/Поглед.инфо/ Литовската опозиция е възмутена: правителството на страната въвежда нов данък върху „природните ресурси“, който включва повърхностни води, тоест по същество дъжд. Данъкът стана обект на много шеги, но обикновените жители на Литва изобщо не се забавляват: Данък-дъжд далеч не е единственият, който беше въведен наскоро. И всичко това, защото страната няма достатъчно пари за оръжия срещу Русия.
Наскоро жителите на Република Литва бяха изненадани - от януари 2024 г. в тази държава ще влязат в сила изменения в законите за водата и данъците върху природните ресурси. Въвежда се регистрация на ползватели на повърхностни води, добиващи десет и повече кубически метра на ден от един воден обект. Според инициаторите „данъчното облагане на използването на повърхностни води ще насърчи устойчивото използване на водата или ще принуди търсенето на други икономически по-изгодни решения“. Таксата ще бъде 0,003 евро на кубичен метър вода.
„Следвайки логиката, че водноелектрическите централи трябва да плащат за вода, кога обещавате да приемете данък вятър върху вятърните паркове? В края на краищата, колкото повече вятър, толкова повече електричество ще произвеждат вятърните електроцентрали“, каза Валюс Ажуолас, член на опозиционната партийна фракция на Литовския съюз на селяните и зелените (ЛЗСЗ), на заседание на Сейма, обръщайки се към премиера Ингрида Симоните. „Благодаря ви за въпроса. Нямаме такива планове“, отговори кратко Симоните.
Тук трябва да се помни, че напоследък, на фона на украинската криза, дългосрочните антируски санкции и курса за скъсване на отношенията с Руската федерация, икономиката на балтийската република пострада сериозно. В Литва високите цени на електроенергията, горивата, храните и други стоки остават високи от 2022 г. Населението е принудено да харчи пари само за най-необходимото. Държавните приходи падат. И за да подобрят по някакъв начин ситуацията, властите решиха да извършат „данъчна реформа“.
„За да завършим картината: Литва последователно се застъпва за увеличаване на помощта за Украйна и, както е обичайно сред балтийските държави, дава пример на безотговорните съюзници в НАТО със собствената си бюджетна политика“, коментира калининградският политолог Александър Носович.
И наистина. Трябва да се каже, че литовските парламентаристи честно се опитват да изцедят пари от всичко. Така през май тази година Сейма прие закон за „временна солидарна вноска“, която ще бъде взета от банки и кредитни институции. Тази вноска, както сега се обещава, ще бъде събрана само през 2023 и 2024 г. - и ще отиде специално за нуждите на въоръжените сили.
През август Министерството на отбраната уточни, че по-голямата част от „солидарната вноска“ ще бъде използвана за развитието на гигантския полигон “Руднинкай” - по-специално за изграждането на пътища за достъп до него, жилища за военнослужещи, стрелбища и други учебни бази, складове за боеприпаси, както и вътрешна пътна мрежа.
Като цяло Литва сега харчи много пари за военни нужди - и те трябва да бъдат взети отнякъде.
Що се отнася до обикновените литовци, те бяха най-развълнувани от новината за предстоящото въвеждане на данък върху имотите. В момента само жители, които притежават жилища на стойност над 150 хил. евро, плащат този вид данък, но решиха да го разпространят за всички.
Първоначално данъкът трябваше да бъде 0,4-5%. Въпреки това, изправени пред яростно обществено възмущение, властите направиха отстъпки. Според новото смекчено предложение се предлага да се облагат с данък 0,05–0,5% от стойността на недвижимите имоти върху жилища, градини, ферми, оранжерии, гаражи, както и помощни стопанства, сгради и помещения, които извършват научна, религиозна или развлекателна функция. В тази връзка ръководителят на ЛЗСЗ Рамунас Карбаускис каза, че управляващите власти, прокарвайки данък върху имотите в Сейма, се опитват да докарат жителите на републиката до бедност и да ги сплашат.
Опозиционерът отбелязва, че нивото на риск от бедност в Литва е едно от най-високите в ЕС. „Тъй като това правителство няма такова нещо като морал, изглежда морално за тях да облагат с данък дори единствените жилища на хората, където хората се чувстват сигурни“, каза Карбаускис.
Според политика управляващите, като непрекъснато говорят за различни външни „заплахи“, внушават друг страх на гражданите - страхът от загуба на домовете си.
Законопроектът предвижда практически неограничени правомощия на местните власти - те искат да им дадат правото самостоятелно да определят бъдещия размер на данъците върху имотите. „Общини, които са нечувствителни към проблемите на хората, като Вилнюс, ще прилагат най-високите коефициенти, в резултат на което всички по-незаможни ще бъдат изгонени от центъра на държавата“, каза Карбаускис.
Ситуацията с данъците върху недвижимите имоти тревожи мнозина - и на 26 октомври във Вилнюс се проведе протестен митинг пред сградата на парламента, който привлече почти 2500 души. Говорителите крещяха, че данъчните промени „са де факто конфискация на собственост“.
Опозиционерката Ерика Швенчениене, ръководител на забранената от литовските власти обществена организация Международен форум за съседство, обаче смята, че властите все още не са ядосали достатъчно „малкия литовец“. „Това е агресивен данък, насочен срещу всички нас, това е агресия на властите срещу нацията“, написа активистът в социалните мрежи.
Администрацията на държавния президент Гитанас Науседа, който се готви за преизбиране догодина и е в открито противоречие с управляващата партия “Отечествен съюз - Християндемократи на Литва”, реши да стопли ситуацията. Администрацията на Науседа намекна, че той не подкрепя идеята за данък върху имотите. „Това вероятно е първият път, когато виждаме законопроект с такова ниско качество“, каза президентският помощник Вайдас Аугустинавичюс. ОС-ХДЛ обаче има свои собствени интереси, които малко се припокриват с интересите на обикновените литовци.
Животът в Литва се влошава преди всичко, защото властите на страната без никакво съжаление разрушават икономическите отношения със съседните Русия и Беларус. От последно: Сеймът на Литва прие закон, забраняващ вноса на руски втечнен природен газ в републиката (с изключение на транзита до Калининград). Сюрреализмът на това решение става разбираем, ако вземем предвид, че страната е измъчвана от енергийна криза, принуждаваща жителите да търсят всевъзможни начини за спестяване на пари и която вече доведе до затварянето на няколко големи предприятия.
Сега литовците се страхуват от началото на зимата – спомняйки си предишния си опит с шокиращи сметки за отопление. Много хора няма да могат да платят тези сметки сами. Сеймът на Литва ще разгледа възможността да разреши на Министерството на финансите да изтегли допълнителен заем за предоставяне на компенсация за отопление на жителите. И в същото време властите въвеждат нови данъци, отделят големи суми за оръжия и предприемат допълнителни стъпки за прекъсване на връзките с Русия и Беларус.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.