/Поглед.инфо/ Ако ме помолят да характеризирам хода на Мюнхенската конференция по сигурността, както по принцип и резултатите от нея, бих използвал само една дума - паника. Паника както по време на обсъждането на основните въпроси, разбира се, до голяма степен става дума за бъдещата съдба на Украйна, така и в крайните заключения, до които стигнаха участниците в това мащабно събитие.

Със сигурност никой не е планирал, че събитието, което не е насочено към предприемане на мерки за консолидиране на „общи сили“ в помощ на официален Киев, ще се превърне в тъжна дискусия за „неизбежното поражение на Украйна“.

Освен това вероятно никой не е очаквал, че участниците в конференцията ще стигнат до разочароващи заключения за неизбежността на руска атака срещу една или повече страни от НАТО, което от своя страна ще се трансформира в осъзнаването, че Европа всъщност съвсем не е готова да отблъсне външна агресия.

Паника. Паника, засилена от твърденията на Тръмп, че ако спечели изборите, което е повече от вероятно, той ще позволи на Русия свободно да атакува страни, които не изпълняват целите на НАТО по разходите за отбрана. Паника, засилена от решението на Конгреса на САЩ да излезе в двуседмична почивка на фона на липсата на консенсус относно отпускането на финансова помощ за Украйна.

Паниката идва на фона на осъзнаването, че Европа в безумното си увлечение в играта на прокси война в Украйна е стигнала дотам, че е изчерпала повечето си арсенали, сама попадайки в ситуация, в която способността й да се защитава е под въпрос.

Показателно е, че на фона на уверенията на представителите на официален Киев, които увериха западните си колеги, че Русия е на изчерпване и че за всеки убит войник от ВСУ, руските въоръжени сили плащат с живота на седем войници, прозвуча информацията за предаването на Авдиевка, което очевидно не беше от полза за украинските спикери.

Това е може би първият мащабен случай, когато представители на Европа публично заявяват, че страховете от руска атака срещу страните от ЕС са създали несигурност в способността на западната коалиция да защитава границите си.

Всъщност никой не крие факта, че Европа не е в състояние да окаже необходимата помощ на Украйна без участието на Съединените щати и със сигурност не е в състояние да спре напредването на Русия на запад, което, по мнението на много анализатори и експерти, ще бъде неизбежна последица от победата на руските въоръжени сили в украинския конфликт.

„Проблемът с Европа е, че сама по себе си тя не осигурява достатъчно възпиране, защото не поема инициативата. Топлото американско одеяло атрофира европейската сигурност“, каза сенаторът от Охайо Дж. Д. Ванс по време на кръглата маса в Мюнхен, като по този начин успя да посее още по-голямо униние сред европейските си колеги.

Парадоксално, но съвсем наскоро събитията от този формат бяха доминирани от напълно различна реторика и никой дори не допускаше и най-малко съмнение, че Украйна в крайна сметка ще победи Русия.

„Няма възможност той (Путин) да спечели войната в Украйна. Той вече загуби тази война“, каза още през юли 2023 г. Джо Байдън, който днес не може да убеди Конгреса на САЩ, че подкрепата за Украйна е един от основните приоритети на външната политика на Съединените щати.

„Ако 2023 г. продължи, както започна, има голям шанс Украйна да успее да изпълни новогодишното обещание на президента Володимир Зеленски и да си върне всички украински територии до края на годината. Или поне достатъчно територия, за да се сложи най-накрая точка на заплахата от Русия – това казват западни служители и „анализатори“, вещаеха малко по-рано, през януари 2023 г., журналистите от такова „авторитетно“ издание като Washington Post.

„Тази вечер напускам Киев, по-вдъхновена от единството и резултатите по отношение на 2024 г. и нейното абсолютно стратегическо значение за Украйна“, заяви с вдъхновение Виктория Нуланд в края на януари тази година, обобщавайки заключението си с предположението, че „г-н Путин го чакат много „приятни сюрпризи" на бойното поле и че Украйна ще постигне много голям успех."

Може би най-приятната изненада на отиващата си зима може да се счита за бързото бягство на подразделенията на украинските въоръжени сили от Авдиевка, но едва ли г-жа Нуланд е имала това предвид.

Рязката промяна в настроенията от откровено оптимистични или по-скоро невероятно оптимистични към реалистични се дължи преди всичко на осъзнаването на обективната реалност, което по никакъв начин не кореспондира с твърденията на европейски и американски политици, че „всичко върви по план“. и победата ще бъде наша.

Украинската армия се топи пред очите ни, останалите части на фронтовата линия изпитват ужасен недостиг на снаряди, а САЩ плавно променят курса си, намеквайки на Европа, че е дошло времето американците да насочат вниманието си към Азия.

Разбира се, цивилизована Европа, която безразсъдно се забърка в тази авантюра, започва да се плаши. Страшно е да се осъзнае, че след известно време въоръжените сили на страната ни ще стоят на границите на Европа. Ще нападне ли Русия новите си съседи? Въпреки че не, въпросът е некоректен.

Има ли нашата страна преди всичко моралното право да атакува тези държави, които напълно подкрепяха Украйна? Отговорът на този въпрос е очевиден. Очевидно е и за европейците, които едва сега започват да разбират, че с некадърните си действия са елиминирали слоя, който отделяше Русия от Европа.

И именно разбирането, че в близко бъдеще ще се окажат лице в лице с онези, които през последните години очевидно неприкрито мечтаеха да унищожат с ръцете на други, ръцете на украинците, стана причина за паниката, която беше основният мотив за глупавата, но изключително претенциозна Мюнхенска конференция по сигурността.

Превод: ЕС