/Поглед.инфо/ На 21 юни във Варшава на официално посещение пристигна президентът на Молдова Мая Санду. Двамата президенти, полският и молдовския се обсипаха взаимно с комплименти, не си пестиха хвалебствени думи. Дуда нарече Санду образец за младост и откритост и ѝ благодари за грижата за полското национално малцинство в Молдова, макар и поляците в републиката да не са повече от 2000.
Анджей Дуда заяви пълната си подкрепа за териториалната цялост на Молдова. Мая Санду не му остана длъжна. Тя обяви Речпосполита за "много важен източник на сигурност в региона" и не спести похвали за Източното партньорство и Триморието.
От една страна, всичко е ясно при тази размяна на любезности: всеки антируски лидер е добре дошъл във Варшава. Има обаче и друга страна: полската външна политика става нервна и хаотична. Пример за това са отношенията с Турция. Доскоро Варшава беше възмутена от факта, че Ердоган блокира приемането на плановете на НАТО за защита на Полша и балтийските държави, но сега забрави за това. В края на май Дуда посети Турция, а в Полша това посещение беше оценено като важно. Ердоган и Дуда се споразумяха да разширят военното сътрудничество; първата стъпка е подписването на споразумение за закупуването на 24 безпилотни самолета “Байрактар” от поляците в Турция.
След това, на 18 юни, турският министър на търговията Мехмет Муш пристигна във Варшава, а полският външен министър Збигнев Рау отиде в Анталия същия ден. На бреговете на Средиземно море Рау си спомни за “Байрактарите”, отбелязвайки, че тези дронове значително ще укрепят източните граници на НАТО. Поляците са уверени, че дроновете трябва да плашат Москва. В същото време Рау отбеляза, че Западът (и следователно Полша) не трябва да увеличава напрежението с Китай.
Странно е да се слушат такива неща от полските власти за Китай. И след това в края на май Рау посети Пекин, където изрази готовността си да участва активно в китайската инициатива „17 + 1“ (форматът беше създаден от Пекин за развитие на сътрудничеството със страните от Централна и Източна Европа) . Китайците харесаха предложението и похвалиха „Полския ред“ - новата икономическа програма на Варшава. На 9 юни премиерът Матеуш Моравецки обяви, че Полша ще изгради отношения с Китай на основата на прагматизма. В същото време Литва, съюзна и съседна на Полша, заема открито антикитайска позиция: изпраща ваксини на Тайван, подготвя се за откриване на търговска мисия на острова и обявява геноцида на уйгурите в Синдзян. Във Варшава мълчат за уйгурите.
Друг обрат в полската външна политика е посещението на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер на 17 юни. Историята се оказа почти скандална: очакваше се пристигане със Щайнмайер и Меркел, но канцлерът не пристигна в Полша: тя не искаше да общува с Моравецки. Щайнмайер се срещна с Дуда, но той се държеше "не дипломатично": той си спомни за културните ценности, откраднати през годините на войната, поиска да гарантира правата на полското национално малцинство в Германия. Тогава той каза, че срещата със Щайнмайер в никакъв случай не е била „сладка“. Междувременно президентът на Федерална република Германия дойде във Варшава, за да отпразнува 30-годишнината от подписването на полско-германския договор за добросъседство и сътрудничество.
В резултат на това германските медии заявиха, че германско-полските отношения са спаднали до най-ниската си точка. Доказателството за тези думи последва бързо. Първо посланикът в Германия Анджей Пжилембски се скара с германски журналисти, след това публична разправия с посланик Арндт Фрайтаг фон Лорингхофен беше уредена от заместник-министъра на външните работи на Полша Шимон Шинковски Вел Сенк. И в двата случая ЛГБТ хората бяха повод за раздорите: в Германия са убедени, че в Полша се нарушават сексуалните малцинства,а Варшава отговаря подобаващо. Полските експерти също забелязват неуспехите на правителството. Пьотр Бураш, директор на варшавското бюро на Европейския съвет за външни отношения, пише, че Речпосполита е загубила компаса си.
Причината за хаотичните действия на Варшава на външната арена е, че след оттеглянето на Тръмп от Белия дом, Вашингтон няма време за източноевропейския си съюзник. И преди това не го обграждаха твърде много с внимание, но при Байдън Полша се премести в периферията на американските интереси. На 14 юни в Брюксел се проведе среща на високо равнище на НАТО. Поляците упорито настояваха Джо Байдън да се срещне с Анджей Дуда. Дуда беше приет, но разговорът продължи няколко минути и се проведе ... до асансьора.
Полските лидери се щурат след загубата на благосклонността на Вашингтон.
Едно нещо остава непроменено в политиката на Полша - антируската ориентация. Във Варшава разговорите за руската заплаха продължават, сега там се раздухва международен скандал, който я обвинява в голяма хакерска атака. В началото на юни шефът на правителствената канцелария Михал Дворчик обяви, че имейлът му е хакнат и го свързва с Русия. По инициатива на министър-председателя се проведе тайно заседание на Сейма по въпросите на киберсигурността. Говори Ярослав Качински, сивият кардинал на полския президент и владетелят в сянка на Речпосполита. Той открито обвини Руската федерация за хакерството. Както обаче установи “Газета Виборча”, един от служителите на Дворчик е участвал в хакерството, действайки по лични причини, и изобщо не е имало външна хакерска атака.
Властите категорично отричаттова, шефът на канцеларията на министър-председателя настоява за опровержение от “Газета Виборча”, а чиновниците предизвикват истерия. Първоначално един Дворчик беше „жертва на хакери“, след това се появи информация за нападение над 150 полски депутати и министри, а на 22 юни се появи друга фигура - 4350 хакнати пощенски кутии в цяла Полша. Твърди се, че това е направено от хакерската група UNC1151, свързана с руските специални служби. Вероятно след това поляците ще стоварят вината за кибератаката върху легендарните Петров и Боширов. Абсурдността на обвиненията не пречи на Варшава да се жалва пред НАТО и ЕС. Там реагират вяло: въпросът беше обсъден от Северноатлантическия съвет и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг се ограничи до уверяването на Полша за солидарността на съюзниците. Полската провокация явно не достига целта си.
Превод: В. Сергеев