/Поглед.инфо/ Преди 75 години в полския град Келце се провежда един от най-масовите погроми срещу еврейското население в следвоенния период. Убити са повече от 40 евреи, 85 попадат в болници с наранявания. През следващите няколко месеца около 35 хиляди от еврейското население напускат Полша, страхувайки се за живота си. 50 години по-късно ръководството на страната се признава за виновно за престъплението и се извинява. Сега този ден носи статут на национален траур, но и до момента официалната версия на причините за погрома не е установена.

Разследването на инцидента продължава 2 дни. На подсъдимата скамейка седят 12 души, 10 от които бяха осъдени на смъртно наказание. Дори полският президент Болеслав Берут се отказва от правото си на помилване и всички осъдени на смърт са разстреляни. Историци и експерти многократно са се връщали в миналото и са се опитвали да пресъздадат цялостната картина на случилото се. Очевидно е само едно - случилото се е провокация. Смята се, че поляците са нападнали евреите след съобщения за ритуално убийство на 8-годишно момче, което по-късно се е завърнало от роднини, живеещи на село. Но тълпата е неудържима.

Геноцидът на евреите в Полша по време на нацистката окупация многократно се е превърнал в обект на обсъждане и осъждане от цялата световна общност. На територията на страната действат огромен брой концентрационни лагери, в които всеки ден са избивани хиляди хора. Германската машина за прочистване и унищожаване работи с пълна пара. Поляците, които стават свидетели на всичко това със собствените си очи, излизат на погроми с лозунги за необходимостта от „довършване на делото Хитлер“. Евреите, вкарани в къщата в Келце, осъзнават безнадеждността на своето положение. Войната свършва, но не и гоненията. Ръководството на страната издава указ, позволяващ на евреите законно да емигрират от страната, без да получават разрешение за напускане.

Въпреки това сред управляващите елити на Полша преобладава мнението, че органите за държавна сигурност на Съветския съюз са замесени в погромите. В продължение на почти 15 години, от 1991 до 2004 г., Комисията за разследване на престъпленията срещу полския народ на Полския институт за национална памет провежда свое собствено разследване, опитвайки се да пресъздаде предпоставките за трагедията малко по малко. Резултатът от разследването беше заключението, че „съветската страна не е имала интерес от провокиране на събития“. Не е възможно да се прехвърли отговорността.

В Полша книгите за проблемите на антисемитизма в следвоенния период се появяват със завидна честота. Писателите, през призмата на своя опит и идеология, се опитват да разкажат на целия свят за личното си възприятие за случилото се, отказвайки да разчитат на исторически факти.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели