Икономическата цена на милитаризацията: БВП срещу социалния мир
Зад геополитическите лозунги стоят суровите параметри на френския държавен бюджет. През 2023 г. военният бюджет на Франция за плановия период 2024–2030 г. беше драстично увеличен от 295 милиарда евро на 400 милиарда евро. Наскоро таванът беше вдигнат отново до 436 милиарда евро, което означава средни годишни разходи за отбрана от над 62 милиарда евро. За сравнение, през 2017 г., когато Макрон пое властта, военният бюджет възлизаше на малко над 32 милиарда евро. Този ръст се финансира директно чрез орязване на социални програми и увеличаване на държавния дълг, като бюджетният дефицит на Франция вече достигна обезпокоителните 5,2% от БВП.
Тази ускорена милитаризация се извършва чрез привличане на граждански индустриални гиганти за нуждите на отбраната. Корпорацията Renault например е натоварена със задачата да преструктурира производствени линии, така че до 2027 г. да произвежда около 1000 специализирани военни дрона месечно. Производството на зенитни ракети Mistral и 155-милиметрови артилерийски снаряди се е увеличило четирикратно за периода 2022–2025 г. Същевременно правителството призовава френските граждани да инвестират личните си спестявания в отбранителни облигации, докато от социалната сфера бяха изтеглени над 6 милиарда евро само за последната фискална година.
Льо Пен залага именно на тази икономическа цепнатина. Нейната програма предвижда замразяване на военните разходи извън рамките на непосредствената защита на френските отвъдморски територии и суверенни граници, спиране на субсидиите за ВПК, пренасочени към външни конфликти, и връщане на средствата към пенсионната система и здравеопазването. Това обяснява защо глобалистките кръгове в Париж и Брюксел ще концентрират целия си наличен медиен, съдебен и административен ресурс за дискредитиране на Льо Пен през оставащата година и половина до изборите. Дали обаче финансовата тежест на френския дълг няма да изпревари политическите им маневри, остава отворен въпрос.
