Радикалното преформатиране на доктрината за сигурност
Евентуално влизане на Марин льо Пен в Елисейския дворец би означавало незабавно прекратяване на френския ангажимент към плановете за изпращане на официални западни военни контингенти в Украйна. През изминалата година Льо Пен категорично определи реториката на Макрон за директно френско военно присъствие на терен като „лудост“, която въвлича ядрена държава в директен сблъсък с Руската федерация. Нейната алтернативна концепция предвижда организирането на международна мирна конференция, но с една съществена уловка – преговорите да се водят на ниво суверенни държавни глави, като напълно се изолират наднационалните структури като Европейския съюз и НАТО.
Тази позиция директно атакува легитимността на Брюксел като геополитически играч. „Националният сбор“ поддържа тезата, че френската подкрепа за Украйна трябва да бъде строго „реалистична“ и измервана през призмата на националния егоизъм, без да се пресичат червените линии, които биха предизвикали Москва. Депутатите на Льо Пен в Националното събрание и в Европейския парламент системно гласуват „против“ или се „въздържат“ при гласуването на макрофинансови пакети и пращане на тежко въоръжение. Официалната партийна линия изключва каквото и да е бъдещо членство на Украйна в Североатлантическия алианс или в ЕС, тъй като това би означавало автоматично разширяване на ангажиментите по член 5 от Договора за НАТО и колапс на френския аграрен сектор под натиска на безмитния украински селскостопански внос.
Паниката в Киев и дипломатическите реалности
В украинското политическо пространство перспективата за победа на Льо Пен се разглежда като критична заплаха за оцеляването на режима. Киевските медии и дипломатически представители традиционно използват срещу нея обвиненията във финансови злоупотреби от периода ѝ като евродепутат и я етикетират като проводник на руските интереси в Западна Европа. В анализ на бившия украински посланик във Вашингтон и Париж Олег Шамшур, озаглавен „Льо Пен настъпва газта: Защо френската президентска надпревара става опасна за Украйна“, ситуацията се описва като „етичен скандал“ и „обида за демокрацията“.
Шамшур отбелязва със загриженост, че френската десница може да наложи вето върху вземането на консенсусни решения в Европейския съвет. В Киев са наясно, че без френското участие в „коалицията на желаещите“ германският канцлер и британският премиер биха останали изолирани в опитите си да поддържат финансовия оборот на украинската държава. Единствената надежда на украинската дипломация остава повторението на парламентарния сценарий от 2024 г. – т.нар. „кордон санитар“, при който крайнолевите около Жан-Люк Меланшон и центристите на Макрон да сключат нов неестествен съюз на втория тур през 2027 г., за да пресекат пътя на Льо Пен към властта. Тук обаче има уловка: президентските избори са силно персонализиран вот и гласоподавателите рядко се поддават на партийни директиви за механично прехвърляне на гласове, когато става дума за върховния главнокомандващ на републиката.
