важен международен въпрос - натиска върху Китай. Брюксел и Пекин си размениха взаимни санкции, като китайският отговор неочаквано беше остър. Какви последици могат да се очакват в отношенията между ЕС и Китай и при какви условия Европа ще може да се откаже от подобна санкционна политика?

На 22 март, след среща на външните министри на страните-членки на ЕС, бяха обявени санкции срещу четирима китайци и една китайска структура (бюрото, занимаващо се със строителни работи в Синдзян-Уйгурски автономен регион и според Запада, отговорно за поддържане на концентрационни лагери за уйгурите). Стандартни лични санкции, забрана за влизане в ЕС, собственост върху сметки и активи. Така Европейският съюз се присъедини към стратегията на САЩ, за да използва въпроса за уйгурите (етническо мюсюлманско малцинство, живеещо в Западен Китай, което е в конфликт с централното правителство на КНР), за да дискредитира и отслаби международно Пекин.

Това означава, че настоящите антикитайски санкции не са последни. „Докато зверствата продължават, китайските власти ще се изправят пред последствията“, предупреди Държавният департамент. И Европа изрази готовността си да се присъедини към тези "последици". Може би в Брюксел си мислеха, че ще получат само гневен упрек от Пекин в поредицата „не се месете във вътрешните ни работи“ - Пекин обаче ги изненада.

Първото китайско предупреждение

Първо, то беше ефективно. Реакцията на Китай на европейската изцепка беше незабавна - за броени часове.

На второ място, мащабно. Вместо симетричен отговор, КНР удари асиметрично. За „сериозен удар по суверенитета на Китай и порочното разпространение на лъжи и дезинформация“ Пекин наложи ответни санкции срещу петима евродепутати, трима членове на националните законодателни органи, двама академици, както и четири структури (Политическият съвет на Съвета на Европа и Комитет за сигурност, Подкомитет по правата на човека Европейски парламент, Германският институт за Китай и Датската организация за правата на човека). Всички тези хора и структури участват активно в процеса на критикуване и клевета на Пекин по въпроса за уйгурите.

„Нашите контрамерки може би са изненадали Брюксел - те са очаквали симетрични санкции, но ние засилихме нашите наказателни мерки“, пише Цуй Хонгдзян, директор на европейския отдел на Китайския институт за международни отношения. "Това изпраща ясен сигнал към Европейския съюз за нашата червена линия и предупреждава ЕС за сериозни последици, ако планира да предприеме поредните наказателни стъпки към нас."

Пекин заплаши да предприеме по-нататъшни действия, ако ЕС „продължи по грешен път“ и не спре да „учи другите за правата на човека, да се намесва във вътрешните им дела и да използва лицемерната практика на двойните стандарти“. Китайското външно министерство посъветва „да не се подценява твърдостта на волята на китайския народ за защита на националния суверенитет и достойнство“. И те казаха, че тези, които подценяват Китай, „в крайна сметка ще платят за своята глупост и арогантност“.

Европа реагира на действията на Пекин според древния украински принцип "А нас защо?" Холандският премиер Марк Руте нарече санкциите на Китай „неоправдан отговор“. „Вместо да промени политиката си и да отговори на нашите законни опасения, Китай отново затвори очи. Тези мерки са за съжаление и неприемливи”, възмутен е Жосеп Борел.

Обидени

Шегата настрана, но китайско-европейската дипломатическа конфронтация вече е готова да изплува в икономическата равнина. Ратифицирането на китайско-европейското инвестиционно споразумение, подписано през декември 2020 г. (след почти седем години трудни преговори), е заплашено.

Значителна част от членовете на Европейския парламент (където споразумението трябва да бъде ратифицирано) и така беше недоволна от предишните действия на Пекин. Например отказът на КНР да допусне европейски дипломати до Илхан Тохти, затворен уйгурски активист, лауреат на наградите за правата на човека. „Андрей Сахаров“ и „Вацлав Хавел“. Сега те приемат санкциите срещу колегите си като откровена обида. Редица депутати отказват да водят диалог за ратифицирането, докато Пекин не отстъпи.

