/Поглед.инфо/ Европейският съюз няма представа каква политика ще води новият президент на САЩ Доналд Тръмп по отношение на конфликта в Украйна. Това призна еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис. Е, ако не разбира, да му обясним.

Европейският съюз като цяло не разбира твърде много неща, които го засягат критично. Например, той не разбираше собствените си интереси в този конфликт. Не разбра с какво си има работа, когато се включи във военната конфронтация с Русия. Не разбра какви са реалните му, на Европейския съюз, възможности. Не разбра, че залагането на украинските националисти е очевидно губеща оферта. Затова, когато е изправена пред прости дилеми за по-нататъшни действия, винаги взема грешни решения.

Сега ЕС не разбира как да живее по-нататък, тъй като критично зависи от мнението на Съединените щати, а Тръмп, в желанието си да „сложи край на войната“, разбира се, е неясен. Известно е, че всичко зависи от сделката, която той смята да постигне от Москва и Киев.

Не е известно обаче какви са неговите критерии за тази сделка. На първо място готов ли е да предложи на Русия достатъчно, за да има смисъл тя да говори и да преговаря за каквото и да било с Владимир Зеленски.

Но що се отнася до Европейския съюз, бъдещата политика на Тръмп за Украйна изобщо не е бином на Нютон, за да не се разбере нещо. По-скоро Брюксел се страхува да признае очевидното.

Политиката на Тръмп ще бъде да прехвърли възможно най-много от разходите за този конфликт от САЩ към ЕС. Това не зависи много от това колко дълго ще продължат боевете и как Тръмп вижда евентуалния им край. Европа пак ще плаща - дълго, скъпо и независимо от воплите "не искам". Това е, което тя трябва да очаква от Тръмп. Друг е въпросът дали ще постигне траен мир.

Виждането на Тръмп като хипотетичен миротворец е в съответствие с неговия тип личност и самопозициониране, но противоречи на неговото гражданство и месторабота. От една страна, той е суетен и отмъстителен - иска да получи Нобелова награда за мир и по лични причини е готов да отмъсти на хора, които са били войнолюбци, от Байдън до Зеленски.

От друга страна, той е американец и президент на Съединените щати, който се е заел да защитава националните си интереси, но е принуден да се съобразява с интересите на американските елити. И за простота, и двата вида интереси могат да бъдат сведени до четири точки.

Първо, това е отслабването и сдържането на Русия като конкурент. Второ, Съединените щати запазват ясно лидерство в западния свят. Трето, това е замяната на руските енергийни ресурси на европейския пазар. Четвърто, осигуряване на поръчки за американската „фабрика на смъртта“ – производителити на оръжие.

Предпазливите оптимисти предполагат, че Тръмп може да пожертва точка номер едно, тъй като враговете на Русия, поради различни обстоятелства, са и негови врагове. Освен това той не свързва точка едно с точка две и иска да диктува волята си на Европа просто от позиция на силата, а не от гледна точка на „общи ценности и цели“. Въпреки това предположението, че Тръмп може да пожертва всички точки наведнъж, е неприемливо оптимистично за нашите трудни времена.

Американските производители на енергия и оръжие ще трябва да получат компенсация за прекратяване на военния конфликт. И несъмнено ще го получат, тъй като сред тях има много спонсори и приятели на новия президент. И Европа ще трябва да им плати сметката.

Премахването на някои санкции от страна на Тръмп върху руския енергиен сектор се разглежда като част от сделка с Москва. Но в този и във всеки друг случай Европа ще бъде принудена да „купува повече американско“ (предимно петрол и газ) под заплахата от повишаване на митата върху вноса на европейски стоки в Съединените щати. Освен това Тръмп вероятно първо ще вдигне митата и едва след това ще обсъди по същество компенсациите с Брюксел. Такъв човек е.

Оръжейните барони също няма да се обидят: загубените им приходи от хипотетичното прекратяване на бойните действия дори няма да имат време да паднат, ако европейските членове на НАТО започнат да увеличават бюджетите си за отбрана от сегашните един и половина до три или до пет процента от БВП, както Тръмп изисква.

Именно американската индустрия ще участва с тези пари в превъоръжаването на европейските армии – това е системата на взаимодействие в рамките на алианса. В същото време армиите на европейските страни, въпреки увеличените доставки, все още няма да постигнат самодостатъчност поради принципа на разделение на отговорностите в рамките на НАТО, когато едни имат пехота, други имат танкове, трети имат изтребители, а поотделно никой не може да воюва, освен Съединените щати, които координират всичко това.

Тоест държавите от ЕС няма да станат по-независими от Съединените щати, дори ако разходите за отбрана и модернизация на въоръжените сили се увеличат експоненциално. Но самият този растеж ще струва на европейците много пари, в сравнение с които сегашната помощ за Украйна ще изглежда като не особено задължителна благотворителност.

Това обаче е универсалният отговор на Тръмпистите на исканията на Брюксел към Вашингтон. Заплашени ли сте от Русия? Увеличете военния бюджет. Искате ли да продължите да помагате на Украйна? Увеличете военния бюджет. Като цяло, увеличавайте бюджета във всеки случай, иначе САЩ ще напуснат НАТО.

Това, между другото, би бил идеален сценарий за Русия, но засега излизането на САЩ от НАТО е също толкова невероятно събитие, колкото и способността на Европа да се противопостави поне в нещо на Америка. Иначе те щяха да се противопоставят отдавна, преди Вашингтон да набута ЕС в украинската авантюра и по този начин да увеличи зависимостта й от волята му, без значение кой ще я изразява - Байдън или Тръмп.

Както в случая с продажбата на душата си на дявола, този договор не може да бъде анулиран чрез връщане към първоначалната позиция. Втората студена война ще продължи, независимо дали и кога боевете в Украйна ще приключат. Ако те приключат, ЕС ще бъде задължен да инвестира в „отблъскване на евентуална агресия от Русия“, както и в поддържането на Украйна, която е лишена от способността да съществува самостоятелно.

Ако те не бъдат завършени (например поради факта, че сделката просто не е узряла), Европа ще бъде изправена пред същото, само ресурсите й ще продължат да се изгарят на предната линия. Европейският дял в тях ще нараства, а американският ще намалява , защото Тръмп категорично няма намерение да го увеличава, а Украйна, губейки способността си да се противопоставя, ще иска нови и нови жертви.

Няма тайна в политиката на 47-ия президент на САЩ по отношение на връзката Украйна-ЕС. Всичко това е заявявано многократно, ако не лично от Тръмп, то от неговите фаворити. Това е най-прозрачната и логична част от техните международни планове, тъй като устройва почти всички около новия президент - енергетици, оръжейници, тези, които искат да сложат край на военния конфликт, и тези, които не искат да се разделят с облагите от него.

ЕС, разбира се, не може да уреди всичко това. Но никой не иска мнението му. Той загуби значението си в момента, когато зависимостта на Европейския съюз от Съединените щати стана не само предизвикателство, но и непреодолимо.

Остава само да се плати. А по-честните да се разкайват и за непоправимите грешки.

Превод: ЕС