„В ситуация, в която редица членове на нашия парламент и една от неговите комисии са под санкции, дори изразяването на подкрепа за идеята за ратификация изглежда немислимо“, заяви евродепутатът Мари-Пиер Ведрен.

Китайските експерти вярват, че няма да се стигне до това. Според тях Европа, която се нуждае от пари и пазари, за да изведе икономиката си от коронавирусната депресия, няма да рискува достъп до китайския пазар от 1,4 милиарда души. И като цяло не е готова да застраша отношенията с най-големия си търговски партньор (през 2020 г. Китай измести САЩ в тази роля).

Тук обаче пекинските другари грешат. Дори не става дума, че ЕП винаги е бил общоевропейско сметище, където се събират всякакви радикали, далеч от реалността. Китайците по принцип подценяват приоритетите на европейските елити.

Така ЕС се нуждаеше от добросъседски отношения с Русия, но ги унищожи, като се намесва в делата на Украйна и въвежда антируски санкции със или без причина. ЕС се нуждае от евтин и надежден руски газ за отопление и производство на конкурентни продукти, но той е заровил „Южен поток“ и сега поставя спица в колелата на „Северен поток-2“. Европейският съюз се нуждае от руска ваксина, за да спаси своите граждани от коронавируса, но все още отлага процедурата за приемането ѝ и доскоро не искаше да позволи на държавите-членки на ЕС да я купуват директно.

Това е така, защото европейските елити в своите решения се ръководят не от рационалност, национални интереси и здрава логика, а от безумна смесица от „Стокхолмски синдром“ и банален мазохизъм. Европа е толкова свикнала, че Америка взима решения вместо нея, тя се чувства толкова комфортно в американския коловоз, че не е готова да взема суверенни решения. Дори и сега, когато американската колесница лети по изключително неприятен конфронтационен път за европейците.

Възпитатели

И тук въпросът е - кога Европа ще осъзнае, че трябва да спре? Какво е необходимо, за да разбере тя, че не е по европейските сили и не е в европейските интереси е да следва американската колесница по китайските и руските въпроси?

В края на краищата вече е очевидно за повечето експерти, че ЕС не е в състояние да наложи своите подредени компрометирани демократични стандарти на Китай, Русия и други страни. За още повече експерти е ясно, че опитите на Запада да замени международно признатите стандарти и правила на международните отношения със свои собствени норми са довели до безпрецедентна криза на световната система и рязко засилване на конфликтите.

За съжаление на Европа, единственият начин да се оживи е чрез пълна смяна на елитите. Властта трябва да премине от глобалисти, които обожават американското лидерство, към национално ориентирани кадри. Да, това заплашва ЕС с евентуален колапс, но рисковете от продължаване на настоящата политика са много по-опасни.

Промяната от своя страна е възможна само в случай на сериозни политически и икономически сътресения, причинени от неравностите след американската колесница. И това вече се случва.

Например все повече европейски политици са възмутени от политиката на Европейската комисия по въпроса с ваксините. Самите европейски бюрократи не могат да принудят международните производствени компании да изпълняват задълженията си да доставят западни ваксини на ЕС, но в същото време те също се опитват да попречат на отделните държави да се спасят, закупувайки руска ваксина. И ако сега китайско-европейският спор за уйгурите се прелее в икономическата равнина, погребе инвестиционното споразумение и доведе до намаляване на двустранната търговия, европейският бизнес ще бъде, меко казано, крайно нещастен.

Така до известна степен Европа трябва да благодари на Пекин за твърдите китайски контрасанкции и вероятната спирала на ескалация. „Европейският съюз не трябва да формира антикитайски фронт заедно с американците“, така китайският посланик в ЕС Джан Мин поучава неразумните европейци. И сега очевидно е дошло времето европейците да се учат от азиатците.

Превод: В. Сергеев